Левин М.Б., Варна, 2015, откъс.
Преди да започна, искам да кажа няколко встъпителни думи. Това, което ви предлагам, е система, цялостен поглед върху човека с помощта на астрологията. Често ми се случва да се сблъсквам с това, че когато човек започне да се занимава с астрология, му се струва, че знае всичко или поне много. При нас в Академията идват да се обучават хора, които са се занимавали 5-10 и повече години самостоятелно и казват, че най-накрая техните разхвърляни знания са се подредили в цялостна система. Много от нещата, които се преподават на летните семинари, в частност и тук във Варна, са резултат от опита и изследванията на преподавателите в нашата Академия. Ярък пример в това отношение е книгата за Символичните дирекции. Ако не се лъжа, тя излезе през 1997г., има голяма популярност в Русия и тиражът се изчерпа. Когато ни предложиха да я издадат в България, решихме, че тя трябва да бъде преработена, защото за последните 15 години са направени допълнителни изследвания, които не отричат това, което вече го има, но дават съществени нови резултати. В тази посока успяхме да отидем много напред. Даже в направления, които на пръв поглед изглеждат парадоксални. Например Андрей Милвидский ще ви разкаже как се отразява раждането на родителите в картата на детето. Освен това има данни, че събития, които се случват в живота на човека, могат да бъдат отразени в картата на починалите му родители - раждането на внуче или някои други сериозни събития, свързани с децата на починалия, т.е. какво ще се случи с всички негови близки роднини. Тези и други изследвания са много важни за ректификацията. С една дума астрологията е жива наука, която непрекъснато се развива.
Преди 20 години в САЩ стартира проект, ръководен от известния астролог Робърт Хенд. Пред свои колеги той поставя задача да се възстановят старите астрологични знания, като се преведат древни трактати по астрология. Преди известно време Хенд закри този проект, защото стана ясно, че всички знания, които е имало в древността, са вече известни на съвременните астролозите. Нещо повече, сегашната астрологична техника значително превъзхожда тази от древността. Това е така, защото астрологията е жива наука, расте и се развива. Всеки човек, който се занимава сериозно с астрология, може да внесе нещо ново в нейното развитие. Тя е необятна наука и темите за изследване са безброй. Има огромно количество въпроси, които чакат своето решение. Най-важното е, че самият човек се развива, променят се историческите епохи и в новото време вече работи нова астрология.
Преди 24 години на конференция в Русия един от астролозите, който беше мой учител, каза, че афоризмите в астрологията се променят. Преди 150 години древните гръцки астролози използвали кратки правила. Например афоризъм №475 гласи: „Сатурн съвпад с Меркурий дава копнеж за власт“ и т.н. Променя се времето, променя се човекът, променят се и афоризмите, защото планетите действат чрез нашето съзнание. Когато Мишел Гоклен е правил своите статистически изследвания, установил, че човек със силен Марс невинаги е воин. Въпреки че класическата астрология твърди, че силният Марс е показател за войник, спортист, ковач. Колко професии е имало в древен Рим – 10, 20, 30…100. Човек със силен Марс се стреми към самостоятелна дейност, към независимост - и тогава, и сега. Но в древността, ако човек със силен Марс искал да живее самостоятелно, да поеме по свой път, не е имал голям избор. Най-подходяща била професията на воина, която му давала възможност да излезе извън общината и да живее самостоятелно. В днешно време човек със силен Марс не става войник. В съвременната армия липсва това съперничество - един срещу друг, както е било например в древна Персия. Или т.нар. тактически единици - фаланга срещу легион. Сега на първо място е дисциплината – преобладава влиянието на Сатурн и Плутон, чак после е Марс. Човек със силен Марс се захваща с бизнес – риск, самостоятелност, активност. Изменила се е структурата на обществото. У нас само в регистъра на Министерство на висшето образование има 10000 професии. Ето защо в съвременното общество планетите се проявяват по различен начин. Променила се е културата, начинът на мислене. През Средните векове астралът е бил по-силен от ментала. Всяка емоция завладявала човека изцяло. Докато четях история на Русия, бях поразен от един епизод. На мястото на съвременна Москва имало малко селище и неговият собственик, боляринът Степан Иванович, се скарал с княз Юрий Долгорукий. Започнал да му крещи. Чета и си мисля: "Защо му крещиш, ясно е, че ще те убие...". Князът извадил меч и го посякъл. Ние не можем да разберем защо боляринът не се е спрял навреме, тъй като при съвременните хора контролът на менталния план над астралния е твърде силен. През Средните векове менталният слой бил значително по-слаб и не можел да контролира астралния. За мъжете било напълно естествено да плачат като малки деца, докато сега това се смята за неприлично. При неочаквано възникване на силна емоция - радост или печална новина, човек моментално губел съзнание. Сега се учудваме, ако при непредвидено известие човек припадне от вълнение. Но при изживяване на силна емоция мозъкът блокира. Тогава планетите са действали директно върху астралния план. Те и сега така действат. Неслучайно съществува понятие Астрално тяло – „астра“ означава звезда - това е пласт, непосредствено свързан със звездите. Ето защо планетите влияят чрез Астрала върху физическия пласт. Това може да го наблюдаваме в по-древни култури, съхранили се досега. Да вземем например Кавказ – там съществуват няколко десетки етноса в т.нар. реликтови изолатори. Те са запазили древната си култура в изолирано, затворено пространство в продължение на последните 4000г. Интересното е, че такива племена като асири, авари и др. живеят в труднодостъпни планински места и не допускат други общности, като така са успели да запазят своята култура и традиции от хилядолетия. Може да се наблюдават обичаи, съществували преди времето на Хамурапи, който забранил взимането на заложници, отмъщението и кръвнината. При други по-съвременни племена, ако вземем Персийската империя, такова нещо не е имало. Преданието разказва, че по времето на Ксеркс момиче, носещо на главата си огромно количество злато, можело да премине през цялата империя, без да бъде докоснато. Това говори за строгостта и твърдостта на законите на този владетел. Кавказките етнически култури са съхранили древни традиции, които другите племена не са успели. В университета учех с един колега от такова племе. Човек с блестяща логика, но щом чуеше някаква обидна дума, веднага се хващаше за кинжала, който винаги носеше със себе. Трябваха ми три години, за да му помогна да се раздели с този навик. А той бе интелектуално развит. Затова, когато започне да действа Марс върху човек, роден по тези места, той се хваща за ножа, за пистолета. Когато Марс действа върху човек от по-късна култура, например върху християнин от XIX век, той пак ще се бие, но с юмруци. Когато Марс действа върху човек с по-високо ниво на възпитание, той няма да посяга към оръжие или да размахва юмруци, но ще прояви своята агресия в друга форма - може да повиши тон, да прояви рязка язвителност, нещо като словесна агресия. Но ако човекът е настроен позитивно, възпитан по друг начин, силният Марс ще действа като съзидателен импулс, а не като агресия - тя ще се трансформира в активност. Искам да ви представя откъде съм тръгнал в начина си на мислене, за да създам цялостната концепция. Преди много години, когато вече сериозно се занимавах с астрология, обърнах внимание на един парадокс, свързан с изследванията както на М. Гоклен, така и на М. Джоунс. Например М. Джоунс е провел своите изследвания върху извадка от известни хора, при които фигурата много точно е отговаряла на предложеното от него описание. Три години след създаването на Академията една студентка ми зададе въпрос: „Сестра ми има Юпитер в Стрелец в 4 дом в дръжката на „Кошница”. Цял живот мечтае да има голям и хубав апартамент, къща, но не успява да се сдобие с такъв. Защо при толкова силен Юпитер тя не може да осъществи своята мечта?”. Това ме подтикна да се замисля и да изследвам тази тема. Първото, което видях доста бързо, е, че това, което действа добре в картите на великите хора, не действа според очакваното в хороскопите на обикновените хора. По-късно изследванията на Гоклен потвърдиха моите изводи, защото факторите, които той откри, се отразяваха много добре в хороскопи на известни личности. Гоклен прави първото си изследване върху 16000 известни личности, взети от изданието „Who is who?“. После прави второ изследване, но вече върху 43000 човека и елементарната статистика започва да се размива. Като съпоставих това с наблюденията върху фигурите на Джоунс, стигнах до разбирането, че изводите, направени от Гоклен и Джоунс, не са свързани с резултата, а с нещо друго. Те не описват живота на човека, а някаква част от самия човек. Защо? Имаме си работа с изключителни учени, спортисти, бизнесмени - това са резултати, смисъл на техния живот и дейност. Но човек ги постига, не само защото притежава способности, а защото тези способности са се съчетали с още нещо. Не е достатъчно само да имаш способности, но трябват и други допълващи фактори, които да превърнат потенциала в реалност. Преди известно време се обърнах към трудове, които описват психологията на творчеството. Там открих аналогични изводи, а именно, че творческите способности не са характеристика на интелектуалните или други способности на човека, а на личността като цяло. Получи се достатъчно очевиден извод: за да се превърнат способностите в резултат, трябва да се съчетаят с мотивацията (желанията) и с волевата характеристика (потенциал) у човека. С други думи в човека има триединство – ум, сърце и воля. Умът като способност представлява характеристиките на ума. Всичко, което казваме за способностите на човека, е свързано с ума, с мисленето му. Не бива да се мисли, че например спортистът работи без да ползва ума си. Умът, мозъкът, централната нервна система управляват тялото. Скоростта, бързината на реакцията, способността да се движим, да управляваме тялото си, освен с физическите характеристики, са свързани и с мисленето. Въпреки че това не е онази част на ума, касаеща научните изследвания, тя също е свързана с мислене. Същото може да се каже и за хора на изкуството – живописта, поезията, литературата, музиката са свързани с мисленето. Говорим за друг тип мислене, различно от това на учените и изследователите. Всичко, което знаем, е, че нашите способности са свързани с ума. Всичко, което можем да правим, е свързано с него. Чрез ума волята превръща нашите знания в действия. При слаба воля или при нейното отсъствие способностите не могат да бъдат реализирани. И накрая всичко, което искаме, е свързано със сърцето - нашите стремежи, желания, мечти. Идеалите представляват съотношение между сърце и ум, но с приоритет е сърцето. Да знаеш - е умът, да желаеш - сърцето, да действаш - волята. Всичките връзки между тях формират възможностите за реализация. Има хора, които искат, но не действат, защото са със слаба воля. Или започват да действат, сблъскват се с първото препятствие и се отказват. Волевият човек реализира своето желание упорито и докрай. Изключителните хора са такива, защото при тях има хармонично съчетание между ума, сърцето и волята. Затова фигурите на Джоунс и зоните на Гоклен не отговарят за резултата, а за една от съставляващите на човешкия характер, но за коя част точно? За мотивацията в човека.
Какво е мотивация? Понятието е въведено от американския психолог Абрахам Маслоу. Човек има нужда от реализация; той има желание да постигне нещо. То може да бъде силно или слабо, устойчиво или кратковременно. Силата и постоянството на желанието са мотивация. Представете си автомобил, който се движи в определена посока – ще я наречем „потребност“. Скоростта, мощността на неговото движение, запасът от бензин са неговата мотивацията. Удовлетворяването на потребността е това, към което се стреми. Но ако бензинът не стигне, желанието ще завърши по средата на пътуването. С две думи - потребност има, но мотивацията е слаба. Спортните психолозите казват, че спортистът трябва да бъде мотивиран. Не е нужно да му се задава потребност, защото той излиза на състезание с една цел - да победи. Важното е желанието му да бъде изключително силно, да е изцяло потопен в това състояние, дори в някакъв момент да забрави за себе си. За всички посоката е една и съща, но определящото е човекът да бъде мотивиран, защото от това зависи силата на желанието. Фактически тези две неща – потребност и мотивация – определят посоката в живота на човека.
Човек може да има широк спектър от потребности, обединяващи се в динамична система, която постоянно се променя. Но най-важното е, че тя е йерархична. Във всеки момент от нашия живот присъстват множество силни и слаби потребности. Съотношението между тях се нарича йерархия. Може да говорим за истински и привидни потребности у човека. Когато се налага да направи избор, се разбира коя потребност е истинската, към какво се стреми неговото сърце, от какво може и от какво не може да се откаже. Например му предлагат работа от две места: на едното ще има възможност да се реализира като творческа личност, а на другото - да спечели повече пари. Той прави своя избор и ние разбираме кое за него е истинското. Всеки избор показва какво всъщност човек предпочита. Когато видя една жена, която се е облякла и гримирала така че да й отива, разбирам, че има силна Венера. А ако се е облякла по модерен начин, както е видяла по телевизията, разбирам, че Юпитер е по-силен. Веднага се вижда какво за нея е по-важно – мнението на околните или вътрешният вкус; кое за нея е истинското – вътрешното чувство или чуждото мнение. По поведението на човека, от избора, който той прави, може да разберем неговото истинско желание.
Кои желания и стремежи са водещи в сърцето? На първо място, сърцето представлява астралния план, на който се основава системата на социални взаимоотношения. Астралният план е цялата структура на колективния живот на Земята. Висшите стремежи идват от менталния план, а астралният създава основните стремежи в живота. Фигурите на М. Джоунс оформят именно астралните прояви на човека, структурата на неговите стремежи, страхове, тревоги, желания, посоката и силата на мотивацията му. Когато ги разглеждате, вие не анализирате живота на човека, а това, към което се стреми, какво желае, от какво се страхува. От мотивацията произлизат резултати, но невинаги. Това е основата, върху която е изградена теорията за нивото на човека. Когато говорим за нива на съзнание, имаме нужда от надеждни критерии. Да вземем за пример термометър – виждаме една резка на 0 градуса и друга – на 100 градуса. Как може да проверим работата на този прибор? Много просто. При 0 градуса водата би трябвало да замръзне, а при 100 – да кипне. Когато се занимаваме с астрология, също трябва да имаме точни критерии – например този човек е „лед”, другият – „вода”, а третият –„пара”. И тогава може да приложим принципа на термометъра – на практика да проверим как работи нашият астрологичен термометър. Но ако не умеем да различаваме хората в обикновения живот, ако нямаме критерии, по които да го правим, нашите астрологични изследвания няма на какво да се базират. Имал съм доста случаи, в които хора въз основа на астрологични критерии формират изцяло умствени заключения. Астрологията борави с богат асортимент от инструменти и би могло да се създадат много концепции. Но когато започнем да прилагаме на практика дадена теория, става ясно, че тя не работи. Ето защо е важно да се справим с практическото приложение, а след това да градим теорията. Нямам специална презентация, това е моят доклад, който бе представен на последната астрологична конференция в Москва. Моите изследвания не са завършени, защото те не могат да бъдат приключени, така както не може да се спре развитието на астрологията. Във всяко живо същество всеки ден се появява нещо ново, колкото и малко да е то. В живота на човека има непрекъснат взаимен обмен – старото си отива и идва нещо ново. Ето защо една произволна тема или концепция е само снимка на растежа, тъй като в утрешния ден нещата се променят. Бих искал да благодаря на нашите колеги психолози. Инструментът, който ползват астролозите, е значително по-мощен от този на психолозите. Но ние сме го получили по наследство, а те постигат своето сами. Ние добре владеем концепциите, а те – фактите – т.е. ние сме много добри в теорията, а те се справят с конкретното ниво. В астрологията абстракцията и обобщенията са по-добре развити.
Изследването на творческия потенциал в живота на човека е важен момент. Изводът е, че в картата не присъстват астрологични показатели, които биха посочили творческия показател у даден човек. Някои астролози твърдят, че той се определя например от наличието на творчески аспекти в картата, но това не се потвърждава на практика. Тези аспекти по-скоро показват, че човек е склонен към промени в сферите от живота, с които са свързани. Един обикновен пример: Слънце квинтил К7 – това не означава, че жената ще се проявява творчески в любовните отношения, по-скоро, че е склонна да ги видоизменя. Вероятно ще има няколко продължителни връзки или няколко брака.
Има планети, които са свързани с нашите способности – Меркурий, Венера, Марс; две светила – Слънце и Луна, които задават основните стремежи в живота на човека; две социални планети - Юпитер, който създава социален стремеж, и Сатурн, който определя нашите граници. Аналогично Юпитер квинтил Сатурн не показва, че човекът е творческа личност в социално отношение, а че в даден момент може да промени характера на дейността си. Например от лекар да станете писател, както се е случило с А.П.Чехов. Дори когато творчески аспекти формират затворена фигура, това не е доказателство, че човек е творческа личност, а по-скоро сочи за голяма свобода у него по отношение на дадена сфера, както и възможности за избор. Може да бъде творец, но невинаги.
По същия начин може да разгледаме и следващото твърдение, че 5-ти дом е свързан с творческия потенциал у човека. Този „афоризъм“ също не се потвърждава, по-скоро има стотици хора с активен 5-ти дом, които не са творчески тип. Този дом говори за най-силните потребности в човека, свързани с неговото сърце. Когато има силни показатели в 5-ти дом, той много страстно преживява всичко, което му се случва. Ако иска нещо, то е от цялото си сърце. Би могло да се каже, че човек с акцентиран 5-ти дом има силна мотивация и когато иска нещо, продължително и страстно ще се стреми да го постигне. За противоположния 11-ти дом е характерно обратното. Човек може да има желания, но при наличие на трудности, е готов да се откаже от тях, да си каже: „Това не е за мене”. Както казва една позната: „Това, което е наше, няма да избяга, а това, което си отива, значи не е било за нас”. Човек с акцентиран 5-ти дом няма да си помисли подобно нещо.
По аналогичен начин астролозите определят творческите способности в изкуството чрез Венера, в спорта – по наличието на силен Марс. Това също не се потвърждава. Сериозната статистика показва, че при изключителните спортисти Марс е слаб. Нека да поговорим защо тук се допускат грешки. Първо, много неща произхождат от умствени съображения и астролозите смятат, че щом аспектите са творчески, значи описват творчеството у човека. Това е просто термин и нищо повече. Аналогичен е случаят с кармичните аспекти: щом е нонагон, значи е карма. Просто астрологът е забравил, че някой е кръстил аспекта по този начин и така е останало. Същото е положението и с понятието Черна Луна – щом е черна, значи е лоша. Всичко това има общо със статистиката, но тя е много сложно понятие, защото е свързана с хората.
Да поговорим какво представлява творчеството. Творческият човек често се бърка с успешния. Т.е. човек, който е постигнал популярност и успех, невинаги е творчески. Нещо повече, както става ясно, успехът и творчеството са две различни неща. Творчеството може да даде резултати и успех, но успехът невинаги говори за наличие на творчество.
Още Платон е провеждал изследвания върху психологията на творчеството. Такъв тип изследване може да се намери и в Библията. И в същото време това е едно от най-младите направления в психологията. И за да не съм голословен, ще приведа не съвсем точно няколко цитата от произведението на Платон „Диалози”, в което се говори за времето на Сократ: „Ходих при поетите и ги попитах какво са искали да кажат със своите поеми и едва ли не всички наоколо по-добре от тях ми обясниха. Тогава разбрах, че поетът не твори със своя разум, а като в изстъпление”. Това е доста стара концепция. По-нататък Платон изгражда представа, че когато човек се намира в творческо състояние, чрез него работи висша сила. Гърците я наричали Дайман. При тях е имало разбиране, че човек съществува на Земята, за да могат Боговете да слизат чрез него. Това показва, че нивото на съзнание на гърците е било по-високо от това на вавилонците, които мислели, че човекът е нещо като слуга на Боговете, призован да ги храни. Ленивите Богове създали човека да работи вместо тях. Жертвоприношенията (животни и хора) в древен Вавилон се правели, за да се хранят Боговете.
В Библията има понятие „по Дух” или „по вдъхновение”. Сякаш не самият човек прави нещо, а някаква висша сила, наречена Дух, действа чрез него. Нашата дума в-дъх-новение показва влиянието на Духа. Сега го възприемаме като определено емоционално състояние, но в древността се е считало за влизане на Духа в човека. В това е принципната разлика между обикновения процес на работа и творческия. Както са установили и древните психолози, творчеството е безсъзнателен процес. Творческият импулс възниква извън пределите на съзнанието, но се проявява чрез него. Дейността и творчеството са противоположни по своите психологически признаци. Дейността е съзнателна. Човек я извършва от рационални подбуди; той осъзнава това, което иска, и решава да действа. Обратно на това творчеството е спонтанно и непланирано. Дейността е целесъобразна, предизвикана от волята на човека, рационална е и се контролира от съзнанието. Тя е произволна, защото се предизвиква от волята – искам и действам. Поражда се от определена мотивация и когато резултатът е постигнат, дейността приключва. Творчеството не е целесъобразно, т.е. човек не си поставя задача да направи нещо. Често творческите личности казват: „Дойде ми музата и започнах да пиша, отиде си музата и аз спрях”. Творчеството не се стреми към рационални резултати. Резултатът от творчеството може да дава слава, успех, пари и всичко останало, но докато е в творческо състояние, човек не мисли за това. Той твори, защото в него работи вдъхновението. Творческият процес трудно се регулира чрез съзнанието. Й. Бродски казва, че всяко произведение е резултат от предишното; едно произведение повлича след себе си друго. За разлика от дейността, която приключва с идването на резултата, когато сме в творческо състояние, резултатът ни вдъхновява и ние продължаваме да творим.
Можем да направим първи извод: за да усети човек творческо състояние, трябва да има връзка с безсъзнателното. Четири планети в картата са свързани с безсъзнателното – трите висши и Луната. Най-съществената характеристика на творческия процес е, че той е спонтанен. Наличието на Уран в картата на човека все още не го прави творческа личност, макар че показва присъствието на творчески потенциал някъде дълбоко в картата. Установено е, че за да прояви своя творчески потенциал, у човека трябва да има хармония между съзнание и свръхсъзнание. Психолозите са установили, че творческите импулси могат да бъдат разрушителни. Разрушителните импулси са устроени като творческите – те са спонтанни, не се контролират от съзнанието, безцелни, ирационални. Оказва се, че е необходима известна структура на личността, посредством която човек да може да приеме творческия импулс, да го пропусне през себе си и от него да създаде определен резултат. Самият творчески импулс не прави човека творец. Става ясно, че за да бъде човек творческа личност, е нужно определено ниво на съзнание. (...)
Днес ще поговорим за различните форми на проява при човека. В астрологията имаме нужда от примери, опорни точки от реалния живот, критерии, по които да различаваме нивата на човешкото съзнание. Как да измерим духовния, психическия ръст на човека? Това е проблем. Чел съм много за разширяване на съзнанието, за духовен ръст, но никъде не съм срещал точни критерии, по които да разбера какъв е той. Ако съдим човека по неговите дела, както пише в Библията, какво трябва да измерим? Вчера ви казах, че според това, което човек избира, става ясно какви са неговите намерения, към какво се стреми. Има три сили в човека, които определят неговия живот – ум, сърце и воля. Всяка от тях има свое ниво на развитие. Човек може да има развит ум и недоразвито сърце. Пример в това отношение са т.нар. „вундеркинди“. Типичният вундеркинд е глупав до невъзможност. Той може добре да решава интелектуални задачи, да е блестящ математик, физик, художник, но що касае взаимоотношенията в семейството или обстоятелствата от живия живот, може да се окаже изключително изостанал. Неговата сила е в една тясна сфера. Има примери на известни учени, които в емоционално отношение са като малки деца. Съществуват критерии за емоционална, за интелектуална и за волева зрялост. Ето защо ние не можем да работим едновременно и с трите, прекалено сложно е за нас. Искам да избера кой е водещият сред тях, по който да се ориентираме като основен. Разбира се, най-важни са интелектуалните способности. Всичко, което знаем и в трите сфери, е свързано с ума, най-важно е знанието. Умът може да бъде инстинктивен, рационален, аналитичен. Всяко знание е получено чрез ума. Когато хлебарката търси храна, тя също трябва да различава кое става за ядене и кое – не. Най-елементарният ум е природният. Той произлиза от космическата мъдрост и неговото основно свойство е способността да различава, да разделя и да съпоставя. Първичната космическа мъдрост създава цялото разнообразие в света – във формите, в проявите, в качествата. Във висшите живи същества се проявява като ум, който може да различава и да сравнява. На различните нива на развитие има различни степени на ума. Той съществува в растенията, но в безсъзнателна форма. Растенията също могат да различават, да формират своята структура, да приемат храна, да избират посока на движение – ако корените стигнат до камък, тръгват в друга посока. Умението за ориентация в света е най-първата проява на ума във всяко живо същество. В животинското царство умът е в съзнателна форма по отношение на външния свят, но животните не осъзнават вътрешните процеси в тях самите – липсва им самосъзнание. Най-простите действия, които може да извършва всяко живо същество, са свързани със свойството на ума да различава и съпоставя. В по-късното развитие вече може да строим сложни конструкции, да създаваме абстрактни теории. Първичната проява на ума в нас е заложена изначално. По-нататък може да говорим за знания, получени в резултат на логическо, асоциативно, интуитивното мислене и т.н. Всяко знание е ум, защото всичко, което знаем, идва чрез него.
Нека разгледаме хора, които притежават т.нар. паранормални способности – екстрасенси, лечители. Струва ни се, че щом умът е толкова развит, щом притежава висши способности, значи човекът е духовен. Затова сме шокирани, когато видим, че той се държи егоистично. Използва способностите си да лекува, за да печели пари или да унижава хората, да властва. И кучето притежава паранормални способности – то може да определи психичното състояние на всеки, който влиза в къщата. Явно невинаги умът може да бъде критерий за духовното развитие на човека.
Може ли волята да бъде водещ критерий при определяне духовното развитие на човека? Силата на волята говори много неща за човека, разбира се. Изявена воля имат спортистите, силовите акробати и балерините. Ако видите как работят, ще бъдете поразени. Забелязал съм, че при всички тях не Марс, а Плутон действа мощно. Знаем, че сред тези хора не всеки притежава високо ниво на духовно развитие, въпреки силната воля. Т.е. волевият критерий е важен, но не е достатъчен, за да говорим за духовното ниво.
Остана последният критерий – сърцето, т.е. към какво човек се стреми и какво най-много желае. Ако казваме, че нашият ум се ражда от космическата мъдрост, то нашето сърце се ражда от космическата любов. Любовта поражда у човека стремеж да се свърже с обекта на своите чувства. Става дума за всякакъв вид любов. На всички нива проявите на желанията и стремежите се пораждат от любовта. В животинското царство това е проявено доста силно. Силата на емоциите у човека невинаги превъзхожда тази на емоциите при животните. При по-висшите животни също има любов, омраза, завист и гордост. Например при бозайниците може да наблюдавате чувството на гордост. Разбира се, човекът превъзхожда животните не по силата на емоциите, а по посоката на тяхното насочване, която определя най-важните неща в живота за него. На първо място животните се различават от човека по това, че нищо не искат от живота, освен да ядат, да спят, да се чифтосват. За кратък период изпитват любов към децата си, но това са моментни чувства. Интересното е, че има хора, които също не искат нищо от живота. Живеят, защото са се родили. Когато имат потребност, ядат, спят или се забавляват, но при тях няма обвързаност с целите.
Съществуват хора, ориентирани към това да решават предимно моментни задачи. Често срещани са сред индианските племена в Америка, ескимосите в Канада, чукчите в Чукотка. Те просто живеят и не се замислят относно целта на съществуването. Животът им се определя от традиции, установени правила, норми и навици, унаследени от предците. Обикновено централна фигура в подобно племе е тази на шаман, чието съзнание е много над това на останалите - той е вожд, учител и лечител. Шаманските способности се предават по наследство. Другите хора от племето са на нулево ниво на развитие. Например в Канада е забранено да се внасят предмети от съвременната технология в защитено племе. Същото е и в Русия. Когато се създавали условия за развитие, членовете на общността губели мотивацията си за живот. До този момент битието им се обуславяло от необходимостта да добият прехрана и отопление, за да живеят. Щом нуждата от това отпадала, те губели интерес към живота и започвали да измират. Също така много по-бързо от европейците ставали зависими от алкохола. Такъв тип хора не притежават устойчива мотивация, защото при тях присъства само физическо ниво на потребности. Свързани с племето, те се чувстват горди да бъдат част от него. Помежду им може да има стремеж за доминиране или обратното. При някои това е по-силно изявено, при други - по-слабо, но въпреки това те не превъзхождат значително по-развитите животни. Начинът на мислене и чувстване при всички е един и същи. Фактически човек, роден в такова племе, се различава от останалите единствено по своя физически темперамент – един е по-активен, по-избухлив, друг – по-пасивен, по-тих. Липсват принципиални различия като индивидуалност. Активността може да е различна, но начинът на мислене е сходен. Може да обозначим това ниво на качества като нулева точка на нашия „термометър“, точката на замръзване – хора, които нямат никакви мотивации в живота, освен удовлетворяването на своите ежедневни потребности.
Следващото ниво отговаря на културата от XVIII - XIX век, а именно възникването на селските общини. Обърнах внимание на това ниво на съзнание, когато започнах да чета книги по Фън Шуй, в които подробно се описваше какво можем да постигнем чрез правилно разместване на отделни предмети у дома. Важен е въпросът, свързан с мотивацията на човек, който използва подобни знания – какво желае да постигне? Отговорът е много прост – той иска благополучно да живее и спокойно да умре. Друго не му трябва. Ние се възхищаваме от китайските даоисти, но те са само няколко хиляди, докато китайският народ е съвкупност от стотици милиони. Основният принцип в тяхната традиция е „бъди като всички”. За тях храната е много важна и това е естествено за хора с материално съзнание. Те, разбира се, са на много по-високо ниво от чукчите. Стремят се да организират живота си добре. Ако ги сравним с хората от нулевото ниво, виждаме, че емоционално са близки, но едните имат по-високи цели. Животът на обикновените селяни в Русия и България през XIX век е бил подобен. Забелязваме, че при такъв тип хора силно работи Юпитер – човек, който има нужда да бъде уважаван и зависи от мнението от околните.
Третото стъпало, слабо различимо от първото и второто, е свързано с хора, които се стремят да получат колкото се може повече удоволствия от живота – хедонисти. За тях е важно, не просто да живеят добре, а да получат удоволствие от живота – да опитат най-вкусната храна, да пътуват до най-красивите места по света и т.н. При тях вече започват да се зараждат известни стремежи, но засега се изразяват в най-проста форма.
Всички типове хора от първите три степени ще обединим в една обща категория – „потребители“.
Третото стъпало е характерно за хора от европейската, арабската, също и индийската култура. Преди време президентът на Индия помоли богатите хора да не демонстрират толкова явно своето състояние. Средният месечен доход в тази държава е шест долара на човек.
Ако сравним китайците, европейците и индийците ще забележим съществена разлика в мотивацията. Китайците следват древната традиция, която повелява да не изпъкват на фона на другите, да не се открояват твърде силно. Те не критикуват своите политици, смятайки, че щом са избрани, значи са достойни за уважение и са на правилното място. Докато европейските народи се отнасят критично спрямо поведението на тези, които ги управляват. Повечето хора в съвременния свят се опитват да предоставят своите дарби и възможности срещу добро материално възнаграждение. Стремежът е да се излезе от общата маса, да се печели и консумира повече. Фактически те търгуват със своята красота и способности, за да получат пари, слава, престиж. Разликата помежду им е само в количеството придобивки. Въпреки високото ниво, мотивацията отново е потребителска.
Следващото ниво съществено се различава от предишните. Последните двадесет години наблюдавам хора, за които е важно да имат много пари, като начинът, по който ги печелят, не е от значение. Т.е. хората се оценяват просто по това, че имат много пари. Но има и друг тип личности, на които не им е безразлично по какъв начин са придобили притежанията си. Те има нужда да усетят, че са постигнали нещо самостоятелно. Това е силната проява на Слънцето. Има хора, които искат да живеят и да направят нещо свое. Може да не е толкова много, колкото при съседа, но е тяхно, направено с техните ръце. Те имат силно авторско чувство. Когато това желание се превръща в основна мотивация за тях, стават представители на следващото ниво хора. В европейската и американската култура има доста такива хора. В САЩ „I made myself“ се приветства особено много - човек, който не е получил наследство и подкрепа от родителите си и всичко е постигнал самостоятелно. Тук също работи Юпитер, но на друга основа. Неговата проява се различава от тази на Юпитер от предишното ниво при човека, който се гордееше, че има повече придобивки от останалите. Тук човек усеща, че може да направи нещо, което другите не могат, за него животът не е магазин, а работилница – има потребност от самореализация. Такъв тип хора имат потенциал, който искат да реализират, в противен случай за тях животът няма смисъл. Те не се стремят да взимат, а да правят нещо.
На това стъпало съществуват две категории хора: съзидатели и творци. Тук е важна не толкова мотивацията, колкото способностите на ума. Творците се докосват до свръхсъзнателното. Съзиданието е дейност от този свят, а творчеството е от други светове. Не е задължително в тези категории да присъстват само хора на изкуството. Това може да бъдат и бизнесмени, политици, военни. Например Стив Джобс, който е имал отвратителен характер, без съмнение е творческа личност, прокарал е много нови пътища като бизнесмен. Той е ползвал това, което другите са измисляли, откривал е нови идеи в приложението на чужди изобретения. Повечето хора смятат, че е искал да спечели много пари. Може би в началото, когато двамата юноши сглобили първия персонален компютър в гаража, това е било така. Но по-късно техните мотиви са се променили, имали са нужда не само от пари, а от нещо друго. Много ми хареса писмото, което Стив Джобс изпратил до генералния директор на Кока-Кола. Когато имал нужда от много добър мениджър за фирмата си, му написал: „Вие искате да продавате напитки или да промените света?”. Виждате каква е била мотивацията му – не само да печели пари, а да промени света.
Нулевото ниво се отнася за природния човек – homo naturalis. Той слабо се различава от околната среда, все още не е започнал да се индивидуализира. В този смисъл е като растенията и животните – част от този свят.
Първото ниво е начало на индивидуализация, по-развито съзнание и култура. Човек поставя пред себе си по-глобални задачи, но те са елементарни и се свеждат само до това да живее добре.
Второто ниво е това на активния потребител. Психологически погледнато, това е друг тип човек, който се опитва да се откъсне от всекидневния живот. Не иска просто да живее благополучно, а някак по-различно, забележимо, ярко. Но за него потреблението също е на първо място, т.е. не да прави нещо, а да получава. Това са признаци на непробудената душа.
Астрологично погледнато, всички тези хора може да се отнесат към една обща категория. В хороскопа има две светила – Слънце и Луна – които управляват всички останали планети. Основните импулси на активност, централната мотивация у човека се задава от тях. Както разбирате, Луната взима, а Слънцето дава. Говорим за чисто планетни характеристики на Слънце и Луна. От гледна точка на класическата астрология това са двата полюса на любовта. Любов, която всичко взима, и любов, която всичко дава. Тези полюси не са нито добри, нито лоши, а необходими. Любовта, в какъвто и вид да съществува, не би била пълноценна, ако в нея присъства само единият полюс. Ако даден човек не взима нищо от вас, той не ви обича, но ако и нищо не ви дава – пак не ви обича. Човек, който обича, иска и да дава, и да взима.
Лунният полюс на любовта е майчиният. Той дава, но и приема всичко, което съществува. Майката обича всичките си деца – и лошите, и добрите. Както пише Ерик Фром: „Майчината любов е тази, която приема всичко”. Слънцето е полюс, който всичко дава. То винаги се проявява като даващо начало. Тези два полюса се допълват взаимно. Но от гледна точка на еволюцията, все пак можем да отделим два типа хора. Психологически човек винаги започва развитието си от Луната. Космическите закони са универсални. Един от окултните принципи, на който се опираме, е този на аналогията. Сега учените откриват, че светът е фрактален – всяка част е подобна на цялото. След няколко хиляди години откриха нещо, което винаги е било известно на окултистите. Принципът на аналогията може да се представи чрез езиковата картина, че във всяка капка роса се отразява цялото мироздание. Това ни позволява да работим с напълно различни пластове на живота и да можем да пренасяме това, което наблюдаваме, от един пласт в друг. Например еволюцията на цялата Вселена, развитието на човека от раждането до смъртта, развитието на душата в нейния космически път се подчиняват на едни и същи закони. Принципът на аналогията позволява, наблюдавайки развитието в една област от живота, да пренасяме същите закони в други области. Затова можем да сравним развитието на човешката душа с това на човека от раждането до зрялата му възраст. Казвам до зряла възраст, а не до неговата смърт, защото душата се развива вечно. Смърт има само във физическия свят....
Източник: https://www.uraniabg.com/Letni-shkoli-MAA
19. Левин М. 2015г., Варна / Курс на тема: НИВА НА ПРОЯВЛЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ, придружен с устен и писмен превод на български език. Такса: 200лв. Съдържа: видео записи от 10 лекционни дни. <ВИДЕО>
