Astrocenter Urania logo

Астроцентър Урания

Обучение по астрология

Лекции

Отвори всички Затвори

Планети: качества, роли, функции

<АУДИО ЛИНК>  Във всяка астралната карта работят толкова принципи, колкото е броят на планетите, а именно десет. При тях изхождаме от принципа на подобието. Физиологично погледнато човекът е изграден от определен брой органи, събрани в едно тяло. В астрологията това са космическите тела, а тялото, в което се помещават, е наталната карта.

От десетте блуждаещи небесни тела две са по-особени. Tова са Светилата - дневното и нощното, Слънцето и Луната. В хороскопа на човека те играят водеща роля, по-важна от тази на останалите планети. От значение са не физическите им размери, а тяхната видима величина от гледна точка на наблюдателя. Това че ги виждаме с еднакви размери, означава, че в живота ни ще се проявяват с равна сила.

Каква е ролята на Слънцето в хороскопа?

Същата, както и в Слънчевата система, където то е център, който поддържа единството чрез силата на притеглянето. Без него останалите планети биха се разхвърчали в пространството. То е извор на светлина и топлина. Светлината ни дава възможност да виждаме света, да го осъзнаваме. Слънцето представлява именно същото начало в нашето съзнание. Мисленето, възприятието, волята, емоциите и постъпките ни са свързани и произлизат едни от други, именно защото съществува този център. Той е основата на нашата цялост, това е нашето АЗ.

Какви са качествата на този център в нашето битие?
• той е активен, абсолютен ЯН, ИЗВОР и не зависи от други сили, а точно обратното - поражда възможности за тяхното действие.
• той твори, изцяло е самостоятелен и не зависи от външния свят, НЕ СЕ ПРОМЕНЯ.

Със Слънцето са свързани черти от характера на човека, които не се променят под влияние на възпитанието, обучението или преживяванията. И ако тези качества все пак претърпят някаква промяна, то тя ще е въз основа на вътрешни закони и слънчеви принципи. Слънцето определя темперамента на човека и е център на неговото съществуване. То задава вътрешната позиция на човека по отношение на самия себе си. Със Слънцето е свързано всичко онова, което човек върши самостоятелно. Това е най-независимата и самостоятелна сила в него, това е Духът му. Единствено той може да притежава свободата на волята. Основният постулат на всички религии е знанието, че човек има свободна воля.

Човек със силно Слънце сам кове съдбата си, а такъв със силна Луна постоянно се адаптира, носи се по течението. Основен подход при интерпретацията на хороскопа е да се определи кое начало е по-силно - Лунното или Слънчевото. Това са два типа воля - слънчевата воля е да БЪДЕШ, а лунната - да ОЦЕЛЕЕШ.

Луната в хороскопа

Нощното светило отговаря за ежедневната адаптация, създава комплекс от умения, които ни помагат да се приспособяваме към средата, в която живеем. Луната е нашето възпитание, което ни помага да живеем сред хората и да оцелеем.

Слънцето е духовният ни и психически център, а Луната проявява слънчевите сили в нашия живот. Лунното начало в човека се съотнася добре с всички социално-биологични теории на обществото. През Ренесанса възниква представата за човека като био-социален механизъм, който живее като единно цяло, приспособява се към околния и социалния свят. Според тези представи от раждането си човек е „чиста дъска” и всичко, което представлява, е резултат от неговото образование и възпитание. Смятало се е, че детето може да се моделира като глина, да се възпитава и превъзпитава. Тези теории описват лунното начало в човека. Именно него можеш да видоизменяш. Това, което обаче не можем да променим с никое образование и натиск, е нашето слънчево начало. Слънцето е самостоятелно, а Луната се адаптира и влиза във взаимодействие с околния свят. Хармонията в човешката същност се поражда от баланса между тези две начала: чисто мъжкото ЯН - Слънцето, и женското, лунното - ИН.

Меркурий е най-близката планета до Слънцето и пренася неговата енергия, а тя от своя страна не е диференцирана, защото представлява първичен творчески импулс. Често наричат Меркурий „рогат дявол”, защото в него присъства двойственост и полярност.

Той олицетворява ежедневното, бързото, конкретното мислене – да получи и да даде. Неговият принцип се гради на взаимовръзка, взаимообмен. Той е посланик, слуга, ученик и търговец. Оттук идват и неговите качества: лекота, бързина, подвижност, живост, контактност, способност към бързи промени, възприемчивост, хитрост, практичност. За Меркурий емоциите и дълбоките преживявания са нещо чуждо, той е предимно рационален. Далечна му е и дълбоката философия, защото се стреми по-бързо да изучи предмета на своя интерес, като иска веднага да го приложи. Затова често е повърхностен.

Марс

За него често се казва, че управлява волята. Но в човека присъстват не един, а седем типа воля.
Тази, свързана с Луната, е воля за живот. Волята на Слънцето е да бъдеш герой, да светиш. Тази на Венера е верността на избора. Волята на Меркурий е в това, да бъдеш смирен, защото, за да се научи на нещо, човек трябва да преодолее гордостта си. марсовата воля е да се бори и да рискува, а юпитерианската - да бъдеш авторитет и да се развиваш. Сатурновата воля пък е свързана с желанието на всяка цена да се запази формата.
Марс е външна планета и с него са свързани видимите прояви на личността, това, което демонстрира в социума. Вътрешните прояви са емоциите и мислите, а външните - постъпките, действията. Марс е първата външна планета, следователно е свързан с първата реакция на човека. Той дава тласък на силата, с която се проявява вътрешният ни импулс. Ако импулсът изхожда от Слънцето, това ще бъде самостоятелно действие, ако идва от Луната - това ще е отговор на външните обстоятелства. Въплътеното действие ще дойде чрез Марс. Светилата, изворите на светлина, са само две. Всички останали планети започват да действат, след като получат импулс от Слънцето или Луната. Ако анализираме проявите на Марс, можем да кажем, че те са под формата на реакция или някакво самостоятелно действие. Светилата винаги действат посредством планети, използват ги като инструменти. Ако в наталната карта Слънцето е силно, а Марс слаб, тогава творческият импулс ще бъде голям, а силата на изразяване - слаба. Потиснат или слаб Марс в картата ще ни даде тип хора, които трудно реализират замисленото. Противоположният вариант - когато Марс е силен, а Слънцето е слабо, ще даде активен човек, но неговата дейност ще бъде лишена от съдържание, хаотична.

Марс изпитва необходимост от надежден и устойчив партньор. Неговата праволинейност може да се изрази в напористост, грубост, жестокост и агресивност. Ако иска нещо, то това е страстно, нетърпеливо желание, ярост. Една от основните емоции на Марс е гневът. Той не обича да чака, за него няма нищо по-лошо от това.

Венера

Това е вътрешна планета. Тя е съседка на Земята, както и Марс, само че от вътрешната страна. Венера управлява преживяванията на хората и трябва да стимулира Марс. Марс е лостът, с който преобръщаме света наопаки, строим, рушим и действаме, а Венера е опорната му точка. Действието винаги е свързано с избор на една възможност от безкрайното множество такива. С помощта на Марс ние реализираме нашия избор. А кой го прави? Това е работа на Венера. Тя казва „искам” и Марс скача и бяга да го достави.

Изборът на Венера произлиза от индивидуалността. Тя интуитивно предпочита това, което е в съзвучие с нейната същност. Нейният избор се проявява като любов или отвращение.
Проявите на Венера са любов, нежност, дълбока дружба, топлина на човешките връзки. Функциите й са свързани с даването на оценка, избор и затова нейните качества са съчетание от мекота и податливост, външна пластичност и вътрешна устойчивост.

Юпитер

Един човек може да се разхожда, а може и да върви. Ясно е, че разликата се състои в наличието или отсъствието на цел. Ако се разхожда за удоволствие, това е действие, продиктувано от Венера. В този случай Марс, който движи краката, извършва поръчката на Венера. А ако човек отива на работа, значи има цел и тази цел управлява неговото движение - това вече е Юпитер. Функции, свързани с ориентацията, способността да се съобразяваш със света наоколо, да определиш своето място в обществото, да намериш цел и да откриеш път към нея, изпълнява планетата, която превръща обикновеното действие в определен вид дейност. Където и да отиде човек, Юпитер управлява неговата способност да съотнася себе си с пространството, да намери своето място там, да си представи общата картина, да намери цел на своята дейност. Юпитер е Учител, той ни води към целта, помага ни да се развиваме, да растем.

Способността да насочваме кариерата си, умението да постигнем успех също е свързано с постигането на цел, но в социалното пространство. Юпитер, също както и Венера, може да направи избор и да подтикне Марс към действие, но за разлика от нея, той е външна планета и ориентацията е насочена към външното. Ценностната система, предпочитанията, успехът, към който се стремим се изграждат благодарение на възпитанието и обучението. Юпитер винаги е свързан с погледа върху себе си с очите на другите. Човек има вродени потребности и желание да го уважават, да го ценят, да бъде сред хора, да утвърди себе си, да се реализира, да усети, че животът има смисъл, да получи висока оценка в своя кръг на общуване.

И Юпитер, и Венера правят избор, но при Венера той се основава на вътрешното интуитивно чувство, а при Юпитер - на общественото мнение. Изборът на Венера е винаги индивидуален, а този на Юпитер се определя от общественото мнение, от обективността на дадената ситуация. Той винаги се базира на норми като морал, нравственост, етика.

Сатурн

Това е най-далечната видима планета, което до голяма степен определя нейните функции. Той е пазител, който стои на границата между видимото и невидимото. В старите книги го наричат „Големия страж на портата”. Всяка душа, пресичайки границата на невидимия свят, се сблъсква с него. Той е първата видима  планета, която посреща потока от Космоса, насочен към Земята. Всяко въплъщение започва от Сатурн и приключва отново с него. Човек се ражда вече със сформирано тяло. Зачатието и смъртта са границите на физическия живот. Сатурн е господар на формата и структурата, дава ни устойчивост във физическия свят. От една страна предпазва хората от въздействията на външния свят, а от друга - задържа човешките прояви в определени рамки. Сатурн ни предпазва и ни дава устойчиво съществуване във физическия свят. Представете си, че Юпитер, който не търпи  сдържане от нищо, се развие свободно и заеме цялото пространство наоколо. Такава неудържима експанзия ще наруши равновесието на човека в света. Рано или късно разширяващата се зона на един човек ще се сблъска с тази на друг. За да бъде устойчив светът, е необходим Сатурн. Той на всекиго поставя граници, изпълнява функцията за  равновесие, уравновесява външното и вътрешното.

Ако видим не просто един сбор от характеристики на планетите, а целия организъм, ще разберем, че всяка сила изпълнява своята конкретна роля и без нея човек (хороскопът) не може да съществува. Няма носители на добро или зло, а има определени функции, които субективно възприемаме един път като нещо негативно, а при други обстоятелства като позитивно.  

Предишна Планети: качества, роли, функции Следваща
Задвижва се от Silla.IO PHP Application Development Framework