Astrocenter Urania logo

Астроцентър Урания

Обучение по астрология

Отвори всички Затвори

За кармата - I част

Lotus

Закономерности на дхармата, кармата, смърт и прераждане

Превод от руски по записки от лекции на организацията „Новый акрополь“ в Москва от 1992г.

Законите на дхармата и кармата

Съществуват две понятия, които имат общ корен, но различно значение: DHARMA и DHARMAN

  • DHR= синтез, ред, хармония.

    - В природата съществуват вътрешни закономерности, в съответствие с които прогресира еволюцията. DHARMA е законът на съществуването, основата на реда, хармонията, той съдържа смисъла на еволюцията. Това е вибрацията на всичко съществуващо. Има две страни на медала - dharma и dharman

  • DHARMAN

    - Вселената е организирана и в нея цари абсолютен ред и хармония във всичко. Вселената е като един подреден дом, в който влизате за първи път. Може да няма никого, но вие усещате присъствието на разумно същество. Съответно всеки от нас може да усети висшия разум във вселената, това невидимо същество, което присъства на всякъде и вибрира според своите закони. Това е първият вечен закон на съществуването на висшия разум - dharman.

    Всички същества във вселената са отражение на този dharman. Във всеки от нас той оставя своята следа. В Библията се казва, че Бог взел парче глина, направил от него човек и му вдъхнал живот. Dharman е този, който вдъхва живот на милиарди светове. Всички същества, които взимат участие в еволюцията, се ръководят от този закон на съществуването.

    Символ на dharman е кръг с точка. Той обхваща всичко, без да има начало и край, като едновременно с това той е и център на съществуването. И център, и безкрайност. Всички метафизични тайнства се съдържат в dharman (за какво сме тук, за какво живеем?) Този закон има хиляди проявления, различни форми и образи.

    Всеки човек има своята dharma. Слънчевата система, дървото, мравката. Dharma е вътрешният, скритият закон във всеки от нас. Той съдържа цялата ни история, скритата ни природа и в какво тя се проявява. Може да я подложим на обсъждане: Кой съм аз? От къде идвам и накъде отивам? Какъв е смисълът на моята еволюция и през какви етапи тя ще преминава? Какъв е смисълът на съществуването ми в еволюцията на вселената?

  • Sva-dharma

    - това е нашият дълг или функция. Как ние участваме в еволюцията? Защо сме тук? Къде е началото и краят ми? Какво ме задвижва постоянно? Чрез каква функция ще проявявам всичко това, чрез какъв дълг?
    Пример: Чаша. Тя служи за това, за да се пие от нея. Ако това се случва, значи тя изпълнява своята мисия. Sva-dharma на чашата е да пият от нея, ако това не се случва, нейната dharma няма да бъде проявена!

  • Лекар

    - той трябва да изцелява, изпълнявайки своята sva-dharma, мисия, а не да е мениджър, да речем. Неговата dharma трябва да се прояви чрез изцеляването на страдащите. Осъзнаването на своята лична dharma и sva-dharma е все едно да осъзнаеш божествения закон. „По-добре да следваш собствения си закон, отколкото да проявяваш чуждия!“ - (XY) Дори и другият човек да ни служи като еталон, той има различно от нашето предназначение. „Щом другите живеят по този начин, значи и аз така ще правя! “.

    В съответствие с личната dharma и sva-dharma на човека му се дава минимум и максимум потенциал, който той може да употреби в един живот. Тези потенциали при всеки човек са различни. Това, което на мен ми е лесно, на другия му е непосилно или невъзможно. Ако пресъздавам закона на другия, има опасност да разруша себе си! Ако не проявявам собствения си потенциал и живея като другите, няма да еволюирам. Личният дълг е по-добър от чуждия, дори и вторият да е изпълнен безупречно! Човек трябва да влага сърцето си в това, което върши. Проявяването на dharma е работа с вътрешния глас на човека. Ценно е това, което носим и проявяваме. Трябва да намерим форма, чрез която да изразим състоянието на душата си.

  • KARMA

    - да действаш. Когато разбереш какво ти е предназначението, трябва да узнаеш как да го прилагаш. Съдбата - това е механизмът на природата.

    Karman е смисълът; защо всичко съществува, вечният закон на проявлението на Бога. Вътре в него има множество малки закони. Karman е един, а karma са неговите проявления. Karman казва, че на човек не му се дава нищо, което не може да издържи. Съдбата е проявление на този закон. За всекиго тя е уникална. Всичко в живота си има причина, смисъл, функция и съответно последствия. Всичко в този живот е последствие от предишните инкарнации. Закон на акцията и реакцията.

    Човешката душа не еволюира равномерно, защото развитието й е скокообразно. Със силата, с която тя се блъска в една стена, със същата се и оттласква от нея. Karma наричаме механизма на познание, който природата е пригодила към еволюцията на човека. Човекът обикновено върви в разрез с хармонията. Законът на кармата е една игра, изпълнена с радости и страдания. Душата се учи да намира средния път. Всичко е реакция на природата, когато човекът минава границите. Като игра на тенис с природата. Съдбата се състои от конкретни събития, които се дават от природата. Каквото посееш, това ще пожънеш. Карма- това е справедливостта, всяко нещо, което правя, се регистрира, превръща се в семе, което ще даде плод. Човекът обвинява съдбата, че другите са богати и щастливи и т.н., но това значи, че той не изпълнява своето предназначение. Съдбата не е абстрактен механизъм, човекът сам я твори.

    Karma
    Природата на всеки разпределя задачите във вид на карма. Кармата е голямото училище на живота. Всичко е предопределено. Но къде тогава е свободата на избора? Мога ли да решавам нещо сам? Системата на карма е много гъвкава. Тя съвместява както свободата на избора, така и предопределеността.

    Представете си един кораб, който плува по течението. Реката, морето, океанът - това е човешката еволюция, която трябва да извървим. Този кораб има маршрут. Ако плаваме на този кораб, на борда му правим това, което искаме. Но да слезем от кораба не можем, защото ще потънем. Съответно имаме свобода в рамките на еволюцията, която ни е дадена. Изборът се прави преди да се качим на кораба. Човекът идва на Земята или за да служи, или да се учи.

    Възможността за избор е най-голямото кармично тайнство. Ако човек върви по пътя на ученика, иска да се променя, да работи върху себе си, тогава той може да промени маршрута, като крайната цел си остава същата. Съдбата на пътника ще зависи от работата на екипажа. „Ти си актьор, на който му се дава определена роля, ти си в пиесата, но режисьорът избира коя роля ще играеш. Твоята работа е да я изиграеш добре“.

    Всяка мисъл и емоция се записва от природата. На това основание се разработва съдбата на човека. Всички събития са шанс да проявим същността си и ако ги пропускаме, те се връщат под друга форма. Това е учебният материал на природата за човека. Дават се определени кармични събития, за да се натрупват проби и грешки, за да може човекът да разбере какво му трябва. Това е една практическа лаборатория за проби и грешки. Най- трудното нещо е да разберем към кой предмет се отнася дадената ситуация, да свържем предмета със събитието, което ни се праща, за да се проявим. Кармата не работи по системата на наказанието и наградата. Това е урок, изпитание, а не наказание. Най- трудните събития са пратени с цел човекът да събуди в себе си сили, които не изявява иначе. Като инициация. Това е благословия на природата, защото иначе сами не бихме дръзнали. Цялостно обучение на душата в дадената инкарнация, в един живот. Най-хубавият момент на кармата е подаръкът на природата за нашите старания. Това, което се иска от нас, са УСИЛИЯ. Другото е работа на кармата. Тя е механизъм, работи като „швейцарски часовник“. Трябва да се проумее етическият момент на безсмислеността на отмъщението на човека. Той все едно взима ролята на съдия, която не му е дадена от природата. Ние не разбираме механизмите на природата, като нейни антиподи сме, не можем да хармонираме с нея.

Видове карма:

  • 1. Колективна карма

    Карма на групата, на каквато и да било група: на народ, държава, семейство, колектив, на видовете: животни, растения.

    Има два варианта на проявление - за дълъг или кратък срок. Колективната карма се създава, когато по определени причини се извършват колективни действия от поне двама човека. Каква е разликата между колективната карма за кратък или за дълъг период? Колективна карма за дълъг период обединява всички души: - които трябва да преминат през определен етап от еволюцията. Те имат приблизително еднакво ниво на развитие.
    - на душите са им необходими подобни условия за предопределените изпитания.

    Колективни тестове, изпити. Не случайно се раждаме в определена държава. Трудно е да се освободиш от подобна карма. Емигрираш в САЩ, а носиш кармата на България. В Щатите ще ти се случва същото, което се случва с българите в България. Можеш да се включиш в чужда колективна карма, ако имаш такава предопределеност в индивидуалната си карма. Избор въпреки или в резултат на своята карма. Карма не е географско място, тя преследва човека навсякъде. Той изпада в ситуации, попада на хора, които много конкретно му „преподават“ уроците, които той трябва да вземе.

    Понякога неочаквано за човека, той попада в колективни обстоятелства, събития. Те може да са както негативни - катастрофи, нещастия, така и позитивни - общи прозрения т.н.

    Има много конкретни срокове, които се отпускат за един човешки живот и те са свързани със запас от енергия, предвиден за това ни въплъщение. Моментът на смъртта, говори за изчерпването на тази енергия, изтощаването на акумулатора. В природата абсурди и случайности не съществуват. „Спасителните отряди“ облекчават тези трудни моменти за душата. Човекът не може да влияе на колективната карма, има нива, до като той не може да достигне. Той може да участва в потока на промяната на тази карма, при положение че го прави съзнателно заедно с другите около себе си. Заратустра казва, че при раждането на човека му се дава избор - тъмнина или светлина. В зависимост от избора си, той ще получава дял от съответната колективна карма.

  • 2. Индивидуална карма

    По-обикновената колективна карма е като тази на животните, растенията, минералите - чрез тях се отразяват законите на колективната карма на вида. Тяхното развитие, еволюция се случва чрез колективните монади, души. Те се сливат с душите на други себеподобни, които имат сходна карма. Върховното развитие на частичката от колективната душа е да придобие собствена карма, да получи това право.

    Всяка съдба е синтез на това, през което вече сме преминали преди. Всичко, което ни се случва, е плод на това, което сме засели преди. Няма подаръци или наказания, всичко е обвързано с нашите постъпки. Отмъщението е безсмислено нещо. Това, което отнемете от другите, ще вземат и от вас.

    Кармични дългове: внезапно някой ви прави нещо добро или зло. Той изпълнява такъв кармичен дълг към вас. Случайни неща няма. Забележете доколко чудесно работи природата, като на всеки индивид в еднакви за всички условия предоставя индивидуален урок. Всяко страдание, дисхармония е указание за това, че нещо трябва да се промени.

    В живота за всичко се плаща! Няма нищо безплатно. Всичко трябва да се заслужи. Плащаш или чрез страдание(в последствие), или чрез изкупление(в аванс). Всичко това се развива паралелно - изплащам дългове и после взимам на кредит. Нито един „подарък“ на съдбата не остава незаплатен.
    Никое усилие не се губи в природата, дори и да не води до конкретни резултати. Но усилието трябва да е искрено и не да е за себе си, а в името на другия.

    Да вземеш чужда карма, да я нарамиш и да пробиваш път на другите - това е изкуплението. Но това чест или право е? Трябва да се научим да ценим дори и най-малките неща, които кармата ни дава. Положителната и отрицателната карма са две страни на един и същи медал. Кармата ни дава срок минимум и максимум за това да свършим определена работа. Много от кармичните събития са повторни шансове(кредит), за да изпълним тези условия. Отрицателната карма се натрупва заради пропуснати шансове… Трябва да се опитваме да променяме подхода си, начина, по който сме действали досега, за да вземем ефективно този урок.

    Положителната карма - тук най-важен критерий е подходът на човека, това какви са му намеренията - егоистични или алтруистични. Тя може да се трупа от само себе си. Но и въпреки неуспехите, които индивидът претърпява, но въз основа искрените му усилия. Тогава му се дава малко „аванс“.

    Има и карма, която се дава ситуационно. Например представете си водач на автобус, който нарочно затваря вратите на автобуса пред едвам ходеща възрастна жена. Много скоро той ще си „получи заслуженото“, като падне и се удари или нещо подобно.

Смъртта

Ако сметките са чисти, платени, тогава моментът на смъртта ще е лек и душата ще получи своето освобождение. Смъртта обуславя продължението на човешката еволюция, само че на други нива. Единствено в нас не умира монадата, безсмъртната ни душа. Именно тя е свързана с човешкото тяло чрез сребърната нишка антакарана. Тя е като ефирен гръбначен стълб. Това е божественият лъч светлина, който пронизва всички нива на човешкото съществуване. В момента на смъртта тази нишка се скъсва и се отделя от тялото. Физическото тяло остава без космическа енергия като едно пожълтяло листо, падащо от дървото. То остава да се разлага, а душата си отива. От човека се отделя и праническото му тяло, което може да обикаля около безжизненото си физическо тяло още половин година. След като и праническото тяло отмира, душата преживява повторна смърт. Именно праническото тяло по време на спиритичните сеанси за извикване на духове се явява пред хората. То не е човекът, нито носи неговата душа.

Към Рая, или както още го наричат ведите Девахан, се стремят 99 % от душите, към техния дом. Там почиват преди да настъпи следващата им инкарнация. Там душата се среща с всички, които са с нея на една духовна вълна. Според египтяните „долината на сълзите“, на страданията е физическият план, земният живот. Но не всички души попадат в Девахан. Къде ще отидеш след смъртта зависи от земния ти живот. С понятието смърт е свързана и носталгията за „онзи“ хубав живот. Животът е подготовка за смъртта. Хубавата смърт е ново възраждане.

Обикновено половин година преди смъртта при човека идват натрапчиви мисли за това. Това е призив да приведеш в ред всичките си дела. Ако човекът страда от някаква болест - 2, 3 дена преди да умре той като че ли се подобрява. Това е така, защото душата се сбогува със своето обиталище, с тялото си.

Първият момент на смъртта

Този момент не е страшен, но е странен. В този момент Ангел–хранителят започва да играе своята роля. Човекът трябва да го почувства. Човекът се сблъсква с този ефект на кинолентата на живота, когато в рамките на секунда вижда хронологията на целия си живот, но само констатира това. Нищо не може да поправи вече. Няма време, това е стрес и осъзнаване на огромната илюзия. Това е най- трагичният момент за човека - чувството за безизходица. Най-страшно е чувството за вина към роднините и близките.., недовършените неща…По - нататък душата започва да се бори за живота си. Иска да живее, не може да се смири със смъртта. Трябва да си позволи да умре.. Ако в това време вижда и истериите на близките си хора, тя се травмира неимоверно и не иска да си тръгва. Започва да изпитва чувство за дълг. Вижда безжизненото си тяло и всячески се опитва да даде знак на близките си, за да покаже, че е още жива.. Ако откаже да си ходи, може да изпусне момента за преминаване и да остане в астрала! Изпитва шок и от факта на скъсването на сребърната нишка. 3 дни душата чака да се отвори врата, през която тя ще мине в друго ниво. Ако откаже да го направи, може да остане и да броди без тяло из астрала. Трябва да й се помогне, трябва да я пуснат близките й.

Друг значим момент по време на умирането е паниката. „Никой не ме вижда, какво да правя?“ Тогава при душата идва нейният Ангел-хранител, нейното „ка“. Появява се светлината, идват починалите близки. Те дават указания и насочват душата какво да прави. Душата трябва да е спокойна, за да напусне земния план. Ако пропусне момента, в който трябва да премине, може да остане заложник на физическия план. Затова близките мислено трябва да я успокоят и да я помолят да си отиде. „Тръгвай!“.
Очакването да се отвори вратата към другото измерение е от 3 до 40 дни. Душата присъства на собственото си погребение, на помена. В тези моменти тя е много сензитивна, може да чете мисли… Не трябва да се крещи по умрелия човек, той всичко чува и разбира, долавя всеки фалш.

За да изпратиш душа на починал - трябва мъжество, спокойствие, да й се даде да разбере, че близките я подкрепят. Любовта им ще я пази на онзи свят. Но в никакъв случай не трябва да се извиква душата обратно. Ако е възможно, човекът е добре да почине вкъщи, заобиколен от близките. Душата му иска да се сбогува, да бъде с близките си. Много е жестоко да я лишите от това. Ако човек е починал в болницата, значи така е трябвало да стане. Душата му ще ви чувства, независимо къде сте. Ако това не се случва, тогава идват „спасителните отряди“. Те облекчават мъките на душата. Съставени са от светли души на хора. Те винаги са около местата, на които стават катастрофи, в болниците, за да посрещат душите на починалите. Като Андерсеновата русалка, която се превърна в морска пяна и носеше благословение на хората: "Малката русалка е сломена, когато се появяват сестрите ѝ с отрязани коси. Магьосницата ги е взела в замяна на вълшебен нож, с помощта на който русалката може да си възвърне предишния облик, ако прониже с него принца в сърцето. Русалката няма сили да го убие, затова се хвърля в морето и тялото ѝ се разпада като морска пяна. Тя, обаче, не умира, а се превръща в една от дъщерите на въздуха — прозрачни летящи създания, които макар да нямат човешка душа, могат сами да я спечелят с добри дела".

Съветът е да не се съхраняват неща на покойници и подредена негова стая, за да се даде на душата да разбере, че тук вече нищо не я задържа.
Преди да се завърне за нова инкарнация, душата преминава през определени етажи на астрала. Има понятие Кама Лока, което в християнството се именува чистилище. В противен случай душата щеше да си заспива и да се реинкарнира в следващия си живот като след един дълъг сън.

След момента на смъртта, както казахме, душата прави преход и се озовава в Кама Лока = светът на желанията, само че в безтелесно състояние. Започва да се труди на психически план. Всички души отиват там, защото всички имат желания. Там душата трябва да се пречисти от всички земни желания. Кама Лока има множество поднива. Започвайки от низшите и свършвайки с високите планове, където има много прекрасни и високи ментални форми. В Кама Лока има както красиви усещания, така и тайни звена, изтъкани от страх и неизвестност. Това е един динамичен и абстрактен свят. Но много красив! Важно е човек да не се подлъже по него. Зад всяка такава красива форма се крие невидима задънена улица, която го поглъща, защото съответства на нивото на неговите желания и страсти. Как да се откъсне от тези страсти и желание: 1. Да им се отдаде до някъде … или 2. да прехвърли вниманието си върху нещо противоположно. В ниските нива на Кама Лока попадат хора, силно зависими от определени свои желания. Там започва тежка абстиненция. Душата трябва да се справи и да продължи нагоре.


Предишна За кармата - I част Следваща
Задвижва се от Silla.IO PHP Application Development Framework