М. Б. Левин
Любовта е универсално понятие, с което обичайно се асоциира Венера. Аз бих искал да уточня с каква конкретно любов се свързва. Венера, Луна и Нептун са трите планети, асоциирани с любовта. Всички те са женски и внасят своите проявления в нея, но с какво се отличават помежду си и кое е мястото на Венера в тези пластове на любовта. Каква е любовта на Нептун? Той е първичният океан, от който всичко е произлязло. В митовете за сътворението на света - от Индия, Вавилон, при Шумерите, в Библията, в началото е океанът: „Божият Дух се носеше над водата и тъмнина покриваше бездната“. Този океан представлява изначалното състояние на битието, женското му начало – един от полюсите на Твореца, любовта. Любовта на Нептун е първична, източник на всяка любов. Това е любов, а не чувство, не желание, дори не мисъл. Бих казал, че тази любов е единство и толкова. Великото единство, в което живеем. Хората, достигнали до определено ниво на развитие, усещат нашия свят, нашето битие като велико единство. Това не е чувство, че си с някого, а усещане за единно цяло, от което си част. Временно отделена частица, но с чувство за принадлежност към него. Постоянно чувство, че светът е единен и въпреки че го виждаме като разкъсан на множество факти, явления, предмети, вещи, процеси и какво ли още не, той е едно цяло. Това единство се запазва винаги и ние съществуваме в него. Живеем в Бога, но Бог не живее в нас. Това означава, че с целия си живот, с всичките си тела сме потопени в това единство. Нашият живот е в постоянен обмен с този свят, който никога не спира. Ако го направи, тогава ще изчезнем от битието, което, разбира се, е невъзможно. Ние не усещаме това единство. Много рядко го чувстваме. Усещаме себе си като отделно цяло. Затова казваме, че живеем в Бога, но Бог не живее в нас. Това единство всъщност е любовта. Просто любов.
Как се проявява любовта? На различните нива по различен начин. На първо място, във физически план чрез онова велико единство на мирозданието, което се поражда от полето на земното притегляне. То е уникална сила и не прилича на никакви други полета. Притеглянето е „плюс“ без „минус“ – привличане без отблъскване. Свързано е с всяко същество на света. То взаимодейства с полето на земно притегляне чрез своето тегло, също и само поражда, макар и слабо, собствено поле на привличане. Ние живеем в общо поле на притегляне и всяка същност в този свят се привлича от друга такава. В момента говоря само за физическия пласт. Притеглянето намалява, когато разстоянието започва да се увеличава, затова, когато сме далеч един от друг, почти не усещаме това привличане. Както казват физиците, то е пренебрежимо малко, но въпреки всичко съществува. Затова качеството на изначалната любов се проявява чрез това поле на притегляне. Тя формира единството на света, а в разделеното битие създава притегляне между душите. В идеалния вариант, на идеалното ниво на битие всички се обичаме. Всяка душа обича всяка друга душа, както всяко физическо тяло се притегля от друго такова. В някои случаи това привличане, тази любов не се учеща, но тя присъства и поддържа цялостността на мирозданието.
Светът е многообразен. Единството на Нептун, на първичната любов се е подложило на диференциация на Духа. От целокупност Уран създава множество, множеството души на света; той постоянно твори, във всеки един момент, всеки квант от времето на света се появя нова душа. Всяка душа стъпва на пътя си и върви по него. Но въпреки това се запазва единството на света, защото винаги има любов. Тя присъства на всички нива на битието. Най-първата проява на любовта е притеглянето. Усещате, че ви тегли, имате желание да се съедините. „Бог е любов. Който живее в любов, живее в Бога и Бог живее в него.“ (1Йоан 4:16). При все това ние сме разделени. Както ви казах, живеем в Бога, но Бог не живее в нас, затова усещаме себе си като разделени същности на всички нива на битието. Чувстваме нептунианската любов като привличане, полуосъзнато и често неосъзнато чувство на близост, родство, притегляне. Срещаш даден човек и усещаш, че нещо те тегли към него. Това е на нивото на душите. Душата живее безсъзнателно. Осъзнаваме движението на душата чрез това на сърцето и ума и докато не сме го проумели като чувство, в нас присъства някакво странно привличане, което е необяснимо и нямащо причина. Впоследствие, разбира се, ще намерим и причина. На физически или сърдечен план нептунианското чувство обикновено се проявява чрез Луна или Венера – това е изява на нептуновата любов в индивидуалните душа и сърце. В душата тя се проявява като чувство, устойчива връзка, а в сърцето - като свързване, желание, влечение и притегляне. Казваме, че чувството принадлежи на душата, а емоцията – на сърцето.
Венера произлиза от Нептун. Кое е характерното за нея? Любовта на Венера се проявява под формата на чувства, емоции и желания, насочени към конкретен предмет, същност, образ. Подчертавам думата конкретен. Какво означава това? Когато обичаме някого, то това е конкретен човек. Но любовта ни може да има разнообразна природа. Често не можем да я отличим от тази на Луната. Нека видим контраста между лунната и венерианската любов. Лунната любов обича не човека, а неговата категория или функция. Както се шегува г-жа Галанкина, мъжът е най-важният предмет у дома. В тази шега има доза истина. Първата проява на любовта не е венерианска. Във физическия свят тя започва от Луната, от бебешкия полюс на лунната любов. Лунната любов не обича конкретна личност, а функцията й. Майката обича детето, защото е нейно. В идеалния вариант майчината любов не различава децата и ги обича всичките. Майката Земя, която приема всичките си чада – и добрите, и лошите. Майчинската любов не различава. Тя принадлежи на всеки, роден от нея. Винаги сме свързани с майката и нейната любов. Тя обича детето си като част от себе си. Усеща го като свое продължение. Лунната любов не откроява личността в другия. В името на любовта към детето си, което е част от нея, майката е в състояние да приложи неимоверни усилия. Дори живота си може да пожертва заради него. При това обаче тя не съзира в него личността. Луната обича своите, защото те са нейни. По този начин се ражда естествената любов между дете и родител. Детето обича родителите си, защото те са негови, но то не обича тяхната личност, не я вижда в тях. Обича своите братя и сестри. Всички ние обичаме роднините си, защото са наши. Свързани сме чрез лунна връзка. Това специфично лунно отношение към своите се отличава от венерианското. При избора на съпруг лунната любов, за разлика от венерианската, е ориентирана към крайния резултат, към това да създаде лунно единство. Всяка любов се стреми да го направи. Това е в изначалната й природа. Когато казвам, че от Нептун извира всяка любов, следва да го разбирате в буквалния смисъл. Всяко притегляне в този свят се ражда от първичната любов. Ако обичате ябълки, в проявата си това също е нептунова, божествена любов. Ако обичате конна езда, отново говорим за нептуновата любов. Любовта към всеки предмет в този свят, дори създаден от човешка ръка, всяка сила на привличане е нептунова любов. В юношеските години лунният и венерианският тип си приличат много. Преди лунният тип жена да се е омъжила, да е родила дете, тя изглежда като венерин тип. Основното чувство на лунния тип обаче е потребността от семейство, от това да встъпи в брак. Когато настъпи моментът за жената да създаде семейство, идва и готовността й да се влюби. Тя ще обикне първия, който подхожда на нейния семеен модел. Затова винаги казвам, че Венера обича конкретния човек. Ако Венера обиква, то това не е човек, който може да бъде потенциален съпруг или да играе определена функционална роля за нея. Тя обиква личността. Във взаимодействието между хора, свързани с любовта на Венера, присъства обичта между две личности.
Любовта на Луната може да се нарече безлична, защото не всеки човек е личност. Съществуват три стадия на развитие на човека.
Първият е аморфното състояние.
Вторият – формирането на личността.
Третото ниво – формирането на индивидуалността.
Развитието от аморфно състояние на психиката към личността и индивидуалността напомня процеси, присъщи на яйцето. То е универсален окултен символ, който се среща в различни традиции - суров несформиран аморфен жълтък отвътре, обвит с белтък и черупка. Първият стадий при формирането на яйцето протича в самата кокошка, когато се създава тази структура на три нива. Душата, която за първи път се ражда на Земята в своето въплъщение, не притежава твърда структура. Психиката на човек, който се е родил за първи път, е съвършено аморфна. Той започва да се оформя под влиянието на заобикалящата го среда. Разбира се е преминал предишните стадии на развитие – растение, животно, следователно има някаква организация. Но човешката компонента на психиката е аморфна. Може да усеща себе си като Аз, но то е обвързано със заобикалящата среда. Това не е отделно възприятие като индивидуалност, която съществува в този свят. Такъв човек винаги се привързва към определени точки – родители, род. Той е част от нещо. Не притежава нито самостоятелно мислене, нито индивидуална емоционалност. Неговите емоции са възприети отвън. Обучен е да емоционира по определен начин, също и да мисли с конкретни образи, модели, фрази, придобити от света, в който живее. Няма собствена позиция, затова е лесно да бъде разколебан и пренасочен към друга. Аморфната психика е част от средата, в която човек живее. Отделил се е във физически план (като тяло), отчасти го е направил и като емоционално същество, тъй като и животните притежават емоции, но психичната човешка съставляваща все още не е развита. Той изцяло е погълнат от средата. Това е най-първият стадий.
Нивото на формиране на личността, създаването на определена твърда обвивка, черупка ще му дадат възможност в бъдеще да се развива. Това ще го отдели от влиянието на света и ще го постави в отделена позиция. Той ще добие свой самостоятелен поглед над нещата, основа на самостоятелно мислене, на самостоятелни емоции, защото досега те са били проявление на телесния темперамент, животински емоции. Все още това е човек на тълпата, на средата. На земята има много такива хора. Те размишляват в най-общи категории. Все още не са стигнали нивото Аз-Ти, нивото личност – личност. Не виждат личността в другия човек. Когато желаем да оборим мнение на друг човек и се опитваме да го склоним да мисли като нас, ние отричаме неговата самостоятелна жизнена позиция. Мнението е позиция. Ако отхвърляме мнението на другия и смятаме, че нашето е най-правилно, по този начин отричаме личността на другия. Защото мнението, за разлика от знанието, е субективна позиция.
Ние обичаме човека до себе си, искаме да се съединим с него, желаем да бъде с нас завинаги и не го пускаме, не че е наша собственост. Това е лунната любов, тази на майката, която не пуска собствените си деца и най-добре знае как да живеят правилно. Правото на детето на собствено мнение се признава изключително рядко, а при определени народи изобщо не се прави. Само много развити култури по отношение на предишните, такива като Европейската, признават правото му на собствено мнение. Опитай се да имаш свое мнение в някоя от ранните култури и ще бъдеш наказан, а ако много настояваш, ще бъдеш наказан още по-строго; възрастният решава вместо по-малките как трябва да живеят. Това е така, защото в тези култури личността все още не е сформирана.
Любовта на Луната е невероятно жертвена. За детето си, за близките си тя ще направи всичко, но въпреки това тук говорим за проекция на любов към себе си. Защото тези, които обичаме, са част от нас. Лунната цялост е ограничена - семейство, род. Не е като нептуновата космическа цялост. Когато човек започва да се развива, в него постепенно се формира личността, отделна независима позиция, свой поглед върху нещата, способност критично да оценява изказванията на другите, да се отдели от общата вълна и да размишлява дали дадено нещо е така или не.
Човекът на аморфно ниво смята, че мнението на средата е истина в последна инстанция. Способността да заеме независима позиция е знак, че се формира личността. Заедно с изграждането й се явяват и личните чувства. Луната все още не е фактор за поява на лично чувство. Тя е свързана със семейните, родовите чувства, също и с обществените, когато усеща общност с някоя цялост – религиозна, национална. Тук е същото. Обичаш своите, защото са твои. Дори може да ненавиждаш чуждите, защото са чужди. Т.е. тази любов си има своя противоположност, за разлика от конкретната любов към човека като към личност, към него и никого другиго; колкото и да е прекрасен останалият свят, този човек ще остане незаменим за теб. „Нужен ми е той и само той, защо? Не зная“. Понякога под влияние на силно чувство Луната също може да счита така, но впоследствие виждаме, че скоро след раздялата намира замяна на липсващия партньор. Венера – не. Дори може никога да не открие друг на мястото на предишния. Тук говорим за чистите типове обаче. Обикновено Луна и Венера в нас работят заедно, защото не сме достигнали до такава висока степен на индивидуалност, че да обичаме само един. Когато се извисим до този стадий, всички ние ще сме влюбени единствено в Бог. Венера гледа със стеснен поглед, докато Луната възприема света широко. Венера не вижда нищо извън това, към което е насочила своя взор. Посоката на погледа й е като прожектор - тя или обича, или мрази, въпреки че не може да ненавижда. Просто се отстранява и отхвърля това, което не харесва. Всичко останало не я интересува. Това е нейна уникална способност. Колкото е по-развита личността в човека, толкова е по-разгърната способността за венерианска любов у него. В древността също е имало хора с развита личност. Не са били много. Повечето от тях знаем поименно. Това са исторически фигури, които на фона на общата маса се открояват като исполини: учители, пророци, велики учени. След Разпятието и Възкръсването скоростта на формиране на личността в света се усилва, най-вече в християнската среда и в бялата раса. В момента в света има много личности, както и във всички останали раси. Около второто хилядолетие започва да се явява представа за различен тип любов – индивидуалната. Романтичната представа за любовта е достатъчно късна. В древността също е имало избирателност в любовта, но само на телесно ниво. Венера е работила като селективно начало в телесен план, телесно влечение (Луната не е избирателна, при нея критерият е свой-чужд). Без телесно привличане не е имало сърдечно влечение. От телесното е можело да произлезе сърдечното, но в началото Венера винаги е предпоставяла плътските влечения. В древните текстове „обичам“ е равно на „желая“. Гърците различавали няколко вида любов, но от тях венерианска била само „ерос“. Имало е умствена любов дори. В Библията е по същия начин. Образите на сърдечна любов се срещат рядко и то най-често сред мъже – Давид и Анатан. Имали са семейства, но между тях присъствала сърдечна връзка като между двама човека. Това е отношение човек – човек, не тяло – тяло или човек – функция. Когато възниква връзка човек –човек, може да кажем, че личността е формирана. Тази най-индивидуализирана любов играе огромна роля във формирането на личността – първата крачка.
Пътят на Луната към Слънцето преминава първо през развитието на сърцето, а после през това на ума. Между Слънцето и Земята се намират орбитите на Венера и Меркурий. Пътят от аморфното състояние към индивидуалното преминава първо през сърцето. Първоначално трябва да можем да се влюбим индивидуално. Ролята на Венера в развитието на човека е изключителна. Тя започва от еротичната любов, но прераства в сърдечна. Не при всички, разбира се. Този преход от любовта на Венера към сърдечната любов задава мощна подбуда към развитие на личността. Дава възможност на човека да стане самостоятелно и независимо от заобикаляща го социална среда същество. Той не може да бъде изцяло независещ от света, самодостатъчен или самостоятелен, но може да бъде отделен от социалната среда. Ролята на Венера в тази крачка (към развитие) е огромна. Ще кажа, че еволюцията започва от способността да обикнеш нещо свое. Може да възразите, да си кажете, че развитието може да върви и по линията на ума – образование, култура. Аз ще кажа – до определена степен. Всичко това е онази лунна среда, в която човекът живее, докато не се научи да отделя, да откроява нещо свое в нея. Математиката, физиката обогатяват мисленето ви, но ако искате да се развивате със сериозна наука, първо трябва да я обикнете, да я пожелаете и да започнете да я практикувате усърдно. Докато човекът използва даден предмет (наука) като инструмент за социален успех, той няма да стигне нивото на майстора. За да го направи, трябва да е влюбен в него. На първокурсниците в нашата Академия винаги обяснявам, че първо трябва да се влюбят в астрологията, а всичко останало ще дойде само. Второто, което казвам, е че трябва да се научат да казват истината и никога да не лъжат. Или най-малкото да не лъжат себе си. Тези две неща правят човека способен да усвоява окултното изучаване на астрологията. Не техническото, а окултното.
Венерианската любов се отличава с това, че обиква другия като равен на себе си. Лунната любов, при цялата си фантастична жертвеност, подчинява обичния на себе си. Тя е винаги отгоре на другия, защото го възприема като своя част. Луната е бебето или майката, докато Венера е равнопоставеният партньор. Това уникално равенство на Венера дава възможност на човека да види в другия личността и след това да я открие в себе си. Тази хоризонтална връзка между първи и седми дом, между аз и ти се проявява истински, когато се включва Венера. Първото откриване на личността в другия произлиза от нея. Това може да не е междуполова еротична любов, а дружеска обич, защото в сърдечната дружба човекът отсреща също се разкрива. Венерианската любов може да изведе човека на ниво на противостоене на света. Не всеки, който е обичал венериански, е срещу света, но може да се каже, че е отделен от него. Когато венерианската любов в човечеството започва да се усилва, се явяват и романтичните класически произведения на Новото време от типа любов срещу чест, любов срещу дълг. Ромео и Жулиета излизат отвъд пределите на своя род. Отделят се от семейството си. Обиквайки един другиго, те стават самостоятелни. Любовта ги прави такива. Нищо няма значение за тях, дори кръвното отмъщение, защото се обичат. Именно това е изключителната задача на Венера в този свят – да ни свързва и да ни издига на друго ниво на битие. Това е нейната еволюционна функция. Посредством любовта ние правим първата крачка в еволюцията. Любовта към предмета, който изучаваме, любовта към учителя, към приятеля, към наставника, към гуруто. Всичко винаги започва с любовта.
Първата орбита между Земята и Слънцето е тази на Венера. Ролята й е да подтикне човека да излезе извън аморфната среда, извън масата, извън спящото състояние на душата и да го накара да се движи в името на своята любов. Най-мощната подбуда по пътя на еволюцията е любовта. В този случай е индивидуалната любов. Когато развитието продължи, а то винаги се движи в две посоки – от вътре навън и от вън навътре, човек достига фазата на индивидуалността. В личността това е черупката. От личността към индивидуалността е същото - движи ни любовта. Когато човекът се „включва“, той става индивидуалност. Пиленцето представлява сформираната индивидуалност. То пробива черупката на яйцето и се превръща в отделено и самостоятелно от близката среда Аз. Никога няма да станем самостоятелни (независими) от Бога, от великото единство, в което живеем, от великия океан на любовта, докато от средата - можем. Винаги се намираме в океана на любовта и в същото време сме извън него, което е парадокс. Когато се развие индивидуалността, се прави следващата стъпка. Развиващата се душа е способна да обича всяка друга душа. Тръгваме от занижената избирателност на Луната, преминаваме през високата селективност на Венера и отново стигаме до липсата на такава у Нептун. Трябва да се помни това, че Венера е любовта на сърцето, а Нептун – тази на душата. С душата си можем да обичаме всички, целия свят дори. Да се притегляме от него. Доколкото със сърцето може да обикнем само един. То може да работи само в една посока. Венерианската любов не се дели. Затова е способна да откъсне човека от средата. Да го постави в отделна позиция спрямо света.
Въпрос от чата: Може ли от силата на Венера или Луна в хороскопа да съдим дали за жената ще бъде лесно или трудно да изпълнява ролите на съпруга и любовница?
Отговор: На първо място, има значение силата на Слънцето. Знаете, че хороскопът се тълкува като една цялост, а не по отделни елементи. Човекът е съвкупна същност. Първо се гледа силата на Слънцето, а Венера се опира на него. Неслучайно в глифа й има кръг. Те израстват заедно (Слънце и Венера). Ако човекът има слабо Слънце и силна Луна, тогава ще бъде ориентиран към лунния тип, към лунното ниво на развитие. Така че ако Венера е много силна, тя ще добави избирателност, но функционалният избор ще бъде по Луната.
Въпрос от чата: Може ли по Венера при даден мъж да има любов към две жени едновременно или това е лицемерие?
Отговор: Зависи как е поставена Венера в хороскопа. Ще кажа така – сърцето може да обича само един. Невинаги любовта на Венера е сърдечната любов. Това зависи от нивото на човека. Ако мъжът обича две жени, това е или лунна любов, или по Нептун, при това без всякакво лицемерие. Той може да обича тяхната женственост като един поет, но няма да има сърдечна любов на личност към личност. Нептуновата любов свързва всички. Често нептуновото притегляне свързва двама, а след това възниква еротичен импулс и отношения, но в основата си тя е нептунова, не венерианска. По същия начин еротичната връзка може да изчезне и да остане само приятелската.
Въпрос от чата: Може ли с Луната да се свърже поговорката: „Любовта е сляпа“ („Любовь зла, полюбишь и козла“), а за Венера да кажем, че е прагматична и избирателна.
Отговор: Не, точно обратното е. Луната избира подходящия съпруг, който да изпълнява съответна семейна функция. Тя е най-материалната и прагматична планета в хороскопа. Венера е романтична. Именно за венерианската любов казваме, че е сляпа. Сърцето свързва хората, въпреки всички условности. Околните ще казват: „Лош е, не е от нашия кръг, възпитанието му не е добро!“, а влюбената девойка ще повтаря: „Не, обичам го!“. Именно, когато в света се усилва венерианската любов, възниква колизията любов срещу дълг, любов против чест, любов, която преодолява всички съсловия. Луната няма да преодолява съсловия, тя се влюбва, за да се омъжи за подходящия човек. Кралят се жени за принцеса, в краен случай за някоя графиня. Както се пееше в една песен, кралете могат всичко, освен да се женят по любов. Луната свързва съсловието, рода, кръвта – всичко това е външно, докато Венера - сърце със сърце, въпреки обвивката, която може да е кофти.
Въпрос от чата: За каква любов говори Исус Христос?
Отговор: За любовта на Нептун, Божията любов, онази изначална любов, която съединява всичко и всички, която ни свързва с първоизточника, от която произлиза животът на света. Животът се ражда от любовта.
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=UU0S-ofcSBg
Превод от руски: Иванова К.
