Галанкина О.А.
Искам да поговоря относно това как е устроен светът, Вселената, в която живеем, от гледна точка на астрономията. Съвременното виждане за това се е формирало достатъчно късно. На двете картинки са изобразени представите на древните хора за Земята. Ясно е, че са битували във времена, когато човекът не се отдалечавал твърде далеч от мястото, на което се раждал. На хората не било ясно къде свършва Земята и каква е нейната форма. Наблюдавали са как сутрин Слънцето изгрява в източната част на небето, а вечерта залязва в западната. Възникнала представа за Земята като нещо плътно и плоско във формата на палачинка, която се поддържала от живи същества – три слона, плътно застинали върху гигантска костенурка, носеща се в безбрежния океан. Или плоска Земя, разположена върху три кита, плаващи във вода. (…) Няма как подобна представа да е съществувала твърде дълго. Хората се усъвършенствали, променял се начинът им на мислене, развивало се качеството любознателност. Отправяйки взор към небето, размишлявайки, те стигнали до разбирането, че Земята не е плоска. Започнали и повече да се местят. Първите пътешественици мечтаели да достигнат границата на света. Замислили се, че Земята е кръгла и затова няма как да се получи това. Около 350 г. пр.н.е. представата за окръглост на Земята вече била широко разпространена. Аристотел изказал няколко довода в тази посока:
- Колкото повече вървите на север, толкова е по-високо Полярната звезда. На юг се виждат звезди, които не се виждат на север.
- Сянката на Земята, падаща върху Луната по време на лунно затъмнение, винаги е кръгла.
Клавдий Птолемей (ок. 100 – ок. 170 г. н.е.) оказва голямо влияние върху познанието за света. Знаете, че древните учени не били тясно профилирани и специализирани, както е сега. Ако в днешно време астрономът се занимава само със звезди и галактики, небесни обекти, то в древни времена, по времето на Клавдий Птолемей, изследователите били широкопрофилни. Стремели се да получат и практичен резултат от изучаването на звездите и планетите. Клавдий Птолемей написва уникално по рода си произведение „Алмагест – велико математическо построение по астрономия в тринайсет книги“, съдържащо пълен комплекс знания по астрономия на Гърция и Близкия Изток в онова време. В него е представена теорията за геоцентричния модел на света, както и формулировки, правила и закони, които се смятат за основи на научната астрология. Виждате илюстрация* на геоцентричната система на света, съгласно която Земята се намира в центъра на мирозданието и всички небесни тела обикалят около нея; небесната сфера и тесен пояс, на който са разположени зодиакалните знаци, заемащи по трийсет градуса всяко, или зодиакалните съзвездия, които нямат точни граници.
*Из атласа на Андрей Целарий Harmonia Macrocosmica (1708)
Тази система сега ни изглежда странна. Как е възможно в центъра да е Земята? Вече знаем, че главният обект в нея е звезда – Слънцето. Звездата винаги е по-голяма по своята маса от другите блуждаещи тела, по-ярка е, излъчва светлина, затова е чудно, че нашите предшественици не са й придавали нужното значение. В центъра на системата, представена от Птолемей, е Земята, затова се наричала геоцентрична. Виждате орбитите от вътре навън последователно: Луната, която обикаля Земята, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн. Луната и Слънцето обикаляли Земята по орбити, наричани диференти, а останалите планети имали по-различно движение – забележете точките с малките кръгове. Движели се по траекторията на малките кръгове и същевременно обикаляли Земята. Наричали се епицикли. Орбитата, обикаляща Слънцето, се наричала диферент, а малкото кръгче – епицикъл. Навярно се досещате поради каква причина били въведени тези епицикли – за да се даде обяснение на ретроградното движение на планетите. Слънцето и Луната не могат да бъдат ретроградни, затова Птолемей ги изобразява, движещи се непосредствено върху своята орбита. Докато другите планети периодично спират, застиват за определено време на небето и после тръгват в обратна посока срещу зодиакалния знак. Ако всички планети се движеха като светилата, т.е. позиционирани върху своите орбити, тогава не би било възможно да се наблюдават тези примки на ретроградност. Това построение изглежда красиво. Обяснява видимата картина на света. Виждате по периферията на представената система на движение се намира сферата на неподвижните звезди. Никой не е знаел какво представлява тя. Някои предполагали, че е създадена от фин кристал, че се намира някъде далеч и на нея са закрепени звездите. Вече знаем, че подобен пояс не съществува и че неподвижните звезди всъщност не са статични. Те също се придвижват по небесната сфера, основно заради прецесията, на която е подвластна оста на Земята. Какво е прецесията? Навярно всички вие сте виждали въртящ се пумпал, който описва окръжност с горната си част. Поради същото движение на оста на Земята, когато се върти, точката на отчет (тази на есенното равноденствие) се мести по зодиакалния кръг. Тъй като отброяваме координатите на всички небесни тела спрямо нея, се наблюдава неголямо преместване на неподвижните звезди, съотнесено с предишни техни положения. Например звездата Регул, която през последните сто години се е намирала в последните градуси на Лъва, в началото на XXI век се премества в 1-вия градус на Девата.
Ясно е, че животът не стои на място, времето върви напред, раждат се нови велики умове. Стигаме до периода на Средновековието и трудовете на Николай Коперник. Интересно е, че геоцентричната представа за света на Птолемей се е задържала изключително дълго – близо 1500 години. Била е общоприета и широкоразпространена. Преподавали я във всички учебни заведения. Нужна била грандиозна революция в умовете, за да се развенчае идеята за това, че Земята е в центъра на мирозданието, да се свали от трона и на него да се възцари Слънцето. Такъв смел мислител се оказал Николай Коперник.