Astrocenter Urania logo

Астроцентър Урания

Обучение по астрология

Статии

Отвори всички Затвори

Възможна ли е точната прогноза?

Lotus

Първо, какво означава словосъчетанието „точна прогноза"? За каква точност става дума? Та ние никога не предсказваме всички подробности. Ако предсказвате на някое момиче, че ще срещне бъдещия си съпруг, няма да споменете за секундата на срещата им и с какви панталони ще дойде нейният избраник.

Следователно, когато говорим за точност, имаме предвид друга точност. Но каква именно?

Всеки философ би ни казал, че нашето възприятие за света и представите ни за него са доста неточни. Неточен е също и езикът, на който разговаряме и на който излагаме прогнозата си. Поради своята дискретност никой език не може да даде точно описание на непрекъснатия живот. Освен това думите на нашия език изобщо не са еднозначни. И астролозите често използват тази нееднозначност, когато ориентират значението на думите към необходимата интерпретация. Думите „брак", „любов", „работа", „война" имат много значения. Наскоро например чух прогнозата за САЩ за тази и следващата година, където авторът предсказваше война и ни уверяваше, че тя (както следваше от астрологичните показатели) вече трябва да е започнала. За да потвърди прогнозата си, той посочваше операцията в Либия. Но същевременно не беше обърнал внимание, че в либийската операция на НАТО инициатори и активни участници бяха европейските страни (Франция, Италия и Англия), а не САЩ (рядко срещан случай). Предполагам, че ако догодина американската армия произведе някой изстрел, авторът на прогнозата ще го нарече „война" (защото думата „война" има много различни значения) и прогнозата, естествено, ще се сбъдне.

Но всичко това - както принципната невъзможност светът да бъде описан точно, така и неточността на нашия език заедно с неговата нееднозначност, и некоректността на интерпретациите можем да поставим в скоби, защото тези въпроси са извън границите на астрологията. Да оставим настрана цялата ни умствена и езикова неточност и да разгледаме въпроса за точността на предсказанието от чисто астрологическа гледна точка.

Тази тема е на първо място философска, защото отговорът на въпроса е свързан с това в какъв свят живеем.

Има различни модели на света:

Свят на абсолютната свобода. Никаква предопределеност, всичко се решава от свободната човешка воля.

Свят на абсолютната предопределеност. Всичко е предварително предопределено, остава само да следваме своята програма, защото не можем да променим нищо.

Към втория модел се придържат много от астролозите, дори тези с голям практически опит. Вярно е, че понякога можем да чуем вътрешно противоречиви изказвания от типа на това, което чух по време на една конференция: „Но ние, астролозите, трябва да сме наясно, че нищо не може да се промени. Освен човек да се премести да живее другаде". Авторите на подобен тип изказвания не домислят нещата докрай. Защото ако в дадено местоживеене всичко е вече предопределено, тогава е предопределено и преместването, неговото време и място. Което значи, че и преместването не променя нищо. Тогава защо авторите на подобни изказвания не го виждат? Ами защото в такъв свят астрологът няма какво да прави. Няма необходимост да се предсказва нещо, което е невъзможно да се промени, то така или иначе ще се случи. Така че ефектът е чисто психологически. Не бива клиентът дори да бъде съветван да се премества, защото той ще го направи и без някой да го съветва. Излиза, че в такъв свят астрологът е излишен. Всъщност, в подобен свят за нас всичко е излишно - и мислите, и чувствата и постъпките ни, защото всичко е предопределено.

Случвало се е да чувам: „Михаил Борисович, практикувам вече от пет (седем, десет) години и се убеждавам, че всичко е предопределено, дори възможността за промяна е предопределена". През ранния период на заниманията ми с астрология на мен самия също ми се струваше така. Но по- късно разбрах, че в случая- астролозите бъркат възможността с предопределеността. Те например наблюдават дадено събитие, изчисляват аспектите и виждат взаимовръзката помежду им. Започва да им се струва, че всичко е предопределено. Но човек трябва да работи много старателно, без да се ограничава с очевидните ситуации, а освен това да притежава голяма вътрешна честност, за да види и да признае случаите, когато има аспект, но няма събитие. Съществуването на аспект наистина е необходимо за събитието. И когато астрологът вижда връзката помежду им, на него започва да му се струва, че този аспект недвусмислено определя събитието. Но в случая това не е определеност, а реализирала се възможност. И когато той разгледа нещата както трябва, без да си прави илюзията, че всичко вече е разбрал (грехът на горделивостта), много бързо ще види огромен брой аналогични възможности, които обаче не са се реализирали. Освен това всеки астрологически показател и техните комбинации имат голям брой различни интерпретации. И преди астрологът да свърже аспекта със събитието, той трябва да даде интерпретация на аспекта. Еднозначното интерпретиране, дори наистина да има такова, ще бъде свързано не с астрологията, а с контекста (исторически, културен, социален, национален). Категоричността, ригидността, непластичността на контекста определят привидната еднозначност на интерпретацията. Ако преминете в принципно различен контекст, всички интерпретации ще се променят и заедно с това ще изчезне и еднозначността на връзката между събитието и аспекта.

С други думи, такава една предопределеност - привидна - е свързана тъкмо с недостатъчната рефлексия на астролога.

Първият модел, ако хубавичко го обмислим, е чист хаос. Абсолютната свобода е абсолютна липса на предопределеност, следователно абсолютна липса на закони и закономерности, а значи - на каквото и да било постоянно нещо. Според преданията такъв свят е съществувал преди сътворението. Но понеже сътворението вече е започнало, светът, в който живеем, е друг.

Реално обаче светът, в който живеем, не отговаря нито на първия, нито на втория модел. Аз бих се спрял на един трети модел:

1. Във всяка точка по света (тоест във всяка точка от пространството във всеки миг от времето) има и свобода, и предопределеност. При това в различните точки тяхното съотношение е различно - някъде е повече свободата, другаде е повече предопределеността. Но в никоя точка от пространството няма нито стопроцентова свобода, нито стопроцентова предопределеност - в най-голямата свобода има поне частица предопределеност и в най-голямата предопределеност има поне частица свобода.

С други думи, където и да е в мирозданието, в който и да е момент от времето има възможност за избор, но понякога тя е твърде малка.

В „Розата на света"(Роза Мира) Даниил Андреев описва едноизмерното дъно на Вселената като място за мъчение на непоправимо падналите души. Не знам дали такова място може да съществува на този свят, защото това е съществувание без избор, това е въпросният свят на пълна предопределеност. То, както и пълната свобода, е съществувание без живот, свят на мъртвите. Дори такова място да съществува, то се намира извън пределите на нашето битие и не ни засяга. Докато в нашия свят, света на живота, има едновременно съчетание от свобода и ред. А това значи, че в която и да е точка от света има неопределеност и възможност за промяна. И точна прогноза е невъзможна!

Но защо тогава ние успяваме да предскажем някое събитие точно?

Всъщност обаче какво предсказваме? Какво описваме - събитие или процес - и към кой аспект се отнася нашето описание предсказание?

Можем да маркираме четири нива или пласта на описанието.

Нашето описание може да се отнася за материалния план, когато описваме формата на събитието.

Описанието може да се отнася за астралния или сърдечния план, когато описваме съдържанието на събитието.

То може да се отнася за умствения план, когато събитието се описва като елемент от даден процес и същевременно се вземат предвид отдалечените причини и последици от него.

И накрая, то може да се отнася до причинния план, когато описваме идеята на събитието и неговия смисъл и значение в нашия живот и в нашия космически път.

За да е по-ясно, ще дам един пример: четири вида предсказания за смяна на работата. Примерът е взет от истински случай. Астрологът казва на клиента:

Ще ви се наложи да смените работата си. Преди сте работили в бизнеса, но сега ще преминете на друга работа, може би като консултант. На новата работа ще ви плащат по-малко и ще заемате по-ниска длъжност. - Това е материалният план, планът на формите. Материалното описание не познава нито последици, нито причини, нито съдържание, нито смисъл.

Вие ще смените работата си. Тя ще бъде по-интересна и творческа, ще ви харесва повече от предишната, макар, че ще ви плащат по-малко и няма да сте на толкова висока длъжност, но вие ще почувствате, че сте открили себе си. - Това е сърдечният план. Тук на първо място са не външните белези, а отношението на човека към ситуацията, която му се случва.

3. Бих ви посъветвал да смените работата си, сега тъкмо имате такава възможност. На новата работа ще можете да се реализирате по-добре, по- добре да използвате способностите си. Първоначално доходите ви може да намалеят, но след пет-шест години новата ви работа ще се превърне в трамплин за вашата кариера. В резултат ще постигнете много неща и няма да съжалявате за първоначалните си загуби. - Това е умственият план, той вижда ситуацията като елемент от процеса, който се разгръща във времето.

4. При вас настъпва промяна на пътя. Предишните ви ресурси са почти напълно изчерпани. Можете да се опитате да продължите по предишния си път, но скоро обстоятелствата ще започнат да се подреждат не във ваша полза. Смяната на пътя ще се прояви най-вече като смяна на работата. От волева активност ще преминете към умствена. Затова трябва да смените работата си. Ако не го направите сега, ще трябва да го сторите по-късно при по- лоши условия. Първоначално ще загубите откъм пари и положение, но новата работа трябва в по-голяма степен да отговаря на посоката на вашето развитие, затова в крайна сметка доста ще спечелите. - Това е причинният план.

А сега ми кажете коя прогноза е по-точна? Както виждаме, всяка от тях има свои цели и задачи, затова и понятието за точност е различно. Нещо повече, всички хора могат да бъдат разделени на четири типа в зависимост от реалния център на тежестта на съществуването им:

 

Хора от материалния план

Хора от сърдечния план

Хора от умствения план

Хора от причинния план.

 

Работата, общественото положение, отношенията с близките, особено любовта и бракът за всеки един от тези типове хора изглеждат по свой начин. И характерът на прогнозата за всеки от тях е различен. Ако за първия тип са важни най-вече материалните условия на работа и то тук и сега, за умствения тип работата е по-важна като средство за самореализация. Затова умственият тип просто няма да чуе нищо интересно за себе си, ако му дадем прогноза с чисто материален характер. Случвало ми се е да се сблъсквам със ситуации, когато на консултация при мен, след като са посетили доста добър, но чисто материален астролог, клиентите се оплакват, че той нищо не им бил казал.

Нивото на даден човек е непосредствено свързано с неговата степен на свобода. Става дума както за вътрешна, така и за външна свобода. Вътрешната свобода е на първо място свобода на намерението. Външната е свобода на избора. Хората редовно бъркат свободата на избора със свободата на волята. Според представите на философи и мистици свободата на волята е неизменно присъща на всяка душа и целият свят не може да лиши душата от тази свобода. Свободата на волята дава на душата възможност свободно да избира какво да желае и какво да не желае. Първичната свобода на волята е източник на вътрешната свобода. Но свободата на волята изобщо не дава външна свобода. Източник на външната свобода е устройството на света, в който живеем.

Степента на вътрешната свобода зависи от нивото на човека. Но как така, нали уж свободата на волята е еднаква за всички? Еднаква е като потенциал, като възможност. Но за да може човек да се възползва от дадена възможност, е необходима сила. Повечето хора не ползват свободата си. В момент на избор вместо свободата се задействат навиците, мнението на околните, на обществото, страховете и много други неща. Така че свобода има, но човек не я ползва. И степента на неговата реална вътрешна свобода зависи от неговото ниво: колкото то е по-високо, толкова повече е вътрешната свобода. Материалният човек почти не притежава вътрешна свобода. Човекът от причинния план притежава почти пълна вътрешна свобода.

А както вече казах, външната свобода зависи от времето и мястото.

Сега, когато вече съм формулирал подхода към оценяване на точността на прогнозата, мога да изложа и резултатите, получени след осмисляне на дългогодишния си опит, както и опита на колегите си.

Степента на прогнозируемост зависи от нивото на човека и от точката от света, където той се намира. Това е резултат от съчетаването на външното и вътрешното. Астролозите, които смятат, че всичко се определя само от външните условия, тоест (на астрологичен език) от транзитите, соларите и прогресиите, просто не разполагат с достатъчно опит или го интерпретират неадекватно. Самото интерпретиране на аспектите много зависи от нивото, на което се намира даден човек.

Материалният човек почти напълно зависи от външните условия. И степента на предопределеност, а следователно и на прогнозируемост също зависи от външните условия. Тази степен на предопределеност може дори да се изчисли. Аз лично я изчислявам доста лесно. Първо, трябва да се изпълняват необходимите условия на събитието. За тези необходими условия аз и Саул Айзин сме писали и казали много на различните конференции, затова сега няма да се повтарям. Ако тези условия не се изпълняват, тогава с почти сто процента сигурност можем да кажем, че събитието няма да се случи. Ако обаче тези условия се изпълняват, събитието е възможно. Тогава можем да вземем съвкупност от независими признаци, които показват това събитие. За себе си аз използвам следната оценка:

Максимално ниво на предопределеност, когато във всеки от използваните методи има три независими белега за дадено събитие. Аз обикновено използвам следната съвкупност:

Символични дирекции

Вторични прогресии с всякакви домове (по слънчевите дъги или по дирекциите на МС, или по Редияр, или по Найбод, или средновековни). В Питер някои от тези домове биват наричани бавни прогресии, но аз така и не разбрах кои. Аз най-често използват вторичните прогресии с домовете на Редияр.

Понякога, ако прогнозата е много значима, добавям обратни вторични прогресии с домове, аналогични на първичните прогресии;

Третични прогресии (също с различни домове);

Слънчеви възвръщания към наталното място и към евентуалното място на пребиваване в момента на Слънчевото възвръщане;

Лунни възвръщания към наталното място и към евентуалното място на пребиваване в момента на Лунното възвръщане.

Транзити

Тразити към картата на релокация, ако евентуалното място на пребиваване се различава от наталното.

Максимумът са три независими белега във всеки от методите. Тоест, имаме 24 независими белега в осем метода. Условно аз го считам за 99,99%. Защо не за 100? Заради посочената още в началото причина: една малка степен на неопределеност е неотстранима. Същото, между другото, признават и най-изявените индийски астролози. Те казват: „Ние можем само да предполагаме. Със сигурност знае само Господ Брама".

Минимумът е изпълнение само на необходимите условия. Това са три белега в символичните дирекции.

В промеждутък - от три в един метод до двайсет и четири в осем - се побира цялата скала за оценяване на степента на външната предопределеност на дадено събитие или ситуация.

Сега вече разполагаме със скала като в термометъра:

максимумът (24 белега в осем метода) е равен на 99 градуса или 99%, или на единица.

минимумът (един белег в символичните дирекции) е равен на 1 градус или 1% или 0,01.

Нататък сравняваме нашите белези със скалата. Мога да предложа например следния начин.

Нормиране. Във всеки метод нулираме всичко, което е над три. Тоест във всеки метод остават от нула до три белега.

Останалите белези сумираме и делим на 24.

Оставяме полученото или го умножаваме по 99% в зависимост от това как повече ни харесва да изразяваме резултата - дали в единици или в проценти.

Резултатът ще показва степента на предопределеност.

Може и другояче: да приемем само методите, в които има по три независими белега. И броя на тези методи да делим на 8.

Сигурно могат да се предложат и други начини за изчисляване на външната предопределеност на дадено събитие или ситуация.

Такава една предопределеност важи за механичния човек.

За астралния човек нещата са малко по-сложни, той притежава поне някаква степен на вътрешна свобода, което значи, че може да повлияе на събитието. Това е много важен фактор. Много често, дори при голяма външна свобода изборът на астралния човек, камо ли на механичния, може да се предскаже лесно: и двамата действат по предварително определени сценарии. Но трябва да имаме предвид, че някои астрални типове в критична ситуация са способни да променят сценария, следователно тяхната степен на свобода нараства и така нараства степента на неопределеност на прогнозата. Според мен степента на предопределеност трябва да се изразява в части от единицата и степените на определеност да се умножават, както се прави в теорията на вероятностите. Тоест в нашия случай трябва да умножаваме степента на външна предопределеност по степента на вътрешна предопределеност. Колкото до вътрешната предопределеност на астралния човек, за разлика от механичния, тя е по-малка от единица и може да бъде изчислена, макар и не толкова лесно, както степента на външна предопределеност.

Когато пристъпваме към прогноза за умствен човек, тук нещата се променят кардинално. Понеже неговият свят не е свят на събития и състояния, а свят на процеси. В света на процесите предопределеността зависи не от положението в пространството и времето, а от положението в процеса. Във всеки процес има точки на избор или точки на разклоняване на процеса. На първо място това са точката на начало и точката на край. Не се изненадвайте, колеги, процесът за разлика от събитието продължава чак до края и може да бъде променен в последния момент. Затова най-неопределените области от процеса са малкият обсег на неговото начало и малкият обсег на неговия край. Съществува неопределеност и в точките на разклоняване, но тя е по-малка. Затова за умствения човек трябва да определим границите на процеса и едва после да определим степента на определеност в зависимост от мястото в дадения процес. Процесът на умствения човек е едновременно както външно, така и вътрешно движение, затова в случая няма нужда да отделяме едното от другото. При това външните условия, както ги определяхме за първите два типа, тук почти нямат значение, защото умственият човек е способен да променя интерпретацията на астрологичните показатели: в неговите процеси малефакторите могат да се превръщат в бенефактори и обратно. Освен това изчезва опозицията на външното и на вътрешното.

За причинния човек изобщо няма смисъл да говорим в такъв контекст, защото при него външното се подчинява на вътрешното.

Но защо много от астролозите не го забелязват?

Първо, защото хората от умствения и причинния тип са изключително малко и те не биха се обърнали към случаен астролог. Затова средният астролог никога не се среща с такива в своята практика. По важното обаче е, че астрологът не може да разбере картата на човек, чието ниво е по-високо от неговото. И накрая - астрологът невинаги разбира това, което вижда в картата.

А сега да резюмираме.

Стопроцентовата прогноза е невъзможна по принцип. Както са ме учили на младини: „Бог може да промени всяка една прогноза".

За механичния човек е възможна прогноза с много висока степен на точност. Това зависи от силата и броя на белезите.

За астралния човек много точната прогноза за дадено събитие е по- малко възможна, но пък е възможна много точна прогноза на съдържанието на въпросното събитие.

За умствения човек е възможна точна прогноза на процеса, но е почти невъзможна точна прогноза за събитията, чрез които се изразява този процес, и е малко възможна прогнозата за тяхното съдържание. Точността на прогнозата за процеса зависи от това в коя точка на процеса се намираме.

За причинния човек точната прогноза за събитията е почти невъзможна, също както и прогнозата за съдържанието, но е възможна доста точна прогноза за процесите и много точна прогноза за смисъла и същината на случващото се.

Трябва да кажем и няколко думи за хорара. Този метод по природа е материален, тоест описва материалния свят. Поради това точността на хорара като начин да се отговори на въпроси, засягащи изключително материалния пласт на битието, е доста висока. Нещо повече - хорарната техника съдържа в себе си средство за оценка на възможността на отговора и на степента на неговата точност. Един от най-важните елементи в тази оценка е степента на радикалност на картата. Освен това някои астролози отбелязват, че точността на отговора зависи непосредствено от това, доколко хорарът е свързан с картата на кверента. Посочват се и други степени на точност. Но ако хорарният въпрос е зададен от механичен или от астрален човек и в самия хорар всичко говори, че е възможен точен отговор, то в дадения случай (според мен) максимално възможната точност е напълно постижима.

Искам да кажа на колегите и още нещо: не търсете някаква особено точна техника, която да позволява да се даде стопроцентова прогноза. Има техники, които са по-точни, има и други, които са по-малко точни. Има точни в едно, но неточни в нещо друго. Но никоя техника не може да игнорира законите на мирозданието.

Михаил Левин

31.08.2011

Москва

Кореспонденция с Алексей Голоушкин:

Пояснение в отговор на Вашата забележка

Т.е. подразбира се не обективен закон, а субективен избор. С други думи, излиза така, че обективният закон на мирозданието се изразява в това, че степента на предопределеност не съществува обективно (еднакво за всички), а е фактор, комплиментарен на нивото на човека, на неговата готовност и способност да избира съдбата си - всеки е свободен дотолкова, доколкото може да бъде такъв. Или другояче казано: същността на главния човешки избор е изборът на степен на свобода. Силно и не очевидно твърдение. Аналогия е нашето тяло. Доколко сме способни да правим избор по отношение на пола, възрастта, физиологията и другите особености, заложени в нас генетично, а ние казваме: „и астрологично"?

Алексей Голоушкин

Честно казано, дори не можах добре да разбера въпроса.

Както писах по-горе, степента на предопределеност зависи от времето и мястото, тоест от точката в мирозданието. Дали това е обективно или субективно не мога да кажа, защото не мога да отделя точката в мирозданието от същността, която се намира в нея. При всички случаи това са условия за същността и тя е ограничена от тях, но все пак те й оставят някакъв избор. Кое е еднакво за всички не мога да кажа, защото точката от света е едновременно и място, и време, и е неразривно свързана с нещото, заемащо тази точка. В нея не може да бъде настанена никаква друга същност, защото тогава точката ще бъде вече друга. Всяка същност има мястото си в мирозданието и никой друг не може да го заеме.

Степента на предопределеност, зaдавана за дадена същност от мястото и времето, аз наричам външна свобода на човека.

Пример: Отивате в някой магазин да си купите сирене. Там се предлагат 200 вида сирене. Имате пари. Двестате вида заедно с вашите пари определят степента на вашата външна свобода (или степента на предопределеност). Двеста е много, но все пак не е безкрайност и вие не можете да си купите сирене, каквото в този магазин липсва. Това е предопределеност. И вие сте ограничен от сумата на парите, с които разполагате - това също е предопределеност. В съветско време можехте да се сблъскате със ситуация, когато има само един вид сирене, но пак сте имали избор - дали да го купите или да не го купите.

Но при цялата тази външна свобода (200 вида и куп пари), вие все пак избирате саламурено (или рокфор). Защо? Защото го избирате винаги, защото сте свикнали с него. А от новото ви е страх. Никой не ви е лишил от свободата на избор, но вие няма да я използвате, защото много трудно променяте навиците си или изобщо не ги променяте.

Механичният човек може да промени навиците си само насила, тоест под влияние отново на външните условия, на външното насилие. Което значи, че механичният човек е вътрешно несвободен. Трябва да кажа, че механичният човек е най-удобният за астролога клиент: той се предсказва най-лесно.

Астралният човек може да промени навиците си само под влиянието на много силно чувство. Това е стресова ситуация, която много зависи от външните условия, но все пак астралният човек притежава поне малко вътрешна свобода. Затова да се прави прогноза на астрален човек е нещо много по-трудно, защото той, макар и рядко, (само в много критични мигове), все пак е способен да промени линията на съдбата си.

А изборът по навик не е нищо повече от избор на камък, който се търкаля надолу по хълма.

Само умственият човек може да промени навиците си съзнателно. На умствен човек е по-добре да не се правят прогнози за събития. С него трябва да се разговаря на езика на процесите.

Причинният човек изобщо няма навици, той прави всеки свой избор съзнателно. Този човек е ограничен само от външните условия. И може да го консултира само астролог, чието ниво е близко до неговото.

Но не съм съгласен с твърдението, че нивото на предопределеност отговаря на нивото на съзнание. Първо, трябва да правим разлика между предетерминация (предопределеност на събитията) и предестинация (предопределеност на съдбата). Нивото на предетерминация до голяма степен зависи от нивото на съзнанието, но далеч не винаги.

Можел ли е Христос да не отиде на кръста? От външна гледна точка е можел:

И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.

Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;

или мислиш, че не мога ceta помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? [Матей 26:51-53].

На света няма сила, която би могла да накара човек от такова ниво да прави нещо, което той не иска.

А можел ли е Христос да не отиде на кръста? От вътрешна гледна точка не е можел:

10 А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.

11 Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец? [Йоан 18:10-11].

Човек от такова ниво не може да се откаже от своята мисия.

И виждаме, че колкото по-високо е нивото на дадена същност, толкова по-ниска е предопределеността на събитията в неговия живот (предетерминацията) и толкова е по-висока предопределеността на неговата съдба (предестинацията).

Механичният човек изобщо няма индивидуална съдба. Докато при пророка и пратеника (месията) неговата мисия се слива с неговата съдба.

А сега - за пола, възрастта и т.н. Възрастта само наглед е обективно понятие. В действителност тя много зависи от нивото на човека. Полът: за причинния човек полът е относително понятие. Става дума не за телесните форми, а за житейските събития. При причинния човек събитията много по- малко зависят от пола, отколкото например при астралния.

Но всичко това - и полът, и възрастта и прочее - са също такъв външен контекст както и земното притегляне, и законът на Ом. Ние разглеждаме предопределеността от астрологична гледна точка в рамките на определен контекст. Нали не ви смущава това, че Земята е кръгла и ние не можем да избираме нейната форма. Полът, формата на тялото (2 ръце, 2 крака, глава и т.н.) са явления от същия ред. Ние поначало разглеждаме астрологичната предопределеност в рамките на този контекст. А когато ние с вас се въплътим на Слънцето, контекстът ще се промени, но астрологичната предопределеност пак ще остане. А извън какъвто и да било контекст не съществува нищо. Така че изнасяме контекста извън скобите. Както всъщност правят почти всички астролози в своята практика.

М.Левин

 

Предишна Възможна ли е точната прогноза? Следваща
Задвижва се от Silla.IO PHP Application Development Framework