Открит урок за начинаещи № 2 с Михаил Левин
Умът на човека е многопластов. В нас присъстват различни видове ум: такъв, който е предназначен за ежедневните дела; животински (природен) ум, който различава храната, посоката на движение, ритъма на деня; ум, който се занимава с разпределянето на заплатата и със сметките в супермаркета. За изучаването на сериозните науки е необходим по-различен ум.
За да разбирате хората, с които общувате, трябва друг. За да се занимавате сериозно с тази материя, е необходимо да калибрирате ума си, тъй като в ежедневието ние работим с повседневния си ум, който не е подходящ за изучаването на астрология. Първо е необходимо да му се даде възможност да се успокои, за да се включи по-висшият ум – този на Уран, но той няма как да го направи, ако в това време работи меркурианският. Това са две октави – Меркурий е долната, а Уран - горната. Меркурий ни е необходим, за да изучаваме нещата от ежедневието, а Уран – за духовните дисциплини. Затова всички занятия в Академията при нас започват с кратка настройка, съсредоточаване. За да настроите своя ум, е необходимо да следите дишането си.
Астрологията е наука за човека, предназначена да го подпомогне в разбирането на себе си, на заобикалящия го свят, в проумяването на неговото място под Слънцето и в откриването на своя път. За всекиго има предопределено място в този свят, както и предназначение. И ако човек не ги открива, той може да придобие власт, слава, чинове, пари, дори да има изключителни постижения, но единственото, което ще му липсва, е щастие.
Какво означава да изучавате астрология? Всички имате образование. Свикнали сте в училище да седите на чин и да пишете в тетрадка. Задачата ви е да изслушвате внимателно каквото се казва, да го записвате и вкъщи да го наизустявате, като показвате наученото на поредния тест. Да чуем, да запомним, да повторим. Това е така и в по-сложните дисциплини – биология, физика, химия.
В астрологията нещата са различни. Разбира се, както във всяка фундаментална дисциплина, трябва да се усвои минимум техника, която да се прилага. Но да се заучават наизуст интерпретации за планети и др., е безполезно, защото астрологията е самият живот. Планетите представляват езика, чрез който се описва той.
Мирозданието се базира на 7 основни закона. Във всяка цялостна същност, която живее в света, присъстват тези 7 начала. Чрез взаимодействието на 7-те основни „букви на астрологичната азбука“ се формират разнообразни начини за описание на всички явления в този свят, с които се срещаме. Но няма начин да се заучат всички комбинации. Трябва да почувствате характеристиките на планетите, а не да ги наизустите. Затова е необходим етап от 3 години първоначално обучение, за да усетите нещата, да се аклиматизирате в астрологичното пространство, да започнете да живеете в него като у дома си. Това се постига чрез образното поднасяне на материала.
Продължаваме темата от миналия път. http://uraniabg.com/news/otkrit-urok-Levin
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПЛАНЕТИТЕ
Виждате орбитите на планетите. Това е схемата на Коперник. При Птолемей светът е бил различен. Не са били известни невидимите планети, Сатурн е бил приеман за най-висша планета, след която се е позиционирала сферата на неподвижните звезди и накрая - Зодиакът.
Гърците са смятали света за ограничен, затворен в сфера. Коперник измества Слънцето в центъра на системата, като Земята се оказва негов спътник. Миналия път ви казах, че от гледна точка на физиката няма значение коя отправна точка се взима за начало, но от гледище на мирозданието това е важно. Защото Земята е физическият свят, а Слънцето е Духът в нас. Има значение кое поставяме в центъра на своя свят – Духа или телесния живот. За това, че Слънцето се намира в центъра на Слънчевата система, са знаели още учениците от школата на Питагор. В този смисъл Коперник не е открил нещо ново, а е осветлил старите знания, чрез което е способствал за това човечеството да промени гледната точка към себе си и към мястото си в мирозданието. След Коперник започваме по нов начин да разбираме себе си. Макар че преди него Христос променя гледната точка спрямо живота, като поставя в центъра му не въплъщението на Земята, а Духа на човека и неговата същност.
В днешно време вече живеем по трети модел. Знаем, че Слънчевата система не е единствена, че тя е част от галактика, че Слънцето обикаля около центъра на галактиката, че тя е част от обединение на многоженство други, че дори и ние принадлежим към свят, който се нарича от астрономите „Велик атрактор“. Тоест вече проумяваме, че светът е много по-разнообразен и че освен нашето Слънце съществува друго, по-висше, от което то черпи ресурс.
Знаем, че в човека има множество нива на съществуване, по-високи от тези, които сега можем да постигнем. Много са се променили представите ни за света и заедно с това тези за нас самите. Но ние започваме да опознаваме себе си от Слънчевата система, а тя представлява пространство, което можем да разберем и управляваме. Но някога, в далечното бъдеще, човек ще живее в свръхсъзнанието, както сега мечтаем да живеем на други места в Космоса. Привързани сме към Земята, но чувстваме и своята принадлежност към Космоса. Хора, които изучават много години астрология, усещат Слънчевата система като свой дом. Движението на планетите за тях са събития в тяхната къща. За далечните галактики мислим рядко. Засега не забелязваме тяхното движение в живота ни. Но някога ще дораснем и до това да се издигнем до центъра на галактиката и по-високо дори.
Предишния път казахме, че всички планети се разделят на вътрешни и външни. Вътрешните са тези, които се намират в рамките на една орбита: Слънце, Венера, Меркурий. Те са свързани с процеси на вътрешно ниво. Външното проявление е нещо, което може да видите или чуете. Например как някой се движи, неговото поведение, думите, които изрича. А всичко онова, което стои зад тези проявления – мисли и чувства, са стимул за човека да се покаже по съответен начин. Дори волята е вътрешен процес, защото, преди да се прояви, правим вътрешен избор. Импулсите, извиращи от душата и Духа, са вътрешни.
Марс, Юпитер и Сатурн отговарят за външните процеси.
Луната е връзка между вътрешното и външното.
Въпрос: Как да се отработят лошите аспекти?
Отговор: Не съществуват „лоши“ аспекти. Има разлика между западната и индийската астрология. Нямам предвид техническа, а философска. При индийците има няколко „зли“ планети: Сатурн, Марс и дори Слънце, която също е такава (замислете се колко е топло там през лятото), Раху и Кету. Средни по злотворност са Луна и Меркурий. Две са добрите планети – Венера и Юпитер. Те са равновесни по тези критерии, тоест доброто и злото заемат определено място в света. В персийското мислене също е така – има две начала, два бога, които са равни по сила и противоборстват – Ормузд и Ариман, като човек избира за кого от тях двамата ще се сражава.
В основата на индийската астрология лежи представата, че светът, в който живеем, е създаден от силите на доброто и злото - те съществуват като равни, сътрудничат помежду си, тъй като никоя от тях не може да надделее.
Мисленето ми е формирано от европейската култура, в чиято основата е заложен „монотеизъм“ - представа за света, който произхожда от едно общо начало, от един общ творец. Това еднобожие, разбирането за единна сила, лежи в основата на три световни религии: юдаизъм, християнство, мюсюлманство. Щом Бог е един и Той е благ, значи това е общовалидно. А злото е нещо временно. Абсолютно зло не съществува. Дори може да се каже, че злото е добро, което е било приложено в погрешно време и спрямо грешно нещо. Това е изкривено добро, което може за определено време да се превърне в зло. Злото е относително, а доброто е абсолютно. Затова астрология, която е построена на основата на християнския, на мюсюлманския или на юдейския мироглед, няма как да разглежда абсолютно зли начала - те може в определени условия да действат лошо за нас, но същевременно това да е само във възприятието ни, защото не разбираме, че е за наше благо. Когато едно дете се катери на високо дърво и баща му го смъква долу и го наказва, за да не прави отново така, детето го приема като зло. В Библията е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“.
Аз съм се убедил след толкова много години практика, че еднозначно негативни планети няма. Например Сатурн е този, благодарение на който всякаква форма придобива плътност. Да не говорим, че най-благотворната планета Юпитер може да ти създаде такъв проблем, какъвто не си очаквал. Това е, защото всяка планета променя влиянието си в зависимост от времето и от мястото.
По същия начин не съществуват и лоши аспекти. Когато ме учеше на астрология сестра Марта Александрова, с която имахме общ наставник, веднъж, разглеждайки един хороскоп, тя каза: „Що за карта е това! Само хубави аспекти в нея и никакви възможности за развитие“.
Музика, която е изградена само от консонанси, може да е красива, но е кратка. В сериозни, големи произведения задължително трябва да има контрапункт, дисонанс. Иначе произведението ще бъде много скучно. В живота няма как да не съществуват противоречия, иначе той не би могъл да се развива.
Затова, преди да „отработвате“ злите аспекти, трябва да разберете себе си, да узнаете доколко са лоши и дали изобщо има смисъл да се "поправят". Необходимо е да се учите да интерпретирате картата като едно цяло. Например фигура, която е съставена от три „лоши“ аспекта (Опозиция и две Квадратури), се нарича Тау-квадрат (правоъгълен триъгълник). Това е конфигурация на сила и ако намерите в какво да я приложите адекватно, това ще ви се отплати. Подобни структури от „лоши“ аспекти присъстват в хороскопите на най-изтъкнатите личности, които имат изключителни постижения в своята област.
Препоръчваме на нашите студенти първите три години, докато се обучават в Академията, да не четат допълнителна литература, за да могат да формират собствени критерии за оценка. Защото в интернет има много твърдения, които не са истинни.
Луната е вътрешна, когато е в I и IV фаза, и е външна, когато е във II и III фаза.
Мъжките планети формално са четири: Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн.
Женските са две: Луна и Венера.
Двуполов е Меркурий - умът, който сам по себе си няма пол.
Това е европейска класификация, защото Сатурн (Кронос) е от мъжки пол. Но от окултна гледна точка той не може да се смята изцяло за мъжки. Мъжки не означава наличие на първични полови белези. В това разбиране мъжката енергия представлява активна експанзия, разширение – движение от центъра към периферията (центробежно), активно действие и проявление във външния свят. Женската енергия представлява концентрация, събиране, съединение от вън навътре (центростремително). Мъжкото движение е даващото, женското - приемащото. Мъжкото се стреми към изменение, динамика, женското – към стабилност. В този смисъл Сатурн не играе мъжка роля. Затова според окултната класификация той се отнася към инските планети.
Янските са: Слънце, Марс, Юпитер. Те задават активната експанзия.
Инските са: Луна, Венера, Сатурн. Те задават стремеж към стабилност. Въпреки че тук има двойственост. Защото центробежното движение не се влияе от външната среда.
Мъжко и женско не са абсолютни понятия. В живота си постоянно играем ту женска, ту мъжка роля. Например сега аз говоря, вие ме слушате. Аз съм в ролята на мъжко, даващо начало, а вие сте в ролята на женското възприемащо. Но така или иначе нещата отиват към диалог, тоест взаимна обмяна.
Меркурий е биполярен. Има планети, които се стремят да дадат, а други, които са ориентирани към това да вземат. Меркурий постига и двете – даване и приемане.
При Сатурн нещата са сложни. Той е ориентиран към постигането на стабилност. Ако мъжкото начало се стреми да промени съществуващия ред, да внесе нещо ново, женското иска да запази статуквото. В този смисъл Сатурн е носител на женското начало. Той нито чува, нито говори. При него има тенденция и към власт. Затова съдържа двойственост. Знаете, че Янус е имал две лица, гледащи в различни посоки. Той притежава женско начало, защото е инертен и се стреми към стабилност. Мъжкият компонент в него е свързан с това, че се стреми към власт – иска да ръководи, да подреди всички според своя закон. Затова и Сатурн в определен смисъл е двуполов.
Има и друга двойственост в него. Традиционно той се смята за злотворна планета. В средновековната астрология е съществувало понятие „носител на доброто“ и „носител на злото“. Имало е два носителя на зло и два на добро. Големият носител на зло е Сатурн, младшият малефактор е Марс. Юпитер е голямото добро (бенефактор), а Венера – малкият бенефактор. Но когато започнахме да гледаме на нещата в по-голяма дълбочина – сърдечен, умствен, духовен план, се установи, че не може да се говори диференцирано за добро и за зло. Защото, ако в материален план Сатурн действа негативно – ограничава, носи бедност, то в умствен той носи разумност, ред в мислите чрез логика и закони. Доколкото Юпитер, който в материален план е добър и дава пари, звания, длъжности, в сърдечен аспект е студен и повърхностен, като може да установи множество връзки, но никоя тях няма да е дълбока. В различните нива на битието действието на планетите много се променя.
Затова чак сега, виждайки света много по-цялостно, можем да кажем, че сме станали монотеисти. Няма лоши планети, аспекти или знаци.
Бих искал да поговоря малко за образите на планетите. Всяка от тях има свой ден от седмицата, свой метал, свой цвят, растение, но нека си представим всяка планета като човек.
Например Марс.
Коментари от чата: Александър Македонски; хулиган; млад воин; руски войник; огнено копие; 300 спартанци; Леонид; леяр; бизнесмен…
Аз мисля, че Леонид олицетворява Слънцето. Спартанците, разбира се, са марсианки момчета. Но Леонид е бил цар и неговото благородство е характерно за слънчевия тип. Както и при Александър Македонски. Марс по принцип не е главна фигура, защото е планета на късата дистанция. Притежава сила, но не и целенасоченост. Представлява импулс, който се изразява в едно конкретно силово действие. Той наистина е войник, но каква е задачата на воина? Да се хвърли в битка, да превземе вражеските окопи, но не знае накъде да се движи после. Това е задачата на военноначалника, който има план за действие. Затова марсианските типове не са лидери на някакви световни движения, империи, защото за постигането на подобно нещо е необходима далновидност. Юпитер и Слънцето са планети на мащабната реализация.
Образът на Марс може да бъде представен като младеж, мъж на около 25 години, силен, мускулест, с добре развита долна челюст, обичащ спортните площадки, фитнес клубовете; много активен, директен, откровен; не може да търпи хитрости и не разбира от намеци. Иска всичко да му се казва право в очите. Обича риска и физическите натоварвания. Хазартен, харесва да борави с оръжие. Но сред марсовите типове има много различни професии. Например една от тях е тази на хирурга, който бързо трябва да взима решения. Марсианецът е активен човек и ако някъде се открива нова възможност да си пробва силите, той се втурва към нея. В Русия, в края на 80-те години, първите, които се заеха с търговска дейност, бяха от този тип.
Юпитерианецът не бърза толкова много, защото рискът не е в неговия стил. Марсианецът не е издръжлив на дълги дистанции. Искам да усетите образа, а не да наизустите куп характеристики, защото, ако културата се промени, ще се измени и неговият образ. Ако в Средновековието това е грубият рицар, който не се притеснява да упражни физическа сила срещу някой обикновен човек, днешният марсианец не би си позволил подобно нещо. Той е възпитан по различен начин. Неговата напористост ще се проявява под различна форма.
Въпрос: А жената марсианка?
Отговор: Рискованост и активност ще са присъщи и на нея. Друг въпрос е, че в нашата култура подобно дръзко държане на жена не е прието. Може да се прояви като поведение, по-присъщо на тийнейджър - директен, рисков, дори да е на 50 г. Но ако такъв тип жени се стремят да проявят като водещо женското начало, тогава ще се държат скандално. Марсовата активност, ако не може да се изяви директно, ще си намери изход под формата на скрита агресия. Например героинята на Гурченко от филма „Гара за двама“ е типичен пример за съвременна марсианка – активна и напориста. https://www.youtube.com/watch?v=lfL7YxGUDik
Алла Пугачова също е такава. Тя има стелиум в Овен.
Нека да поговорим за образа на Венера. Може да си я представим като една млада 18-годишна девойка. Много фина, чувствителна, музикална, образована, мечтателна, романтична, красива, обичаща да помечтае някъде сред природата, скромна, мила, срамежлива, почитателка на сладкото, която внимава да не напълнее. Обича чистотата, гнуси се от всичко грозно, носи ръкавици, за да не докосва мръсотия; види ли нещо грозно, извръща глава в другата посока, защото не желае да си разваля настроението. Венера – това е красота, естетика, хармония, миловидност. За сравнение меркурианката е много по-жива. Тя обича да се забавлява. Класическата Венера не играе игри от типа на шах и судоку. Това не й е интересно. Хазарта също не обича, който е присъщ на Марс. Единствената игра, която харесва, е флиртът. Избягва да се напряга, ленива е, не понася болката и напрежението.
Меркурий е нещо съвсем различно. Той е слуга, посланик, играч, ученик, хлапак на около 10 - 12 години - възрастта преди половото съзряване. Събира колекции, посещава различни кръжоци, общителен; жестикулира, има разпределено внимание, вижда и забелязва всичко. Меркурианските черти са характерни както за мъжете, така и за жените.
Юпитерианският тип е солиден, важен, „тежък“, обичащ да похапва деликатеси, да пийва вино и да изпуши по някоя пура. На външен вид е леко пълен, едър, достолепен. Казаното се отнася за възрастта около 40 години, когато човек е постигнал стабилност в живота, високо обществено положение, усещане за сигурност, увереност в себе си. Умее да планира дългосрочно; живее на широка нога и с размах. Лидер. Има ли пари, инвестира ги в нещо по-мащабно, става банкер, докато марсианецът никога няма да направи това, защото цял живот действа на кратки дистанции - бизнес, ориентиран към бързата краткосрочна печалба.
Ако сме планирали да тръгнем нанякъде, основната задача се поставя от Слънцето - то е поръчителят. Юпитер очертава маршрута – днес трябва да стигнем дотук, а Марс е темпото. За да се направи първата крачка, е необходимо волево усилие. Но за да са организирани крачките, е необходим Юпитер, който следи за постоянното движение към целта и това да не се отклоняваме от нея. Слънцето е царят, който поставя задача. Например: електрификация на цялата държава. Явява се Юпитер, който измисля план и начин да се постигне, като накрая идват работниците, които го изпълняват. Или човек казва: „Искам вила извън града“ – това е Слънцето (назначаващата, командващата воля). Тогава се кани архитект, които старателно да изготви конкретен план за къщата; накрая марсианска бригада го изпълнява.
Чисти типове не съществуват, но всеки човек има водещ тип. Това е, когато една планета е по-забележима от всички останали.
Въпрос: Кое прави един човек добър?
Отговор: Добротата е свойство не на планета, а на стихия. Например благородството. За това качество не е достатъчен само Юпитер. Необходимо е хармонично съчетание между Юпитер и Слънцето. Някои качества се раждат от комбинацията между три планети. Добротата и търпението са висши свойства на стихията Земя, която е даваща. Посадете семе и то ще се храни от нея.
Източник : https://www.youtube.com/watch?v=fl37ZezPF_U
Превод от руски: К. Иванова
