Левин М.Б., Варна, 2019 г.
Много ми е приятно да съм тук сред вас в този салон. Спомням си, че през 1981г. за първи път дойдох тук заедно със съпругата ми Галя. Гледам снимките по стените наоколо и виждам същите, които бяха и тогава. С някои от вас се познаваме оттогава. Бог ни дава възможност да идваме тук (във Варна, България) и да се докосваме до извора. Вие сте пазители на тази територия. Ние в Русия се стараем да съхраняваме братското огънче. Благодарен съм на всички, които ръководят и поддържат Братството, за да може да е живо и да се развива.
Учителя говори за това, че астрологията разкрива възможностите на човека, на първо място вътрешните. Той казва, че всичко, което се случва в живота ни, се проявява като външни условия и вътрешни възможности. Бих искал да поговоря за възможностите. Когато анализираме човека и се опитваме да изградим негов портрет, обръщаме внимание на три инструмента, чрез които Духът и Душата се проявяват: ум, сърце и воля. Много рядко можем да взаимодействаме пряко с Душата на другия човек, защото този процес е опосредстван от трите споменати инструмента. Как да видим работата на сърцето, ума и волята у човека, който е дошъл за консултация? Тези инструменти са трите лични планети: Венера, Меркурий и Марс. Духът и Душата са Слънцето и Луната. Юпитер и Сатурн отговарят за социалната ориентация на човека: Юпитер за ценностна система, целите, посоката на неговия ръст, а опората, фундаментът и границите, които сам си задава, и тези, продиктувани от обществото, са свързани със Сатурн. Трите висши планети обединяват индивидуалния живот на човека с колективния: народ, раса, човечество.
Може да се каже, че портретът на човека се формира от няколко етажа:
Първият етаж е съотношението на Духа и Душата: Слънце и Луна.
Вторият етаж са инструментите, чрез които те се проявяват: ум, сърце и воля – главните показатели за способностите у човека (Меркурий, Венера и Марс).
Третият етаж са целите и ценностите, които човек преследва в света на хората, както и ограниченията, заедно с твърдата основа, на която стъпва (колективните планети Юпитер и Сатурн).
Четвъртият етаж е онова, което го свързва с великото цяло (Уран, Нептун и Плутон).
Искам да поговоря за това как описваме възможностите на човека в живота. Ще започна с волята. Прието е да се смята, че волята – това е Марс. Говори се и за горна октава на волята – Плутон. Тя се включва, когато в наталната карта на човека Марс е слаб, а той се оказва в ситуация сред други хора и излиза извън рамките на индивидуалния си живот. Тогава, ако Плутон му е силен, в груповата динамика той замества Марс. Може да наблюдавате човек, който в личния си живот е колеблив, но в работата или в критични, рискови ситуации в него се открива втори пласт и тогава той демонстрира много спокойна, мощна и устойчива волеизява. Учителя казва, че човек притежава три воли на трите плана: воля на физическо ниво (Марс), воля на духовно ниво (Юпитер); воля на Божествения план (Слънце). Истинската воля започва от Слънцето. Най-първо е необходимо човек да разбере какво трябва да прави, какво наистина иска, накъде да върви. Преди да върши нещо, трябва да проумее какъв е смисълът, целта на делото. Ако е достатъчно развит, в него преди всичко говори Божественото начало – неговото Слънце, което му дава възможност да усеща своя път. То играе ролята на проводник между първоизточника и Слънцето в нас. Учителя казва, че самото Слънце не излъчва светлина, а само трансформира това, което получа от друго по-високо Слънце. Ние, земляните, го възприемаме като източник, защото не виждаме какво го зарежда. По същия начин в личния си живот не виждаме какво ни изпраща импулсите, какво ни направлява по изначално предназначения от Божествения промисъл за нас път. Чувстваме импулси, които се спускат от нашето Висше Аз и ни насочват в коя посока да вървим, каква професия или цел да изберем – това ни се нашепва от Слънцето. Ако човек има развита индивидуалност, ако Духът в него се проявява активно, ако има пробудена Душа, той ще усеща какво да прави. Същевременно този импулс, произлизащ от Слънцето, избира конкретни форми в този свят. Когато ви осенява съзидателен творчески импулс, усещане за това, че правите нещо свое, е необходимо да слезете един етаж по-надолу, за да проумеете в какви форми да го въплътите. Представете си, че искате да построите къща. Вие сте поръчителят и разполагате с пари. Относително добре си представяте каква постройка желаете, но не можете сами да съставите архитектурен план, защото нямате съответното образование. Каните специалист и го обсъждате с него. Той превръща вашата все още неоформена идея в конкретен план. След това каните работници, строители, които със съответни материали започват да градят. Тези три етажа съответстват на трите воли в човека: слънчева, юпитерианска и марсова. Първоначално трябва да се разбере каква е идеята. Вместо вас никой не може да измисли как да станат нещата. Дори може да се каже, че ако не я измислите вие, някой друг ще ви вземе идеята. Ако човек не разбира добре какво иска от живота, ако не притежава развит Аз и Душата му спи, тогава около него винаги ще има хора, които да му дават съвети как да живее по-добре. Ако не осъзнавате чрез какво ще се прояви най-добре вашата същност, ако не сте усетили кой е предначертаният за вас път, тогава ще се нагаждате според желанията на околните, ще се движите по общоприети пътища, ще живее чуждия, а не своя живот. (…) Един мой клиент сподели, че наскоро е открил, че цели четирийсет години е живял не своя живот, въпреки че е успешен бизнесмен. Разбрал го, като усетил в себе си голяма вътрешна криза, която предизвикала трусове и в успешния му бизнес, защото започнал да губи интерес към него. Донесе ми музикален диск, написал е разкази, заснел е филм. Оказва се, че в него са дремели творчески заложби. Но тъй като светът го е поощрявал за неговата професионална дейност и добрите доходи, той е действал по съответен начин, но не е усещал вътрешно удовлетворение. Всичко това води до криза и той започва да разрушава това, което е градил толкова години, докато не разбере какво всъщност иска. На четирийсет години в него се е пробудило Слънцето и му казало, че е дошъл на този свят не да печели пари, а да реализира своите творчески способности. Винаги получаваме този импулс от Слънцето, което ни свързва с висшата воля, подтикваща ни да правим най-важните житейски избори.
Когато човек осъзнава какво му трябва, се включва следващата воля - тази на Юпитер. Ако притежава творчески потенциал, той може да работи в много направления. Трябва да открие своето измежду много други; да намери форма, чрез която да се реализира. Това е преход от Божественото към духовното ниво.
Духовното равнище задава целия ни колективен обществен живот на Земята; социалните отношения, успехите такива, каквито ги разбираме ние. Съответно човек трябва да слезе на духовното равнище, да покани архитекти и да разбере какви форми желае да види като резултат. Не е достатъчно да се избере цел, трябва да има и непреклонно желание да я следва докрай. Това е духовна воля, която можем да сравним с капитана на един кораб, който има заръка да достави стоката по предназначение. Но знаете, че в морето има ветрове, бури, постоянно нещо го отклонява от курса. Капитанът е там, за да открива вярната посока - по звездите, по Слънцето, чрез компаса. Всичко това са функциите на Юпитер. Често сравняват човешкия живот с едно море, което трябва да се прекоси. Капитанът на вашия кораб изпълнява функциите на Юпитер, който никога не губи курса, въпреки житейските бури. Умения като тези да се ориентира в пространството, да държи целта като приоритет, да открие правилните знаци, свързани с него. Целта е ясна, тя вече е зададена, а сега трябва да се върви към нея последователно.
Това да се захранва двигателят с гориво и да се движат веслата е воля на Марс. Тук са хората, които чрез конкретни действия на физическо равнище реализират плана на поръчителя и задачите, които получават непосредствено от капитана. Той не поддържа огъня в машинното отделение, а само задава курса. Всичко допълнително и съпътстващо се извършва от така наречената „изпълнителна воля“.
Можем да наречем първата воля „назначаваща“ – нещо като цар.
Втората воля е цел-определящата – това е министърът, който изпълнява поръчката на царя.
Изпълнителната воля се реализира от хора, ангажирани с постигането на целта – работниците.
Затова съотношението между волите е много важно. Може да откриете, че човекът има силно Слънце, но Марс и Юпитер са слаби: тогава той разбира и знае какво иска, но не може да противостои на теченията, които го мятат в различни посоки. Постоянно губи своята цел, след това се връща към нея, съжалява, че я е изоставил, после отново я загърбва и в крайна сметка се озовава на място, което не е очаквал. Когато човекът притежава подчертана действена воля, а Божествената у него е слаба, това е още по-лош вариант, защото е активен, върши много неща, но и самият той не знае за какво го прави. Не висшето начало в него му поставя целите, а всички, от които е заобиколен; склонен е да се пуска по течението, да действа заедно с колектива. Той не живее самостоятелно, а е под влиянието на външни сили. Ако слънчевото, централното разбирате за това накъде трябва да се движи отсъства, то е по-добре да е пасивен, защото активността му е насочена към постигането на чужди цели. Това е стара тема. Още в Бхагаватгита е засегнат този въпрос, когато Арджуна излиза на бойното поле и се отказва от сражението. Тогава Кришна му обяснява, че това е негов дълг, негова дхарма. Тогава войнът изрича прословутата формула: „По-добре да изпълниш собствения дълг с грешки, отколкото чуждия безгрешно“. Когато човек има силно Слънце в хороскопа, той знае своя път и изпитва вътрешна потребност да го следва. В ума си може и да не го осмисля толкова конкретно, но когато му предлагат да прави нещо, което не е за него, той моментално го разбира и отхвърля, защото може да върши само дела, които се назначават от централната му воля. Ако тя не е достатъчно развита, ако неговият Аз е слаб и непроявен (спяща Душа), тогава околните ще му назначават цели. Но не е достатъчно да знаеш пътя си, трябва да намериш и подходящи форми, в които да се вписваш – за това е необходим Юпитер, който отговаря и за волята да следваш един и същи курс, за способността да работиш, без да получиш резултат с години в името на далечна цел. Всички сериозни резултати се постигат бавно. Тук е необходима планета, която има дълъг цикъл - дванайсет години. Спомням си един брат, който девет години подред всеки ден посрещаше изгрева на Слънцето сам, защото нямаше други желаещи, а сега в града, от който е, има братска общност, която се развива много активно. Когато човек има силно Слънце и силен Юпитер, той е убеден в правотата си, че това, което върши, има значение, ценност и ще го прави, независимо от всичко и въпреки това, че резултатите идват прекалено бавно. Дочаква момента, в който след много години вижда, че всичко е имало смисъл. Това е съчетание на висшата Божествена воля с духовната воля (целеустремеността). Но не е достатъчно да имаш цел, трябва да правиш нещата непосредствено: да станеш от леглото, да си измиеш очите и да тръгнеш да посрещаш изгрева. Идеалният вариант е, когато и трите вида воля се съчетават. Ако това е така, човек непременно ще постигне резултат в това, което му е подсказало Слънцето. Но това пак е малко. Тези три вида воля имат мъжки характер. Мъжкото се стреми да създаде и постигне нещо ново, доколкото женското начало е ориентирано да запази това, което има, въпреки външните въздействия. За това също е необходима воля. Доколкото познавам българите, те имат такава черта: бавно навлизат в учението, твърдоглави и корави са, както казва Учителя, но ако го направят, не помръдват от мястото си, ще стоят твърдо, плътно и докрай. Сестра Елена Андреева ми разказваше какво е преживявала по време на социализма в България, как са правили обиски в дома й, дежурили са полицаи, които са проверявали документите на всички, които я посещават, пред очите й са изгорили беседи на Учителя, които тя много години е разшифровала от стенограми. Тогава побеляла за една нощ… За всичко това също се изисква воля, но различна – не това да постигаш нещо, а да устоиш на изпитанията и да останеш на мястото, което си избрал. Затова казвам, че аспектите на волята са много по-широки от това да се постигат целите. Казваме „волеви, рисков човек“, но това е една воля; целеустремеността е друг тип воля, а отговорност, чувство на дълг, самодисциплина е още един тип воля: човек, който независимо от всичко държи на думата си. Замислих се над тези неща отдавна, когато прочетох статия по психология на тази тема. Но си казах, че планетите са 7, а не 3. Сигурно трябва да присъстват и други видове воля. Стигнах до извода, че всяка планета дава определен аспект на волята. Волята е нещо многопластово. Затова, когато казваме за един човек, че е волеви, трябва да разберем за коя страна от този кристал на волята става въпрос. Съществуват хора, които всичко разбират, знаят какво искат и как да постигнат целта си, но нищо не правят, защото ги мързи да станат от дивана. Необходим е риск, готовност да поемеш отговорност за делата си, да не се страхуваш от грешки: това е Марс. Доколкото чувството за дълг, способността за самоконтрол, самодисциплина, отговорност, точност – това е сатурновата воля, която удържа избора във времето. Поради тази си черта в характера, българинът е съумял да устои половин хилядолетие във враждебна среда и да не се асимилира в нея. Съчетанието на Сатурн и Слънце дава вътрешна цялостност и способност да устояваш във времето, без да се видоизменяш.
Съществува ли воля от женски тип? Моят опит показва, че жената е не по-малко волево същество от мъжа. Просто волята й е различна, въпреки че има и жени с мъжка воля. Но женската воля може да бъде къде-къде по-силна от мъжката: тиха, незабележима, постоянна. Замислих се дали женските планети, Луна и Венера, притежават своя воля. Луната е едно слабо същество, което се нуждае от подкрепа, има нужда от опора в трудни моменти, но това е едната страна на нещата, защото от друга тя може да се проявява по съвсем различен начин. Лунният тип постоянно се самосъжалява, но при това притежава някаква уникална жизнена издръжливост. Дори камион да го прегази, той ще се изправи. Може да се жалва, но ще продължи да живее, все едно че нищо не се е случило…Притежава способност и желание да съществува, независимо от всичко. В тази слабост има особена сила – воля за живот. Когато лунният тип започва да се грижи за някого, в него се появяват изключителни сили. В какво се изразява волята на един човек: в това да прави усилия, да преодолява себе си, слабостите си, да се бори с външните условия. Именно в преодоляването се изразява човешката воля: естествено е да се търкаляш надолу по склона, а ти вместо това го катериш... Замислете се, когато трябва да се грижите за едно дете. Ако сте един мускулест и силен спортист, няма да издържите и ден, а една крехка жена, която страда от безсъние и преумора, може да живее така с месеци и години. Това е воля за преодоляване. Тя не се ядосва на детето, че постоянно има нужда от нейните грижи и цялата домакинска работа е на плещите й. Тук няма някаква особена целеустременост. Тя прави това, което трябва, за което дори не се чувства длъжна. Тази воля наричаме „търпение“. На търпение се учим тук на Земята, затова наричам тази воля „земна“. Търпение не е, когато нямаш никакъв друг избор и затова търпиш, а обратното – когато имаш сили, но въпреки това не ги демонстрираш: можеш да избягаш, но взимаш решение да останеш. Другото земно качество е добротата. Женската воля не се стреми да постигне резултат или успех, тя се изразява в оказването на подкрепа и помощ: способността да приемеш всякакви условия, да ги издържиш и да ги преодолееш в края на краищата. Щом Луната има воля, Венера също трябва да има такава. Това е волята да бъдеш верен. Тя с нещо напомня верността на Слънцето, верността към самия себе си, която е обвързана с вътрешната позиция на човека – издръжливост и мъжество. А верността на това да запазиш нещо, което обичаш, също е воля, защото съществуват много изкушения, които те подтикват да се движиш в различни посоки, да се откажеш от това, което обичаш. Това е свързано с вярата в човека. Но да вярваш не е достатъчно, трябва да бъдеш и верен. Верен, истинен, чист и благ. Верен най-първо. Венера не е свързана с някакви постижения, а със способността да съхраниш любовта. Учителя казва, че на Земята любовта се променя и видоизменя (физическата любов), духовната се променя, без да се видоизменя, а божествената нито се променя, нито се видоизменя (нито по форма, нито по съдържание).
Остана Меркурий. Смятат го за слаба планета, която се стреми да избегне рисковете. За него е по-лесно да се измъкне с хитрост от ситуацията. Неговата воля е близка до лунната, но той има свой собствен характер. Забележете коя планета стои срещу Меркурий – Юпитер, чието основно качество е гордостта. Съответно в опозиция на него е смирението. Хермес е служител на Боговете. Той е момче за всичко: глашатай, слуга, секретар. Въпреки че Учителя казва, че ученикът учи, а учителят служи. Ангелите служат. Тоест, за да служиш, е необходимо да имаш определено ниво и качеството „смирение“, което е от много висок порядък. Послушание и смирение на силния, не на слабия. Но тук на Земята Меркурий жадува да бъде ученик и на първо място е послушанието. Смирението се постига най-трудно. Казват, че като го постигнеш, тутакси се възгордяваш. Сега е разпространено хора, които са научили нещо малко, скоро след това да стават учители. Повечето искат не да се учат, а да обучават другите. Трудно е да се поддържа меркурианската воля дълго време.
Всяка планета има свой аспект на волята, така необходим, за да може всеки човек да постигне реализация във всички сфери на битието на Земята.
За да бъдеш ученик, трябва смирение и послушание;
За да изпълняваш задачата си и да помагаш на близките си – търпение;
За да постигнеш предназначението си, е необходимо Слънцето;
За да следваш неуклонно своя курс, е нужен Юпитер;
За да имаш кураж, да действаш – Марс;
За да бъдеш изпълнителен и отговорен към дълга си – Сатурн
За да бъдеш верен на това, което обичаш – Венера
Относно висшите планети казахме за Плутон, че е висшата воля. За нас, отделните личности, които живеем на Земята, колективът представлява умален образ на Великото Единство, в което се проявява Творецът. Приличаме на гъбите, които са свързани в почвата, въпреки че изглежда, че всяка расте поотделно. Ние сме едно голямо единство и се учим да подчиняваме своя Аз, своята воля на висшата, да действаме като нейни проводници. Всичко това първо се прави посредством малки колективи, после чрез по-големи. Когато в човека работи Плутон, той се превръща в проводник на по-висока воля, която чрез него изпълнява задачата си на Земята. Умният и послушен чук в ръцете на скулптора може да прави чудеса. Но сътрудничеството между човека и тази сила не е механично, а съзнателно, когато той предоставя себе си в качеството на инструмент. Понякога това е колективен лидер или човек, който оказва мащабно влияние на културата, историята, науката в глобален план. Чрез такива хора действа висша воля, която насочва развитието на човечеството.
Уран има своеобразна воля и за да се разбере, трябва добре да познаваме характера на тази планета. Обикновено хора със силен Уран не могат дълго време да стоят на едно място. Когато постигнат нещо стабилно в живота, колкото и да са прекрасни тези жизнени условия, им става скучно. Това не е обикновена меркурианска потребност от промени, Уран жадува да надрасне самия себе си. Какво означава човек да се развие? Да придобие нови качества. Не само да израсне. Дъбът не се развива, а само расте. Човек се развива, когато придобива качества, които преди не е притежавал. Разбира се, че ние не се развиваме от само себе си или сами себе си, а с помощта на висша сила, когато имаме готовност за това и позволим тя да ни развие. Повече от това – да работим в съгласие с нея. За това също е необходима воля, защото повечето хора не обичат промени, дори ги избягват. Предпочитат привичното зло пред нещо непознато. Но ако в картата има силен Уран, той жадува за промени. Ако възниква възможност да постигне нещо ново, той я грабва. Това е воля за промени, воля за развитие.
Смятат Нептун за планета, която не притежава воля, стреми се към кеф и удоволствия. Истината е, че това са негови ниски прояви. За да илюстрирам нептуновата воля, ще ви разкажа една притча. Съществувал на света един мощен поток вода, който отнасял всичко по пътя си. Привличал към себе си малки рекички и ставал все по-пълноводен. Но един ден, спускайки се надолу по склоновете, се натъкнал на пустиня. Опитал се да я преодолее, но нищо не се получавало, защото пясъкът попивал водата. След време чул тихия глас на вятъра, който му прошепнал: „Разтвори се и аз ще те пренеса, където пожелаеш“. Той първо не разбрал какво да направи, но след като се отпуснал, започнал да се изпарява и се превърнал в облаци. Така вятърът го грабнал и пренесъл над оазиса, над който потокът се изсипал като силен дъжд. Тогава отново потекъл. Най-голямата трудност е в това да се отдадеш на вятъра. Да си позволиш да се разтвориш в нещо друго. Да дадеш възможност на по-висока сила да действа в теб, да те направлява; като й се довериш, да се откажеш изцяло от собствената си воля, за да изпълни и тя своята задача, своята цел. Да изгубиш формата си и да придобиеш нова и необичайна за себе си такава. Първоначално това усилие се усеща като умиране, като пълна загуба на себе си. Волята на Нептун е в това да се откажеш от себе си и да се разтвориш в нещо по-висше, като осъзнаваш, че не преставаш да съществуваш. Разбираш, че няма граница между твоето и висшето Аз. Тя съществува, единствено докато сме в тукашното съзнание. Когато преминаваме в колективното, не губим своето битие, а своите граници.
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=Cd1q7gSXGss
Превод от руски език: К. Иванова
