Astrocenter Urania logo

Астроцентър Урания

Обучение по астрология

Отвори всички Затвори

За кармата - II част

Lotus

Следващото изпитание идва след като душата е преминала през дадените трудности и сега трябва да се срещне със собствената си сянка, със собствените си недостатъци. Душата се среща с демона на тъмнината, после навлиза в сърцевината на тъмнината, където се среща с демоните, които представляват един от най- големите й недостатъци на Земята. Те я терзаят. Душата трябва да се срещне със сянката си и да я приеме, да я интегрира. Когато започне борбата, има два изхода: 1.Победа, тъй като светлината в душата е повече. Тогава сенчестата страна се разпада. 2.Ако надделява тъмнината, душата се връща в „затвора“, попада в капана на собствените си демони. Какво ще я спаси? Подходът - егоизъм или алтруизъм…Човекът тук върху себе си изпитва пораженията на това, което е разрушавал в другите. Ако преодолее тези състояния, открива същината на нещата, тогава се появява светлината.

 

В Кама Лока  има и още един, последен капан. Първите два стадия бяха очевидно трудни, доколкото тук имаме нещо различно. Последното изпитание изглежда светло, привлекателно, безобидно и красиво, защото то е есенция на всичко, към което сме се стремили в земния живот. Но тук под всяко цвете има змия! В живота е необходимо да разграничаваме всички свои високи стремежи, които способстват за самовеличаенето от истинните високи цели, които са функция на осъзнатите духовни търсения. Първите са егоистични. Пример: поет, който постоянно мечтае за музата, броди в света на висшите желания, съответно именно в Кама Лока той ще намери  това, за което е мечтаел. Кама Лока е свят на илюзии- астралният свят ги инициира. На това ниво са подложени на изпитание истинските намерения на душата!

 

 Да се върнем на астралното тяло, което остава да се „разлага“ в астрала след физическата смърт на човека, като душата вече е преминала в Кама Лока или Девахан. За разпада на това тяло е необходимо повече време (около 6 мес.), то все още съхранява  следи от чувства, емоции и духовни процеси в своята памет. Пази тази информация, докато „батериите“ на астралното тяло не се изтощят напълно. Това астрално тяло изпълнява всякакви неща, които са били характерни за човека приживе. Нарича се астрална ларва. При един спиритичен сеанс за извикване на починал, вместо него ще се яви тази същност. Разбира се тя ще проявява характерни за покойния качества и поведение. Дори може да се засели в тялото на някой от присъстващите и да предизвика раздвоение на личността. Такива сеанси са крайно опасни!

 

Девахан е дългоочакваното място, на което душата копнее да си почива. Нейният дом. Това е най- реалното и субективно състояние.

 

Цялата информация за преражданията се пази в каузалното тяло. Там се пазят определени значими състояния за душата, нейният опит, всичко, което й е скъпо. Съответно в условията на това, което ни е най- скъпо, ние попадаме в Девахан. Ако най- скъпото е било семейството за човека, там душата ще се съедини с него, защото чувствата са били безкористни. Състоянието на душата прилича на почивка, сън. Нищо не му пречи, нито психиката, нито тялото. Той е в единение с най- скъпото си. Но какво става ако то е все още на Земята, това най- скъпо(децата, съпругът)? Това няма значение. За душата  животът в Девахан е абсолютно идеален, около нея са най- скъпите му същества, заобиколена е от цялата топлина, която приживе дори не е могла да усети. Затова е важно в живота да имаме нещо скъпо, което да ни топли в Девахана. Но не и да сме фанатизирани по отношение на него.

Девахан е субективно състояние, но не и илюзия, а единствената реалност, която душата притежава. От гледна точка на Девахана земният живот е нереален, както и Девахан за земния живот е нереален. Деваханът не продължава вечно, а има фина освежаваща сила за душата, като съня..

90 %  от душите имат много неплатени дългове и кредити на Земята, затова са призовани да се връщат…

Най- трудният момент за душата е този, в който трябва да се върне обратно на Земята.Там я очаква забвението, амнезията, тя ще забрави за Девахан. Съответно и тук душата се сбогува с най-скъпото си нещо до следващата среща в Девахан. Ако там душата е контактувала с други близки на нея души, те създават фини знаци, жестове, за да могат да се познаят на Земята- това може да е усмивка, поглед, жест. Тази информация ще се пази в нашето каузално тяло. Когато душата влиза във физическо тяло, това за нея е все едно да се помести в камък или дърво. Дава й се нова психика, прана, физическо тяло, загубва се предишното съзнание, това е истински кошмар…Единственото, което остава, е непоколебимата вяра, че на Земята ще се срещне с любимите си, а после заедно отново ще се върне там… На Земята се променят критериите - ние се радваме на раждането, а скърбим за смъртта на близките ни. Животът започва и свършва с опитите на душата да създаде Девахана на Земята. Ако човекът не е стигнал до Девахана в крайна сметка, когато се инкарнира отново, той прилича на един изморен старец, който за нищо няма сили и вдъхновение. Душата му е изморена и вечно се оплаква от това.  

 

Когато хората създават деца, всичко зависи от това какво те влагат в акта на творение. Ако говорим за похот или алкохолно опиянение, насилие- тогава душите, които слизат, са от ниските слоеве, от Кама Лока. Това са диви души, изтерзани от Кама Лока, или души, които тъкмо са стигнали до Девахан и веднага трябва да се връщат на Земята. Ако  родителите силно желаят детето и се обичат, тогава при тях се спуска душа от Девахан, която откликва на техния зов от състрадание!

 

Най- ужасният момент е, когато душата трябва да с спусне в материята. Новото съзнание се събужда с първия писък на новороденото. Душата влиза в тялото чак през четвъртия месец от бременността. Преди това абортът не носи тежки кармични последствия. От първия до третия месец в корема на майката фетусът повтаря еволюционните нива на минералите, растенията, животните.

Когато душата вече е призвана да прекрати своето пребиваване във високите планове, тя започва да търси подходящи условия за инкарнация. В съответствие със своето еволюционно ниво, тя произвежда характерен зов, вибрация, дава своята заявка за родители. Определени кармични механизми ѝ намират подходящо тяло. Принципът е базиран на привличането на подобното. Зовът е насочен към родители, които имат сходна с дадената душа вибрации.

Също така от голямо значение е моментът на зачеване и това в какво състояние са били родителите. От това ще зависи от какви планове ще се спусне душа за тях.

Ако това е само секс, без любов, импулсът, който ще се отдели от двойката, няма да стигне далеч. Той ще бъде уловен от душа, която не е стигнала по- далеч от Кама Лока. Съответно при този случай може да има голямо разминаване между родителите и новоинкарниралата се душа. В последствие те са духовно чужди едни на други. Има и редки изключения, ако майката или бащата са много фини духовно хора, ако един от тях много иска дете, тогава е възможно дори и от Девахан да се отзове душа, която да се спусне при човека, защото го е съжалила. Ако душата е случайна, тогава ще има голямо духовно отчуждение. В момента 90% от душите са случайни.

В случаите на извратено зачатие могат да се родят деца без души. Това са страшни хора - садисти, убийци, душевноболни, обикновено живеят до 30 години. В такива тела се заселват и ларви…

 

Ако между родителите има истинска любов, взаимовръзка, уважение, топлина, импулсът отива много високо! Да се извика сродна душа може само в момента на зачатие. Но само ако любовта е истинска, защото кармата, душата не можеш да я излъжеш. Тя реагира не на думи, а на това, което е отвътре. Трябва да има любовни чувства не само в момента на зачатие, но и преди това, защото душата се готви от по-рано. 

Добре е родителите да се подготвят предварително. Моментът на зачатието се избира интуитивно. Душата отгоре ръководи родителите си, насочва ги по време на бременността. Стресовете по време на бременността влияят  на душата зле. Вероятно е и детето после в живота си ще се сблъска с такива проблеми. Детето прибавя към своите кармични уроци и тези на майката.

 

В изключителни случаи, когато душа от Девахан трябва да мине през някакви много сложни уроци и изпитания, на нея й се дават родители от ниско еволюционно ниво, пияници, престъпници… Обратното също е възможно - на високо духовни родители им се изпраща душа от Кама Лока. Това е карма на родителите, те имат високи мисли, но не действат.. Не трябва да се опитваме да променим децата си, защото това е невъзможно.

 

В момента на първия писък, новороденото изцяло губи връзка с предишното си съзнание и на него му е необходимо много време, за да се приспособи към живота на Земята. До 7 мата си година детето има отворен канал, връзка със света, от който е дошъл. То може да вижда Ангел- хранителя си, да има видения, сънища за мястото, от което идва.  Когато се формира конкретно-образното мислене, абстрактното изчезва. Симбиозът с майката и Ангел-хранителя се скъсва на 7 г. възраст и започва живот на обикновен човек.

Заедно с първия писък на новороденото при него идват различни невидими същества: феите на съдбата, хранителите на неговата съдба, като му оставят 3 подаръка, чрез които детето проявява своята истинска същност. Ако ги ползва, ще съхранява връзката си тези невидими същества. Например на физически план му се подарява кръстче, талисман, засажда се дърво. Невидимите му приятели идват един път в годината при него- на рождения му ден. Около 28 година вече личността се смята за пълноценно развита. След цикъла на Сатурн (28-30), човек е в състояние да осъзнае мисията си.

 

Учителите могат да се инкарнират през 20, 30 години. Обикновените души средно през 600 години. Учителите не почиват в Девахан, за тях Земята е Девахан. Тук те могат да се извисят толкова високо, че да постигнат земен рай. 

 

Смърт – специални случаи

 

Самоубийство.

Това е трагедия, която има отражение на всички планове. Определени случаи като Джордано Бруно, Сократ не се смятат за самоубийство. От раждането на човека му се дава определен кармичен потенциал - минимум и максимум кармични изпитания, които са му предопределени. С кармата се дава и определен запас от енергия на всички нива. Едно от изпитанията за човека е в това равномерно да разпределя този енергиен запас, за да му стигне за всички кармични изпитания. Както човек управлява своя месечен паричен доход, така трябва  и енергията. Когато умира, това значи, че този запас е изчерпан. Кармата определя момента на смъртта.

 

Моментът на самоубийство.

Това е безсъзнателно решение, предварително прерязване на сребърната нишка. Остава неизползван кармичен потенциал, остава непроявена, но предвидена поне като програма минимум карма! Душата се намира в ужасна ситуация. Кармата остава и душата не може да си отиде; пораждат  се огромни страдания…

Изкуствено е скъсана връзката с физическото тяло, но жизнената енергия остава, като тя свързва душата в физическите желания на индивида. Потребностите ги има, но те не могат да се удовлетворят. Душата има чувство на глад, жажда, студ, но тяло няма… Тя изпада в паника. От момента, в който самоубиецът посяга на живота си до този на смъртта, започва тази паника - вече нищо не може да се направи. Идва разкаянието.  Как да се върна обратно? …

Душата не може да си отиде, принудена е да чака сроковете, предвидени от нейната карма за физическата й смърт. На това тя се ядосва, изпада в афект. Няма възможност да се разинкарнира. Зацикля в това състояние на безпомощност и не може да облекчи мъките си.  Тази безизходна се създава не от природата, а от самия човек. Единственото, което може да й помогне, е огромна любов отстрана на живите близки.

Самоубийството не е кармично предопределено събитие. В момента на самоубийство човекът е в състояние на вътрешна истерия, като контролът върху себе си е изцяло изгубен. В този момент Ангел- хранителят започва да се бори за човека, опитва се да го изведе от това състояние(случайно позвъняване, идва някой човек, попречва му по някакъв начин). 

Как да се помогне на такъв човек? Да се поеме ролята на Ангел- хранител, да се подпомогне неговата воля, дори и след самоубийството. След като на физическото тяло е сложен край, Ангел-хранителят е вече безсилен. Седи и чака заедно с душата. Няма начин човек да се освободи от живота преди срока на изтичане на неговата карма. Но ако в живота на самоубиеца е имало някой, когото наистина е обичал и ако той също го е обичал, тогава молитвите, любовта ще успокоят душата и тя спокойно ще дочака предопределения си край.

Често, за да се спаси, душата на самоубиеца търси друго тяло, което да ползва и изпитва физически усещания. Психически слабите хора са застрашени от такова заселване. Наркоманите, алкохолиците са такива. Тяхната психика не е защитена. Душите на самоубийците бродят около такива места- публични домове, наркосвърталища.. Тогава човекът започва да страда от раздвояване на личността. Това е като ново, изкуствено въплъщение. Тези новозаселили се души довеждат до ужасни постъпки наркозависимите и т.н.  Те могат да се оправдават с това, че вътрешният им глас им е наредил да извършат това и това.. В тях често се заселват и астрални ларви. Заради тези заселници душите на алкохолиците си създават с тях обща карма и след физическата си смърт остават взаимосвързани. Превръщат се в души-двойници. В стресови ситуации те не слушат гласа на Ангел- хранителя, а на тази душа двойник. Тогава човешката душа озверява. Да помогне може всеки добронамерен импулс. Ангел- хранителят също броди заедно с тези души- двойници, защото е свързан с кармата на душата на въплътения човек. 

 

Самоубийството на деца до 17 години не се разценя като такова. Ако това са детски души, за тях се грижат „спасителните отряди“, на душата й се помага да се разинкарнира.

При ритуалните самоубийства- харакирита и т.н. човек интуитивно усеща момента на смъртта си, който съвпада и с кармичното предопределение. Смята се за жертвоприношение от кармична гледна точка. За камикадзетата носи кармична отговорност този, който ги е подвел да извършат това.

 

Случаи на деца, които умират предварително, внезапно. Често те после бързо се инкарнират наново. Това са деца- ангели. Приживе те са по- мъдри от връстниците им. На тях им е предопределено рано да починат. Те като че ли живеят по-осъзнато, за да получат предопределения житейски опит, това, което в минал живот не са отработили. За родителите е чест да имат такова дете, защото то носи много развита и мъдра душа. След себе си оставят диря на чистота. Роднините им се утешават със спомена за тях.

 

Защо не помним нищо от това, което се случва след смъртта? За този вид памет отговаря така нареченото каузално тяло. Всяко събитие, което ни се случва, се записва в него. Никое събитие не се запомня изцяло, а под формата на кодове, стенографира се като на диск. За да си припомним нещо, са необходими определени инструменти. За да се разшифроват, са необходими определени психологически структури.  Ние сме дискове без CD player.  В нас е заложено всичко, но ние не можем да го разшифроваме. В каузалното тяло не се записва съвсем всичко, а най- ярките преживявания на личността, дълговременните импулси. Те предават истинската информация за човека и не могат да бъдат унищожени. Ако задействаме механизмите за спомняне- чрез хипноза, холотропно дишане, те ще се явят под формата на сънища или като откъслечни образи. По същия интуитивен начин ние разпознаваме душите, които вероятно и в този живот сме срещали. Например виждате дворец и логически може да тълкувате, че сте свързани с тази постройка, но истината е, че това е синтезиран образ, който е ключ към цяла верига от записи.

Това е огромна милост на природата, че ние не помним миналите си инкарнации. В противен случай човек цял живот би живял в очакване на смъртта. С подобно вседостъпно познание човек би живял в постоянна паника. Ние оперираме чрез етиката и морала на физически план и не можем да преживеем дадени спомени, защото по време на тяхното случване е имало други критерии.. има естествена забрана за спомнянето на миналите животи, наложена ни от природата. Имайте пред вид, че когато човек е осведомен за кармичния механизъм, той вече носи цялата кармична отговорност, осъзнал е как стоят нещата и сега от него ще се изисква много повече … Дори и по време на регресии се дава единствено информация, която човек може да понесе.

 

Общуване с починали. Това се случва, когато човек се настрои душевно на вибрацията, която излъчва починалия му близък. Не се препоръчва общуване с починали преди техните души да са достигнали до Девахана, защото душата може да се заклещи като в капан и да не може да завърши разинкарнирането си…Когато общуваме с душа от Девахан, усещаме нейното състояние. Общуването се случва на принципа на слиянието. Светлото усещане на душата от Девахана може да смекчи някакви земни трудности на човека. Тези души биват извиквани от други души на по- ниски планове на принципа на скачените съдове. Те ни пазят като Ангели –хранители. Пазят душите на живите, когато те спят. Водят ги на спокойни места в астрала.

 

Кома. Това е нещо като дълъг сън на човека без да се къса сребърната нишка с душата.

Замразяване, мумифициране. Това е безумно и ужасно за душата, тя завинаги остава в нашето измерение, защото физическото тяло я държи тук. Душата страда неимоверно.

 

Евтаназия. Това милосърдие ли е или е престъпление? Страданията на човека не са случайни. Чрез тях най- ефикасно се чисти карма,  това е духовно пречистване, иначе в Кама Лока ще трябва да го прави душата… Но от друга страна развитата медицина понякога не дава на човека да си отиде по естествен път и го поддържа изкуствено… Трябва да се знае мярката и границата.

Предишна За кармата - II част Следваща
Задвижва се от Silla.IO PHP Application Development Framework