Публична лекция, изнесена от Левин М.Б. на Рила, 14.08.2018г.
Относно психологическите черти на личността в астрологията е говорено много, но в Новото време, особено след възникването на астрологична Школа в България, започнахме да осмисляме човека и света по различен начин. Истина е, че не е възможно да го опишем, без да разбираме какво е нивото му на развитие. По време на една от своите лекции, Учителя споменава, че за различните типове хора съществува различен вид астрология. За Старозаветния човек има една астрология, за Новозаветния – друга, за Праведния човек има трети вид, а за Ученика - съвсем различна. Много години се опитваме да обособим съответен вид астрология за хора на различно ниво в духовно развитие.
Какви показатели за развитие присъстват в хороскопа на човека? Често чувам астролозите да казват, че не е възможно да се определи нивото на духовно развитие по наталната карта. Моят опит показва, че може да се обозначи потенциалното ниво и да се разбере от какво равнище човек започва своя живот. Не може да се посочи до какво ниво ще стигне, защото това зависи от неговите лични усилия, но сме в състояние да опишем изначалните му потенции.
Преди да поговорим за показателите в наталната карта, трябва да разберем какво означава „развитие“. Ще кажа неща, които повечето от вас знаят, защото моето разбиране за това как е устроен човекът и светът идва от словото на Учителя, от беседите му. Той говори за три вида закони, които съответстват на трите нива на битието. Първият вид закони са механичните, вторият - органичните, третият – психичните. Когато сме под влиянието на външни сили, живеем според механичните закони и сме изцяло зависими от тях. Не притежаваме възможност или вътрешна опора, за да противодействаме. Механичното ниво съответства на физическото равнище на съществуване. Когато изучаваме химия, физика, всъщност опознаваме действието на механичните закони. Всички закони, които учените наричат природни, са механични.
Органичните закони стоят по-високо. Те присъстват в човека, когато в него действа вътрешен закон, свързан със същността му. Да вземем за пример една ябълка. Нейното семе може да бъде хвърлено в добра или лоша почва. То може да расте при благоприятни или неблагоприятни климатични условия. Може и да загине, още преди да е покълнало. Но то никога няма да се превърне в семе на вишна или череша. Защо? Защото в него има вътрешен закон. Биолозите го наричат „генотип“. Той определя вида на семката и начина, по който ще се развие, ако прорасне. Отвън на семето могат да въздействат механични сили: студ или топлина, слънце, дъжд или буря. Те могат да попречат на ябълката да порасне, могат да я пречупят, да я съсипят, но не са в състояние да я принудят да се превърне в нещо различно. Тя винаги ще остане ябълка, защото в нея се съдържа този вътрешен закон. Когато при човека се е формирал такъв, той притежава вътрешна неизменност и принадлежи на друго ниво. В юдаизма такъв човек се нарича „праведен“, а този, който не притежава вътрешен закон, в Библията се нарича „нечестив“. Праведникът съдържа вътрешна истина и нищо не е в състояние да го накара да се откаже от нея.
Накрая ще кажа за психичните закони. За да разберете какво представляват, трябва да си зададете въпроса: "Къде се намира развитието"? В механичния свят няма развитие. Под влиянието на механичните сили може да се счупи нещо, да се промени формата му, да има натрупване, но не и развитие. Например тук си имам един компютър. Ако той не работи добре и бързо, ще отида в магазина и ще купя по-модерни части за него, ще ги подменя и така ще заработи по-добре. Според вас можем ли кажем, че компютърът ми се е развил? Не, просто външната сила го е подобрила. Той не знае какво представлява развитие.
Съществува ли развитие в света на органичните закони? Може ли ябълката да придобие нови качества? Нейният закон е заложен в самото начало. Предварително знаем през какви стадии може да премине: покълване, формиране на стеблото, поява на цвят. Нищо не може да бъде променено в семето на тази ябълка. Тя не може да развие сама себе си. Благодарение на вътрешния закон, всички тези стадии са ръст и проявление, но не и развитие.
Развитие наричаме появата на нови качества, които тази същност до момента не е притежавала. Развитие означава преминаване на качествено ново равнище. Например аз съм роден с определени способности. Ако ги демонстрирам, това е ръст на проявлението, но не и развитие. Развитие е, когато се превърнеш в нещо повече от това, което си бил до момента, когато придобиеш нови способности. Учителя дава следния пример: „Точка, която се движи по права линия, има само една посока и няма друг избор“ - това е механично ниво. „Но ако тази точка желае да промени нещо в своя живот, трябва да се появи още една като нея. Тогава двете точки може да започнат да се движат заедно и от права линия ще се превърнат в плоскост“ – тоест точката вече ще има две възможности. Това е по-високото ниво. Има и трето ниво, в което плоскостта започва да се движи перпендикулярно спрямо себе си. Така възниква кубът - тримерното пространство. Това е следващото ниво на възможности. Нивото на развитие се определя от количеството и измерението на възможностите.
Колкото повече свобода притежаваш (в Библията се казва: "Където е духът, там е свободата."), толкова повече вътрешни възможности на същностно ниво ще възникват. Но как да придобиеш нови възможности? По какъв начин можеш да получиш нещо, което изначално не си имал? Ако се опитам да бъда учител на себе си, тогава ще науча единствено това, което вече знам. Сам себе си не мога да развия. До момента в моето космическо пътешествие съм събрал определен потенциал и мога да го демонстрирам, но как ще внеса нещо ново, правейки усилия, които произлизат от мен самия? В историята е известен само един случай на човек, който се е извадил за косата сам от блатото - Барон Мюнхаузен. При другиго не знам да се е получило.
От друга страна, ако действа външна сила, а аз съм пасивен и нищо не правя, това също няма да бъде развитие. Ще бъде същия случай, както с компютъра – отивам, купувам, заменям. Получава се така, че ако по отношение на мен работи външна сила, не мога да се развивам. Ако сам себе си развивам, също не се получава. Единствената възможност е да работим заедно, взаимодействайки. За да се премине на следващо ниво на съществуване, трябва да действа разумна сила, която е по-висока, по-развита от мен. Тя може да ми придаде нови качества. Но ако тя действа самостоятелно, това няма да бъде развитие, а механично изменение спрямо мен. Аз ще съм един подобрен мъртъв предмет. Затова тази сила може да ме развива само ако и аз самият се опитвам да развивам себе си. Всякакъв вид развитие се поражда в сътрудничество. Ръката, протегната отвисоко към мен, очаква аз да протегна своята, за да има за какво да се хване. Всяко развитие е среща. Среща с една разумна сила, която е протегнала ръка; сила, която задължително е свързана с моето желание да приема нещо. За да израсна, трябва да го искам и да полагам усилия.
Какво е необходимо за това? Първото условие е в човека да присъстват стремеж и вяра. Както е записано в евангелието от Филип: „Нищо не можеш да вземеш без вяра и нищо не можеш да дадеш без любов“. В псалмите се казва, че Господ протяга ръка към бедстващите. Първоначално си представях, че той я подава от небето към тях, но после ми обясниха, че потъващият човек няма ръка, която да протегне насреща, за да хване тази на Бог, което значи, че няма вяра. Господ снабдява с ръка и потъващия, за да има с какво да го хване. В евангелието се казва: „Придай ми вяра“. Вярата е онази „ръка“, която представлява желанието и стремежа към целта.
Тук попадаме в полето на действие на психичните закони. На един по-обикновен език може да се каже, че докато работя в полето на своето ограничено съзнание, мога да раста, да се проявявам, но не и да се развивам. Всяко развитие е свързано с работата на висшето божественото съзнание (психолозите го наричат свръхсъзнание, безсъзнателно, безкрайно неограничено висше съзнание). Психичните закони започват да работят там, където се среща ограниченото съзнание на същността с висшето неограничено и безкрайно съзнание. Тоест там, където се срещат безкрайното и крайното. Психичните закони ни позволяват да поставяме пред себе си цел, свързана с нашия собствен ръст, и да променяме себе си в съответствие с нея. Докато си поставяме цели в пределите на нашите лични възможности, това не е развитие, а само проявление. Ако аз мога да пея и желая всички да го разберат, тогава намирам спонсор, наемам си зала и т.н. Всичко това е демонстрация на нещо, което вече мога. Но когато си поставям цел, която се намира отвъд предела на моите възможности, трябва да направя нещо, което преди не съм могъл, тоест да придобия ново умение. Именно тогава се случва срещата между висшето и нисшето.
Сега можем да направим определени астрологични изводи. Първо, от гледна точка на развитието на човека задължително трябва да участват невидимите планети. Никакво развитие не е възможно в рамките на Септенера. Всичко, което се намира в полето на Сатурн, е свързано със съзнанието на човека. Луната е връзката между съзнателното и подсъзнателното. Висшите планети са сили, които оказват влияние върху човека от сферата на безкрайното. Но по отношение на тях насрещна трябва да има сила, която да изхожда от човешкото съзнание. Висшите планети трябва да срещнат вярата и стремежа отдолу (от човека). Знаете, че прякото им действие е само като въздействия, които рязко променят съдбата на човека. В душата на човека, в неговия характер те се проявяват единствено през видимите планети и през върховете на домовете. Затова трябва да разберем кои фактори е необходимо да действат в човека, за да може да се развива, а не само да се променя под въздействието на висшите сили.
Коя планета поражда в човека Вяра? Юпитер. Обикновено, когато го описваме, говорим за целеустременост, висши морални чувства, широта на възприятие и пространство. Във физическия свят той дава способност на човека да се ориентира. В духовния свят също е така, само че пространството е различно. Това е обиталище на Божествения живот. Моралните чувства са ориентири, които ни позволяват да се движим в правилната посока в света на Висшия живот. Философското юпитерово мислене, способността за обобщаване в сферата на ума ни дават простор, разширение, умения да виждаме целта и цялостност. Вярата и целта са две страни на един и същи процес. Ние ги разделяме, но те са тясно взаимосвързани. Ако се стремим към нещо и се движим към него, в нас присъства вяра, че ще го постигнем. Затова един от факторите за развитие в хороскопа е Юпитер. Не говорим за това да се намира в силен знак. Юпитер в Близнаци, Дева често дава мотивация за промяна, защото в човека има усещане, че нещо не му достига. Тук вече се включва факторът „воля“. Например човек се ражда със слаб Юпитер. От ранна възраст в него се формира усещане, че изостава от другите, смята, че хората мислят лоши неща за него, струва му се, че е смешен или недостатъчно добър. Ако притежава вътрешна сила, ще се опита да преодолее това усещане. Ще се бори и ще постигне много по-големи успехи от друг човек, който има силно поставен Юпитер. Много пъти съм виждал успели хора, особено в науката или политиката, които имат слаб Юпитер. Ако човекът има слаб Юпитер и не притежава воля, той ще се разсърди на целия свят за това, че няма високи постижения. Винаги ще му се струва, че е в ролята на Пепеляшка. Ако има воля, ще приложи усилия и ще преодолее слабостите си. Това е много важно, защото Юпитер има нужда да се опре на нещо. Само вярата не е достатъчна. Ако човекът се намира под влияние на механичните сили, ако той не притежава вътрешен закон, значи не съществува. Има я само неговата форма. В своя живот той нищо не може да решава, защото външни сили го тласкат и блъскат. В своята еволюция човекът винаги започва развитието си от това ниво. В началото той е психически аморфен и не притежава вътрешна сила, с която да противостои на външните условия. Повечето хора, които съществуват в момента, са на такова ниво. Те са част от средата, в която живеят, и не са самостоятелни. Мислят, разсъждават по начин, който им се вменява от тази външна среда. Чувствата им също са възпитани от нея. Съществуват по чужд образец. Има случаи, в които за целия си живот човек не е упражнил никакво самостоятелно действие. Всичко копира от чужди щампи. За да може да се развива, в него трябва да има поне някакво устойчиво и неизменно ядро. Ако не го притежава, значи няма вяра. Може днес да има, но утре, когато животът му поднесе промени, той ще я изгуби и ще започне да се движи в друга посока. В сърцето му няма устойчива вяра, устойчива любов и истински устойчиви идеали. Така че, за да може човек да се развива, първо трябва да придобие вътрешен закон. Не може да преминеш към развитие, докато се намираш на механично ниво на съществуване. За да пристъпиш към него, е необходимо да се придвижиш поне до органичното ниво.
Как да разберем, че човек притежава вътрешен закон? Какво от астрологична гледна точка показва, че в него има устойчивост? Донякъде това е Сатурн, който е свързан с промеждутъчния стадий. Нека вземем няколко човека, които съответстват на различни типове, свързани с видимите планети. Да помислим какво му е необходимо на човек от меркуриев тип, за да се чувства устойчив и уверен в себе си? Информация. Той иска да знае къде, какво, кога и колко, да има връзки и контакти, запознанства, информация. Какво му трябва на венериния тип? Да се чувства красив, харесван, желан. Опира се на атрибути като облекло, красота. Какво е необходимо на човек, който има силен Марс, за да се чувства уверен? Да усеща, че има здрави мускули или че оръжието му е в изправност. Какво му трябва на човек, който има силен Юпитер? Да чувства, че има авторитет, награди, ордени, слава, грамоти, че е професор или депутат. Ако го лишите от тези почести, той ще изгуби своята увереност. Какво е нужно на човек от сатурновия тип? Той трябва да заема съответна длъжност или да е на съответна възраст (по-зряла, за да поучава). Какво й е необходимо на Луната, за да се почувства сигурна? Усещането, че до нея има силен човек, на който може да се опре. Само една единствена планета няма необходимост да се опира на нещо външно и това е силното Слънце. Такъв тип човек винаги се чувства уверен в себе си. Може и глупости да приказва, но го прави по такъв самоуверен начин, че другите ще ги мислят за истина. От астрономическа гледна точка Слънцето е център на нашата Слънчева система, на нашата малка вселена и всички останали планети се въртят около него. За да може човек да притежава вътрешна вяра, той има нужда от здрав вътрешен център, което се определя от наличието на вече формирано слънчевото ядро. Наричаме го индивидуалност.
Дотук посочихме два фактора, необходими на човека да премине от битие в рамките на биологичните закони към това да съществува в психичния свят: силно Слънце и Юпитер, който дава стремеж към развитие. Висшето значение на Юпитер е вярата. Едно от изконните качества на душата е стремежът към ръст и разширение. Самото понятие за ръст има различни гледни точки. Ако човек няма силно Слънце, той ще се опира на социалната среда, в която живее. За него разбирането за ръст ще бъде свързано критериите на средата. Как да определим размера на израстването? Ако мерим с метър, взимаме мярката от земята нагоре, защото имаме понятия за високо и ниско. Съответно този, който е по-близо до горе, е по-високо, а този, който е по-близо до земята, е по-ниско. Човекът, който се стреми към израстване, винаги се съотнася спрямо нещо. Обществото задава своите идеали - ако имаш повече награди, чинове, звания, пари и слава, значи си по-висок. Докато човек се опира на критериите на средата, той никога не може да се развива. В него трябва да възникне вътрешен стремеж към самостоятелно израстване. Това се случва, ако има силни Слънце и Юпитер. Слънцето е вътрешната реалност на човека. Казах, че то е уверено в себе си, дори и изобщо да не съответства на реалността. Затова трябва да го има този допълнителен фактор, който да постави човека в устойчива взаимовръзка с реалността. Преди да се мине към нивото на психичните закони, човек твърдо трябва да стои на нивото на механичните, след това на нивото на органичните и чак накрая може да мине към последното.
Какво в нивото на механичните закони дава стабилност на човека? Това е първото стъпало от развитието на човека - Сатурн. Например искате да се занимавате с музика, имате потенциал. От какво ще започнете? От солфежа и гамата. Ще се упражнявате да свирите системно и упорито, докато не автоматизирате това умение. При суфиите има понятие за трите стъпала на обучение на ученика. Първото е шериатът - преди да продължи със своето обучение, ученикът трябва да се научи да живее изцяло в съответствие със закона. След това, ако учителят реши, че е достоен да премине на следващо ниво, ученикът започва да се обучава под непосредственото му ръководство. Учителят го въвежда в света на творчеството. След като заедно преминат това стъпало, наставникът му казва: „Сега вече можеш да чуваш гласа на Бога. Оттук нататък ще се развиваш според своето вътрешно чувство“. Същите закони действат и в музиката. Първо, трябва да отработите нормата и да умеете да правите това, което е необходимо. След това учителят ще разкрие цялата дълбочина на вашите способности. Ще ви помогне да разгърнете своето вътрешно Слънце, за да можете сами да чувате гласа на Бога на музиката. Това се случва и в астрологията. Първо, ученикът трябва много добре да изучи всички астрологични техники, а след това ще дойде и разбирането на езика на тази наука. Тогава учителят му ще покаже дълбочината на това познание, ще го свърже с пространството, в което живее астрологията. В даден момент ще му каже, че вече може и сам, защото има канал и чувства тази наука.
На механичното ниво трябва да се съблюдават правилата и нормите. Това е първоосновата като стадий на Сатурн. Той представлява не е само външния закон, но и самодисциплината, чувството за отговорност. Този закон създава своеобразна рамка за човека. Ако онагледим чрез образа на яйцето, това е неговата черупка. От една страна, тя го пази от външни въздействия, а от друга - не му дава да се разтече. Когато се е втвърдила добре, в нея започва да се оформя вътрешното Слънце. Когато то достигне определен стадий, вече ще има възможност да се свърже с нивото на висшите планети. Значи, първо трябва да присъства Сатурн, това е много важно. Защото много пъти съм срещал хора, които са навлезли в света на висшите енергии, без да имат вътрешна и външна опора. Замислете се какво представляват психичните заболявания? Учителя казва, че такива не съществуват. Душата не боледува. В края на XIX век имаше мода гениалните учени да се сравняват с хора, които страдат от шизофрения. Състоянията, в които се намира психически болният човек, и тези, в които се оказва геният в момент на творчество, са много близки. Човек е открил пространството на висшите сили, но всъщност самият той не е докрай сформиран и затова него там го няма. Вместо той да овладее тези сили и да ги използва, те започват да управляват него. Никакво знание не може да съществува без сила. Ако искаш да получиш знание, ти непременно ще се сблъскаш със сила, която е свързана с него. Или тази сила ще те подчини на себе си, или ти ще успееш да я използваш. Кой може да се възползва от силата? Само онзи, който притежава вътрешна устойчивост. Така че, ако в човека няма устойчив Сатурн и усещане за външната реалност (връзка с реалността), ако има нездраво чувство на Аза, той попада в пространството на висшите сили и вместо да стане гений, се превръща в душевноболен човек. За това нещо говори и Станислав Гроф. Той прави паралел между мистиците и психично болните хора. Липсва им ядро. Сатурн, Слънцето и Юпитер са силите, които трябва да взаимодействат помежду си, за да дадат на човека движение нагоре. Ако човек има силни Слънце и Сатурн, но не и Юпитер (т.е. няма жажда за ръст), той ще бъде уверен в себе си, ще гради нещо, но неговото чувство за Аза ще бъде твърде силно и той няма да иска да надрасне самия себе си.
Тези три фактора, които изброихме, са от ниското (от човека) към високото, а какво да кажем за факторите, с които ще се свърже отгоре? Има само една планета, която дава на човека стремеж нагоре – Уран. Нептун и Плутон също са мощни, но ако човекът няма висш идеал (Уран), те могат да го отведат на погрешно място. Затова първото условие е устременост към небето. Жаждата за ръст на Юпитер е вярата, но отгоре той трябва да се свърже със зова на Уран. Нептун може напълно да размие човека, Плутон - да му даде огромна сила, от която може да се възползва по различен начин. Неслучайно първата планета, която се намира отвъд Сатурн, е Уран. В символа му има стрела, насочена нагоре, а под нея се намира Слънцето. Уран е планета, която кара човека да се стреми към висшето, да го желае. Докато човек не осъзнава какво иска, ако той има силен Уран, ще търси нещо, но няма да знае какво. Една от характерните черти на Уран е желанието за новости. Човек със силен Уран не е в състояние твърде дълго да остава в спокойно състояние. Постигнал си нещо, в някаква сфера си успешен, навсякъде те аплодират, но минават една, две, три години и започваш да чувстваш вътрешна неудовлетвореност. Започва да ти се струва, че отвътре гниеш, че нещо в теб не е съвършено и искаш да отхвърлиш това, което си правил. Нещо, което още вчера ти се е струвало велико постижение, днес разбираш колко е несъвършено, колко е остаряло и колко много желаеш да направиш следваща крачка нагоре. Това е постоянната потребност от нещо ново, която е на качествено ниво. Ако човек не е открил „небето“ и живее в материалния свят, този Уран ще се стреми към физически промени, но няма да открие пълна удовлетвореност. В емоционалната сфера ще има чести промени, но когато намери истинското качество на Уран, започва да чувства необходимост да се движи нагоре. Тогава се доближава до Високия идеал. При Учителя това е една от централните идеи. Това е първото, което ни води нагоре. На едно място Мохамед казва, че всеки ден по 40 пъти се кае и неговото сърце се покрива с ръжда. Това е състояние на непрекъснат ръст. Покаянието е усещане за несъвършенство, за това, че там, където се намираш ти, и това, което имаш, трябва да бъде оставено назад, за да можеш да продължиш напред и нагоре. Всяко преминаване на следващо ниво дава усещане за несъвършенство и желание да се придвижиш по-нагоре. Покаянието е изменение на ума. Уран е планетата, която постоянно ни стимулира да вървим нагоре. Това е непрекъснатата жажда към съвършенство и истина. Обикновено човек не живее като Мохамед, който минавал по 40 „стъпала“ на ден. Подтикът на Уран е веднъж на три, четири, пет, десет години. Движението на Уран ни извежда на ниво, от което можем да възприемаме небето. Юпитер и Уран са двете ръце, които се срещат. Уран е ръката, протегната отгоре, която изважда от нашето подсъзнание стремежа да се насочим към по-високото. Юпитер е вярата и когато тези две планети се срещат, можем да говорим за това, че се развиваме.
И така, имаме четири основни показателя в наталната карта:
Сатурн - Слънце
Юпитер - Уран
Техните взаимовръзки, положението им в наталната карта могат да посочват способностите и характеристиките на човека в стремежа му към развитие. Също говорят и за нивото на неговото битие - механично, органично или психично ниво.
Къде според вас в наталната карта може да се наблюдава принципно изменение у човека? Откъде в него може да се просмуче новото? Говоря за домовете, защото във всеки дом с човека нещо се случва. Вярата дава възможност и не говоря за 9 дом. Учителя казва, че единствено учител може да внесе в ученика качества, които вторият изначално не притежава. Това е така нареченото изкуство на прякото предаване, когато учителят посява в ученика си семе. Може би сте забелязали, че чрез словото на Учителя у вас възникват нови качества, които до момента не сте притежавали. С годините започвате да забелязвате, че мисленето ви се е променило, отношението към нещата от живота също. Чули сте нещо ценно от беседа на Учителя и след много години това семенце е прорасло у вас и е променило мисленето ви. Учителят може да върши тази работа през 11-ти дом. Когато човек излиза отвъд границите на своя привичен свят, това се нарича трансцедентална връзка. Присъства сила, която го изнася извън рамките на обичайния му живот и пред него се откриват нови възможности, ново небе. Има още един дом, който може да даде на човека нещо ново. Правили са ми силно впечатление думите на Учителя, който казва така: „Ако искате да развиете в себе си музикални способности, общувайте с музиканти. Станете приятели с тях“. Това е 7-ми дом - когато има силна, дълбока и сърдечна връзка с друг човек. За 7-ми дом казваме, че е дом на брака, дом на силна и дълбока духовна връзка, сърдечна дружба. Това не са приятелски връзки по 3-ти дом; не е 11-ти дом, където са нашите съмишленици и връзката е между умовете на хората. 7-ми дом е връзка между сърцата на приятели или партньори.
Има два дома, през които в човека може да проникне нещо ново - сърдечния 7-ми дом и умствения 11-ти дом. Домовете, свързани с развитието, са 7-ми и 11-ти, а планетите - Сатурн, Слънце, Юпитер и Уран. Учителя казва, че истинският ученик е този, който се занимава с астрология, защото има възможност да види света от птичи поглед. Асцендентът също има голямо значение за интерпретацията на картата. Казваме, че по сила на значимост е наравно със Слънцето. Дори смятаме, че човекът се развива от Слънцето към Асцендента. В началото на живота най-силно се наблюдават слънчевите черти. С годините обаче започват да се проявяват тези на неговия изгряващ знак - Асцендента. Слънцето не отслабва, просто казваме, че се засилва Асцендентът. Ако човекът е извървял космически път и е утвърдил в себе си определено качество, то няма как да изчезне. Може да не се проявява през цялото време в максимална степен, но винаги ще съществува. Наричаме го „вечно“ качество. Това е тухла на вечно качество, която е поставена в стена от сградата на бъдещия му храм.
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=tK1qMX3IsbE
Превод от руски език: Иванова К.
