Открит урок за начинаещи №2 с Михаил Левин
Умът на човека е многопластов. В нас присъстват различни видове умове: такъв, който е предназначен за ежедневните дела; животинки (природен) ум, който различава храната, посоката на движение, ритъма на деня; ежедневен ум, който се занимава с разпределянето на заплата и сметките в супермаркета. За изучаването на сериозни науки е необходим по-различен ум. Също и за да разбирате хората, с които общувате, трябва друг. За да имате възможност да се занимавате сериозно с тази материя, е необходимо да калибрирате ума си, тъй като в ежедневието ние работим с повседневния си ум, който не е подходящ за изучаването на астрология. Първо е необходимо да му се даде възможност да се успокои, за да се включи по-висшият ум – този на Уран, но той няма как да се включи, ако в това време работи меркурианският. Това са две октави – Меркурий е долната, а Уран - горната. Меркурий ни е необходим, за да изучаваме нещата от ежедневието, а Уран – за духовните дисциплини. Затова всички занятия в академията при нас започват с кратка настройка, съсредоточаване. За да настроите своя ум е необходимо да следите дишането си.
Астрологията е наука за човека, предназначена да го подпомогне в разбирането на себе си, на заобикалящия го свят, в проумяването на своето място под Слънцето и откриването на своя път. За всеки човек има предопределено място в този свят, както и предназначение. И ако човек не ги открива, той може да придобие несметно количество власт, слава, чинове, пари, дори изключителни постижения, но единственото, което няма да има, е щастието.
Какво означава да изучавате астрология? Всички вие имате образование. Свикнали сте в училище да седнете на чин и да пишете в тетрадка. Задачата ви е да изслушате внимателно, каквото е казано, да го запишете и вкъщи да го научите, като демонстрираме това на предстоящия тест. Да чуем, за запомним, да повторим. Това е така и в по-сложните дисциплини – биология, физика, химия.
В астрологията нещата са различни. Разбира се, както във всяка фундаментална дисциплина, трябва да се усвои минимум техника, която да се прилага в работата. Но да се заучават наизуст интерпретации за планети и др. е безполезно, защото астрология е самият живот. Планетите представляват езика, чрез който се описва той.
Мирозданието се базира на 7 основни закона. Във всяка цялостна същност, която живее в света, присъстват тези 7 начала. Чрез взаимодействието на тези 7 основни „букви на астрологичната азбука“ се формират разнообразни начини за описание на практически всички явления в този свят, с които се срещаме. Но няма начин да се заучат всички тези комбинации. Трябва да почувствате характеристиките на планетите, а не да ги наизустите. Затова е необходим етап от първоначални 3 години обучение, за да може да усетите нещата, да се аклиматизирате в астрологичното пространство, да започнете да живеете в него като у дома си. Това се постига чрез образното поднасяне на материала.
Продължаваме темата от миналия път. http://uraniabg.com/news/otkrit-urok-Levin
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПЛАНЕТИТЕ
Виждате орбитите на планетите. Това е схемата на Коперник. При Птолемей светът е бил различен. Не са били известни невидимите планети, Сатурн е бил приеман за най-висша планета, след която се е позиционирала сферата на неподвижните звезди и накрая Зодиакът.
Гърците са смятали света за ограничен, затворен в сфера. Коперник измества Слънцето в центъра на системата, като Земята се оказала негов спътник. Миналия път ви казах, че от гледна точка на физиката няма значение коя отправна точка се взима за начало, но от гледище на мирозданието това е важно. Защото Земята е физическият свят, а Слънцето е Духът в нас. Има значение кое поставяме в центъра на своя свят – Духа или телесния живот. За това, че Слънцето се намира в центъра на Слънчевата система, са знаели още учениците от школата на Питагор. В този смисъл Коперник не е открил нещо ново, а е осветлил старите знания, чрез което е способствал за това човечеството да промени гледната точка към себе си и мястото си в мирозданието. След Коперник започваме по нов начин да разбираме себе си. Иначе преди него Христос променя гледната точка спрямо живота, като поставя в центъра му не въплъщението на Земята, а Духа на човека и неговата същност.
В днешно време вече живеем по трети модел. Знаем, че Слънчевата система не е единствена, че тя е част от галактика, че Слънцето обикаля около центъра на галактиката, че тя е част от обединение на многоженство други, че дори сме част от свят, който се нарича от астрономите „Велик атрактор“. Тоест, ние вече проумяваме, че светът е много по-разнообразен и че над нашето Слънце съществува още по-висше такова, от което то черпи ресурс.
Знаем, че в човека има множество нива на съществуване (на битие), по-високи от тези, които сега можем да постигнем. Много са се променили представите ни за света и заедно с това тези за нас самите. Но ние започваме да опознаваме себе си от Слънчевата система, която представлява пространство, което можем да разберем и управляваме. Но някога, в далечното бъдеще, човек ще живее в свръхсъзнанието, както сега мечтаем да живеем на други места в космоса. Привързани сме към Земята, но чувстваме и своята принадлежност към космоса. Хора, които изучават много години астрология, усещат Слънчевата система като свой дом. Движението на планетите за тях са събития в тяхната къща. За далечните галактики мислим рядко, засега не забелязваме тяхното движение в живота ни. Но някога ще дораснем и до това да се издигнем до центъра на галактиката и по-високо дори.
Предишния път казахме, че всички планети се разделят на вътрешни и външни. Вътрешните са тези, които се намират в рамките на една орбита : Слънце, Венера, Меркурий. Те са свързани с процеси на вътрешно ниво. Външното проявление е нещо, което можете да видите. Например как някой се движи, неговото поведение, думите, които изрича. А всичко онова, което стои зад тези проявления – мисли и чувства, са стимул за човека да се покаже по съответен начин. Дори волята е вътрешен процес, защото преди да се упражни, правим вътрешен избор. Импулсите, извиращи от душата и Духа, са вътрешни.
Марс, Юпитер и Сатурн отговарят за външните процеси.
Луната е връзка между вътрешното и външното.
Въпрос: Как да се отработят лошите аспекти?
Отговор: Не съществуват „лоши“ аспекти. Има разлика между западната и индийската астрология. Нямам предвид техническа, а философска. При индийците има няколко „зли“ планети: Сатурн, Марс и Слънце, която също е такава (замислете се колко е топло там през лятото), Раху-Кету. Средни по злотворност са Луна и Меркурий. Две са добрите планети – Венера и Юпитер. Те са равновесни по тези определения, тоест доброто и злото заемат определено място в света. В персийското мислене също е така – има две начала, два бога, които са равни по сила и противоборстват – Ормузд и Ариман, като човек само избира за кого от тях двамата ще се сражава.
В основата на индийската астрология се базира тяхната представа за света. Те приемат, че светът, в който живеем, се е създавал от силите на доброто и злото и че те съществуват като равни, сътрудничат помежду си, така да се каже, тъй като никоя от тях не може да надделее.
Аз съм израсъл в европейската култура, като в основата й лежи нещо, което се нарича „монотеизъм“ - представа за света, който произхожда от едно общо начало, от един общ творец. Това еднобожие, разбирането за единна сила, лежи в основата на три световни религии: юдаизъм, християнство, мюсюлманство. Щом Бог е един и Той е благ, значи това е абсолютно за света. А злото е нещо временно. Абсолютно зло не съществува. Дори може да се каже, че злото е добро, което е било приложено в погрешно време и спрямо грешно нещо. Това е изкривено добро, което може за определено време да се превърне в зло. Злото е относително, а доброто е абсолютно. Затова, астрология, която е построена на основата на християнския мироглед, на мюсюлманския или юдейския мироглед, няма как да разглежда абсолютно зли, лоши начала. Те могат в определени условия, ситуации да действат лошо за нас, но същевременно това да е само в нашето възприятие, защото не разбираме, че е за наше благо. Когато едно дете се катери на високо дърво и баща му го смъква долу и го наказва, за да не прави отново така, детето го приема като зло. Трудно е да се съди. „Не съдете, за да не бъдете съдени“.
Аз съм се убедил след толкова много години практика, че еднозначно негативни планети няма. Например Сатурн е този, благодарение на който всякаква форма придобива плътност. Да не говорим, че най-благотворната планета Юпитер може да ти създаде такъв проблем, какъвто не си очаквал. Това е, защото всяка планета променя влиянието си в зависимост от времето и от мястото.
По същия начин не съществуват и лоши аспекти. Спомням си, когато мен ме учеха на астрология – Марта Александрова, една от сестрите, които ме обучаваше, като всички ние се учехме при един и същи наставник, тя гледаше една карта и каза: „Каква е тази карта? Само хубави аспекти в нея и никакви възможности за развитие“.
Музика, която е изградена само от консонанси, може да е красива, но е кратка. В сериозни, големи произведения задължително трябва да има контрапункт, дисонанс. Иначе произведението ще бъде много скучно. В живота няма как да не съществуват противоречия, иначе той не би могъл да се развива.
Затова, преди да „отработвате“ злите аспекти, трябва да разберете себе си, да узнаете доколко са лоши и дали изобщо има смисъл да се проработват. Необходимо е да се учите да интерпретирате картата като едно цяло. Например, фигура, която е съставена от три „лоши“ аспекта (Опозиция и две Квадратури) се нарича Тау-квадрат (правоъгълен триъгълник). Това е конфигурация на сила и ако намерите в какво да я приложите адекватно, това ще ви се отплати. Подобни структури от „лоши“ аспекти присъстват в хороскопите на най-изтъкнатите личности, които имат изключителни постижения в своята област.
Препоръчваме на нашите студенти първите три години, докато се обучават в академията, да не четат допълнителна литература, за да могат да формират собствена база и критерии за оценка. Защото в интернет има много твърдения, които не са истинни.
Луната е вътрешна, когато е в I и IV фаза, и е външна, когато е във II и III фаза.
Мъжките планети формално са четири: Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн.
Женските са две : Луна и Венера.
Двуполов е Меркурий. Умът, който сам по себе си няма пол.
Това е европейска класификация, защото Сатурн (Кронос) е от мъжки пол. Но от окултна гледна точка той не може да се смята изцяло за мъжки. Мъжки не означава наличие на първични полови белези. В това разбиране мъжката енергия представлява активна експанзия, разширение – движение от центъра към периферията (центробежно), активно действие и проявление във външния свят. Женската енергия представлява концентрация, събиране, съединение отвън навътре (центростремително). Мъжкото движение е даващото, женското - приемащото. Мъжкото се стреми към изменение, динамика, женското – към стабилност. В този смисъл Сатурн не играе мъжка роля. Затова според окултната класификация той се отнася към инските планети.
Янските са : Слънце, Марс, Юпитер. Те задават активната експанзия.
Инските са : Луна, Венера, Сатурн. Те задават стремеж към стабилност. Въпреки че тук има двойственост. Защото центробежното движение не е възприемчиво.
Мъжко и женско не са абсолютно понятие. В живота си постоянно играем ту женска, ту мъжка роли. Например, аз сега говоря, вие ме слушате. Аз съм в ролята на мъжко, даващо начало, а вие сте в ролята на женското възприемащо. Но така или иначе нещата отиват към диалог, тоест обмяна в крайна сметка.
Меркурий е биполярен. Има планети, които се стремят да дадат, а други, които са ориентирани към това да вземат. Меркурий постига и двете – даване и приемане.
При Сатурн нещата са сложни. Той е ориентиран към постигането на стабилност. Ако мъжкото начало се стреми да промени съществуващия ред, да внесе нещо ново, женското иска да запази съществуващото статукво. В този смисъл Сатурн е носител на женското начало. Също така, що касае диалога, Сатурн нито чува, нито говори. При него има тенденция и към власт. Затова той носи двойственост в себе си. Знаете, че Янус е имал две лица, гледащи в различни посоки. По смисъла на това, че е инертен и се стреми към стабилност той притежава женско начало, а във връзка с това, че се стреми към власт, да ръководи, да подреди всички според своя закон – това е мъжкият компонент в него. Затова и Сатурн в определен смисъл е двуполов.
Има и друга двойственост в него. Традиционно той се смята за много злотворна планета. В средновековната астрология е съществувало понятие „носител на доброто“ и „носител на злото“. Имало е два носителя на зло и два на добро. Големият носител на зло е Сатурн, младшият малефактор е Марс. Юпитер е голямото добро (бенефактор), а Венера – малкият бенефактор. Но, когато започнахме да гледаме на нещата в по-голяма дълбочина – сърдечен, умствен, духовен план, се установи, че не може да се говори диференцирано за добро и за зло. Защото, ако на материален Сатурн действа негативно – ограничава, носи бедност, то на умствен той носи разумност, ред в мислите чрез логика и закони. Доколкото Юпитер, който в материален план е добър и дава пари, звания, длъжности, в сърдечен аспект е студен и повърхностен, като може да установи множество връзки, но никоя тях няма да е дълбока. В различните нива на битието действието на планетите много се променя.
Затова чак сега, виждайки света много по-цялостно, може да се каже, че сме станали монотеисти. Няма лоши планети, аспекти или знаци.
Бих искал да поговоря малко за образите на планетите. Всяка от тях има свой ден от седмицата, свой метал, свой цвят, растение, но нека да опитаме да си представим всяка планета, все едно, че е човек.
Как бихте си представили Марс?
Коментари от чата: Александър Македонски; хулиган; млад воин; руски войник; огнено копие; 300 спартанци; Леонид; леяр; бизнесмен…
Аз мисля, че Леонид олицетворява Слънцето. Спартанците, разбира се, са марсианки момчета. Но Леонид е бил цар и неговото благородство е характерно за слънчевия тип. Както и при Ал. Македонски.
Марс по принцип не е главна фигура, защото е планета на късата дистанция. Притежава сила, но не и целенасоченост. Представлява импулс, който се изразява в едно конкретно силово действие. Той наистина е войник, но каква е задачата на воина? Да се хвърли в битка, да превземе вражеските окопи, но той не знае накъде да се движи после. Това е задачата на военноначалника, който има план за действие. Затова марсианските типове не са лидери на някакви световни движения, империи, защото за постигането на подобно нещо е необходима далновидност. Юпитер и Слънцето са планети на мащабната реализация.
Образът на Марс може да бъде представен като един младеж, мъж около 25 години, силен, мускулест, с добре развита долна челюст, обича спортните площадки, фитнес клубовете; много активен, директен, откровен; не може да търпи хитрости и не разбира от намеци. Иска всичко да му се казва право в очите. Обича риска и физическите натоварвания. Хазартен, харесва да борави с оръжие. Но сред марсовите типове има много различни професии. Например, една от тях е тази на хирурга, защото той е в движение и бързо трябва да взима решения. Марсианецът е активен човек и ако някъде се открива нова възможност, където да си пробва силите, той скача натам. В Русия в края на 80те години, първите, които се впуснаха в търговия и бизнес, бяха такъв тип. Юпитерианецът не бърза толкова много, защото рискът не е в неговия стил. Марсианецът не е издръжлив на дълги дистанции. Искам да усетите образа, а не да наизустите куп характеристики, защото, ако културата се промени, ще се измени и неговият образ. Ако в Средновековието това е грубият рицар, който не се притеснява да упражни физическа сила срещу някой обикновен човек, днешният марсианец не би си позволил подобно нещо. Той е възпитан по различен начин. Неговият напор ще се проявява под различна форма.
Въпрос: А жената – марсианка?
Отговор: Тази рискованост, активност, напор ще бъдат и в нея. Друг въпрос е, че в нашата култура такова открито женско поведение не е прието. Може да се проиграе като поведение, което е по-присъщо на един тийнейджър, който е директен, рисков, дори да е на 50 г. Но, ако такъв тип жени се стремят да докарат в себе си като водещо женското начало, тогава ще се държат скандално. Марсовата активност, ако не може да се изяви директно, ще си намери изход под формата на скришна агресия. Например Гурченко във филма „Гара за двама“ е типичен пример за съвременна марсианка – активна и напориста.
https://www.youtube.com/watch?v=lfL7YxGUDik
Алла Пугачова също е такава. Тя има стелиум в Овен.
Нека да поговорим за образа на Венера. Може да си я представим като една млада 18 годишна девойка. Много фина, чувствителна, музикална, образована, мечтателна, романтична, много красива, обича да седне и помечтае някъде на природа, скромна, мила, срамежлива, хапва си с удоволствие сладки, но се опасява да не напълнее. Обича чистотата, гнуслива е, носи ръкавици, за да не докосва мръсотията навън; ако вижда нещо грозно, извръща глава в другата посока, защото не желае да си разваля настроението. Венера – това е красота, естетика, хармония, миловидност. За сравнение Меркурианката е много по-жива. Тя обича да се позабавлява. Класическата Венера не играе никакви игри от типа на шах и судоку. Това не й е интересно. Хазарта също не обича, той е присъщ на Марс. Единствената игра за нея е флиртът. Тя не обича да се напряга, ленива е, не понася болката и напрежението.
Меркурий е нещо съвсем различно. Той е слуга, посланик, играч, ученик, хлапак на около 10-12 години - възрастта преди половото съзряване. Събира колекции, посещава различни кръжоци, общителен, контактен, жестикулира, има разпределено внимание, вижда и забелязва всичко. Меркурианските черти са характерни както за мъжете, така и за жените.
Юпитерианският тип е солиден, важен, „тежък“, обича да похапва деликатеси, вино и да изпуши една пура. Леко пълен, едър, достолепен. Възрастта е около 40 години, когато човек е постигнал стабилност в живота, достойно положение, усещане за сигурност, увереност в себе си. Той планина дългосрочно; живее на широка нога и с размах. Лидер. Като събере пари, инвестира ги в нещо по-мащабно, става банкер, доколкото марсианецът никога няма да го постигне, защото той цял живот действа на кратки дистанции - бизнес, ориентиран към бързата краткосрочна печалба.
Ако сме планирали да тръгнем нанякъде, основната задача се поставя от Слънцето - то е поръчителят. Юпитер очертава маршрута – днес трябва да стигнем до тук, а Марс е темпото, крачката. За да се направи първата крачка, е необходимо волево усилие. Но, за да са организирани тези крачки, е необходим Юпитер. Той следи за постоянното движение към целта и това да не се отклоняваме от нея. Слънцето е царят, който поставя задача. Например : „електрификация на цялата държава“. Явява се Юпитер, който измисля план и начин да се постигне, като накрая идват работниците, които го градят.
Или човек казва: „Искам вила извън града“ – това е Слънцето (назначаващата воля). Тогава идва архитект, които старателно съставя конкретен план за тази къща; накрая пристига марсианска бригада, която го изпълнява.
Чисти типове не съществуват, но всеки човек има водещ такъв. Това е, когато една планета е по-забележима от всички останали.
Въпрос: Кое определя един човек да е добър?
Отговор: Добротата е свойство не на планета, а на стихия.
Например „благородство“. За това качество не е достатъчен само Юпитер. Необходимо е добро съчетание между Юпитер и Слънцето. Някои качества се раждат от комбинация между три планети.
Добротата и търпението са две висши свойства на стихията Земя. Тя дава. Посадете семе и то ще се храни от нея.
Източник : https://www.youtube.com/watch?v=fl37ZezPF_U
Превод от руски: К. Иванова
