Създаде се уникален дял в мунданната астрология. Знаете, има астрология на народите, на цивилизациите, а сега може да се каже, че съществува астрология на епохите.
Осево време - терминът е въведен от немския философ Карл Ясперс за обозначаване на период в историята на човечеството, по време на който настъпва промяна в мисленето на хората, като то преминава от митологично към рационално, философско и формира типа човек, който съществува и сега. Ясперс датира Осевото време в периода между 800г. и 200г. преди новата ера.
Дойде ми идея да открия момент, в който на небето да има тройно съединение между висшите планети. Оказа се, че през 576г. преди Хр. има съвпад на Нептун, Уран, Плутон.
Според Ясперс, периодът на Осево време е централен в човешката история. Това е епоха на духовно основополагане на всички световни култури. Тази "ос" на световната история следва да се отнесе към времето 500г. пр. н.е., към онзи духовен процес, който се е развивал между 800г. и 200г. пр. н.е. Тогава се случва най-резкият поврат в историята на човечеството. Появява се човек от типа, който познаваме и сега. По време на тази епоха са формирани основните категории, чрез които мислим и сега, положени са основите на световните религии, според които живеят днешните хора. Наистина може да се каже, че се случва не основополагане, а духовен поврат в редица традиции. В частност от индуизма към будизма (раждането на Буда). Случва се обрат и в китайската духовна традиция. Повяват се почти едновременно учители като Лао Дзъ и Конфуций, при юдеите това е Исая, Йезекил, Йеремия и други от най-великите пророци. Гръцката традиция е наследство на Заратустра, но и в нея става промяна по това време, както и в персийската. Това е преддверието на гръцкия златен век, времето на Питагор, на Перикъл, Сократ, Платон, Архимед, време на въздигане на гръцката история, поява на нова представа за човека на световната арена. Възниква понятието „свободен човек“. До онзи момент това словосъчетание не се е употребявало в нито един език. Именно тогава то възниква и се разпространява по света.
Има изследвания на историци, културолози, които доказват, че Ясперс неслучайно говори за този период. Дълго исках да направя, да работя с подобна карта. Какъв бе проблемът? Ако искате да построите карта за точния момент на съвпад между две планети, например Юпитер и Сатурн, това не е трудно. Но в случая точно съединение между трите висши планети не е имало никога. Те са се съединявали в малък орбис (1 градус и малко), имало е момент на тяхното максимално доближаване. Първоначално опитвах да построя карта, която да е за първото новолуние, което е близко до по-точния орбис на съединението, после, когато коментирахме със студенти, някой от групата каза: А защо да не построим тази карта за новата астрономическа година? Така и направих, построихме картата за Йерусалим. Относно това имам основания, свързани с проверката на картата по събития впоследствие. Оказа се, че единствено на тази ширина добре работят куспидите на домовете. Основната ми задача е да докажа работоспособността на тази карта. За последните няколко десетилетия в работата с такъв тип карти си изработих начин за проверка, особено на карти на етносите. Но тук картата е на нещо съвършено различно. Формулирах няколко основни критерии за адекватност на проверката. Астрологията е уникална наука, тя може да обясни абсолютно всичко. Към всяко събитие може да се отнесе аспект и към всеки аспект може да се отнесе събитие. Затова, сами разбирате, стига да има събитие, обяснение винаги ще се намери. Искам да избегна такъв подход, в който всичко се обяснява с всичко. Заради това се старая да изработя и ползвам определени критерии, да видя доколко обяснението на астролога е адекватно и действително по отношение на даденото събитие. Такъв тип критерии се опитах да формулирам публично в доклада за картата на Украйна. Това е доклад от 2014 г. от тази конференция, като там има презентация, в която можете да се информирате за критериите.
И така, проследих 77 важни световни събития, които обособих в определени категории:
- смяна на цивилизация;
- формиране на народи и цивилизации;
- световни религии;
- революции, въстания;
- войни;
- епидемии;
- разширение на света;
- наука;
- техника;
- права на човека.
Събитията се отразиха много добре по тази карта, но далеч не всички. Оказа се, че различните групи събития работят по различен начин. Ползвал съм: Прогресии на Ръдиар; Транзити; Символични дирекции.
Всички събития можете да видите в сборника с тезисите към конференцията от 2018г.
Първото събитие, което проверих в категория цивилизации, е "падането на Вавилон".
След това проверих "Маратон" - началото на маратонското бягане, също и "Битката при Саламин". Защо взех това събитие от човешката история? Съществува спор между двете представи за развитието на човешката история, а именно цикличния модел, към която се придържат много историци, и нецикличната история на човечеството, към която представа се придържа Ясперс. Неговата гледна точка е противоположна на тази на Шпенглер, който говори за това, че цивилизациите представляват затворени организми в историята на човечеството. Всяка цивилизация се заражда, расте и умира, както всеки един организъм. Всяка цивилизация е затворена в себе си и има неповторима менталност. Повече от това, човек от една цивилизация не е способен да разбере човека от друга цивилизация. Но самият Шпенглер с книгата си доказва това, че тезисът му не е верен, защото самият той успява да проникне в много цивилизации и то в дълбочина.
Ясперс се придържа към това, че линията на развитие на човечеството не е циклична, а линейна, а духовното развитие на човечеството върви по възходяща линия. От окултна гледна точка работят и двете движения по едно и също време. Беше интересно да се види как се отразява смяна на цивилизация по на тази карта.
Първият преход, първата смяна е от Вавилон към Персия. Историята помни и още по-стар преход от Египет към Вавилон. Конфликтът между Персия и Вавилон е много кратък и се разрешава бързо.
Следващият преход е от Персия към Гръко-римска цивилизация. Първите въстания са в малоазийски гръцки градове, след това прословутите битки при Маратон и Саламин. Догодина ще направя доклад за днешния цивилизационен момент, какво се случва сега от гледна точка на смяната на цивилизациите. В момента нещата много приличат на периода на Саламин и Маратон. Тогава персите не успяват да „изядат“ гърците, но и гърците нямат достатъчно сила, за да направят нещо с персите. В този момент се появява нов играч на арената, обединява всички гърци и се движи към Изтока. Това е Македония. Началото на Македонските завоевания е Битката при Херонея.
Първата среща на гърците, заедно с Филип Македонски, обединената армия, гръцките градове.
В тази прогресивна карта Херонея е обозначена с началото на срещата на IC със стелиума. Последният момент на минаването на IC през стелиума е, когато персийската армия е вече разгромена. От момента, в който Македония излиза на световната арена, до момента на разгрома на персите стелиумът върви по IC, по който начин точно отбелязва смяната на цивилизациите.
Следващият преход е падането на Рим. Гръко-римската цивилизация е обща, затова преминаването на инициативата от Гърция към Рим също съм го отбелязал, но ключово съм взел пуническите войни. Рим е придобил истински сила, след като е победил Картаген.
Когато има смяна на цивилизация, винаги съществуват хиляди фактори от типа, че някой не е направил нещо навреме, не е известил някого за нещо когато е трябвало. После се оказва, че, както казва Лев Толстой, изглежда, че малката съчка, която плава на гребена на вълната, определя нейния ход, но този, който гледа отгоре, вижда, че всъщност вълната е тази, която носи съчката. Върви вълна, ако не е тази ситуация, ще е друга. В крайна сметка Картаген върви към спад, а Рим - към издигане. Нищо не може да спре Рим тогава. Изглежда, че на Ханибал не са му дали достатъчно пари, римските сенатори са били стиснати, но дори и да ги беше победил Ханибал, ако беше тръгнал към Рим, щеше да се натъкне на няколко хилядна армия на опълчение, защото Рим е бил готов за война. Картагенците са били наемни войници и не са искали вече да воюват. Народното опълчение на Рим е сила, която никоя армия не може да победи. Така че, ако имаше пари, щеше да воюва по-дълго, но нямаше да победи.