Милвидский А.М.
Астрологията е една от най-древните науки, но същевременно е и много съвременна дисциплина и в това е нейната уникалност. Дейн Ръдиар я определя като универсален език, който позволява да се описват процеси от вътрешния свят, принадлежащи на душата на човека. Едно от предназначенията й е да бъде език – съдържателен и глобален, който да свързва космическите процеси с конкретните ситуации от всекидневието. Астрологът работи като преводач от небесен на земен език и трябва да обяснява нещата много конкретно и достъпно. Астрологията има практическа насоченост и при цялата си абстрактност, структурираност и тънкост ни позволява да откриваме отговори на важни въпроси от живия живот.
Наталната карта, от която започва всяка консултация, представлява вида на звездното небе в момента на раждането на човека на конкретното място и в определеното време. При всекиго се явява свое небе и свой жизнен сценарий. От анализа на рождения хороскоп правим изводи относно това какъв ще бъде пътят на родения, препятствията и възможностите по него, за това как да се ориентира и да открива нови хоризонти. Наталната карта се формира от комбинацията на две основни движения. Първото е годишното обръщане на Земята около Слънцето. На база на това завъртане възниква Еклиптиката, на която се базира структурата на зодиакалните знаци. Второто е денонощното движение на небесната сфера, което произлиза от въртенето на Земята около оста си. Вследствие на това на всеки четири минути на хоризонта изгрява нов градус от Еклиптиката, явява се ново съзвездие. По този начин възниква хороскоп, който е обвързан с часа и мястото на раждане на човека. Астрологията се ражда от взаимодействието между космоса и Земята.
Нека усетим многомерността на това пространство, да видим как възникват Еклиптиката и зодиакалните знаци (всеки от тях представлява 1/12 част от видимия годишен път на Слънцето сред неподвижните звезди).
Планетите се движат около Слънцето по елипсовидни траектории, като в единия фокус се намира Слънцето. Всички планетарни орбити са паралелни и въртейки се около Слънцето, планетите попадат в една плоскост. От това следва, че спрямо Земята те се движат в плоскостта на Еклиптиката. Планетите са действащите сили на хороскопа - източник на активност и енергия. Всяка планета има своя тема в живота ни.
В центъра на Слънчевата система се намира звезда – генератор на енергия. Освен че всички планети се въртят около нея, с активността си тя модулира тяхното движение. Ролята на дневното светило е колосална и уникална в Слънчевата система. То е обект от друга реалност, който свързва видимата действителност с дълбинното битие. Ние живеем в система, пронизана от слънчевия огън, и всички планети са пропити от това излъчване. В древността се е смятало, че Зодиакът е аурата на Земята, изпълнена със слънчевата идея.
Нека разгледаме Еклиптиката и се опитаме да разберем какво представлява. Ние сме земни жители и затова ни се струва, че планетата ни е неподвижна, а Слънцето се върти около нея. От това възникват следните понятия, с които работим в астрологията:
- Еклиптика наричаме видимия годишен път на Слънцето сред неподвижните звезди.
- Небесен екватор – това е проекция на земния екватор върху безкрайната Небесна сфера.
- Небесната сфера има безкраен радиус и е един от основните елементи на астрономическата координатна система. В центъра й се намира наблюдателят, Земята.
- Линията, която свързва двата полюса, е Небесният меридиан.
- Всяко сечение, което минава през центъра, се нарича голям кръг на Небесната сфера. Затова наричаме и Небесния меридиан, и Еклиптиката големи кръгове.
Пресичането на Еклиптиката и Небесния екватор ни дава точките на пролетното и на есенното равноденствие (Овен и Везни). В тях продължителността на деня и нощта е еднаква. От точката на Овена започва светлата половина на годината, слънчевата светлина се увеличава. Наричаме този момент начало на светлата половина на годината. Настъпва на 21 март. Денят постепенно нараства, за да стигне до своя максимум в точката на лятното слънцестоене (знака Рак) – най-високата кардинална точка на Еклиптиката. В много народи този ден се почита и празнува като кулминация на лятото, на светлината. Тогава настъпва поврат към низходяща посока и промяна в енергетиката. Това е интересно и символично, както знаете ракът се движи назад. Продължителността на деня намалява и така достигаме до третата кардинална точка на есенното равноденствие – Везните. Тук Слънцето се спуска под Екватора и продължителността на нощта се увеличава. Започва т.нар. тъмно време на годината. Усеща се рязък спад на енергията. Ако в Овен тя се изстрелва нагоре, за да се изпълним с нови сили, то тук те намаляват. Така започва есента и подготовката за зимния период – с вялост, сънливост и понижаване на жизнените сили. Тези състояния са свързани с пребиваването на Слънцето под Екватора в долната полусфера – вътрешните процеси са активни, а за външните не достига енергия. Слънцето в Овен е в екзалтация, а във Везни – в падение, слабо е. На физически план енергията спада, затова са нужни осъзнати усилия, за да се поддържа по-високо ниво на функциониране. Светлата част на деня продължава да намалява и стигаме до зимното слънцестоене – най-дълбоката точка на Еклиптиката, която се намира най-ниско спрямо Екватора. Там е знакът Козирог, а светлата част на деня е минимална (най-късият ден, най-тъмното време на годината, когато енергията е най-малко). Козирогът е свързан с кристализация и концентрация. Положителното е, че след тази точка започва изкачването към новата астрална година. Затова Козирогът символизира движението нагоре към светлината и с всяка крачна продължителността на деня нараства. Глифът му представлява коза, която се катери. Горнопланинските кози умеят да минават по най-непристъпните пътеки. Именно в десетия знак се заражда новата година, която започва в Овена. Затова казваме, че Козирогът е точка на зачатие. В много култури и традиции той е свързан с Рождество.
Четирите точки, които възникват от пресичането на Еклиптиката с Небесната сфера, се наричат кардинални. В тях винаги настъпва рязък поврат и има сменя се енергията. Статия: „Какво е аналема“: https://debati.bg/fenomen-slantseto-zapochva-da-chertae-nova-analema/
Тъй като оста на Земята има наклон към своята орбита, за земния наблюдател изглежда, че Еклиптиката е наклонена.
Въпрос: Как се определя положението на Еклиптиката от мястото, на която човек се намира?
Еклиптиката се построява за цялото земно кълбо. За всички точки на Земята тя е единна, но от различните места се наблюдава под различен ъгъл.
Зодиакът е невидимата аура на Земята. Всички планети се придвижват в близост до плоскостта на Зодиака и планетарните взаимодействия се случват там. Древните го наричали пояс на космическия Огън, защото Зодиакът е изтъкан от слънчевата енергия. Планетите живеят, работят и взаимодействат в това пространство. Всеки от зодиакалните знаци е като един от дванайсетте прозореца, в който Слънцето наднича в своя годишен обход. Всеки знак му придава окраска и го зарежда със своята енергия.
Има два основни Зодиака – сидерически и тропически. При сидерическия отчетът се води спрямо точка, която е фиксирана по отношение на неподвижните звезди. Използва се във ведическата традиция. Поради прецесията оста на Земята се мести, вследствие на което сидерическият Зодиак също си променя границите на знаците.
В тропическия Зодиак, за който си говорим от началото, началната точка на отчет е пролетното равноденствие – тя е фиксирана на небесната сфера, на Еклиптиката. Както вече споменахме, всеки знак представлява 1/12 част от годишния път на Слънцето сред неподвижните звезди. Той не е обвързан с нито една точка, която може да се измести. В това е неговата особеност.
Сигурно се питате по какъв начин знаците са свързани с астрономическите съзвездия? Символично, на символно ниво. Зодиакалните съзвездията също са 12 участъка от небето, откроени въз основа на определена астрономическа договореност. Наистина Слънцето по време на годишната си обиколка преминава през тях. Доколкото зодиакалните знаци са 1/12 част от годишния път на Слънцето сред неподвижните звезди. Тоест един знак е точно 30 градуса от кръга на Еклиптиката.
Тропическа година е времето, за което Слънцето прави пълна обиколка по Зодиака.
Сидерическа година е пълната обиколка на Слънцето спрямо звездите и заради прецесията е с 20 мин. по-дълга от тропическата.
Важно е, че зодиакалните знаци са точно 12. Те възникват като цялостна система. Виждате, че в основата на пораждането им лежи кардиналният кръст, числото „4“. Другото число, с което работим, е „3“. Четворката е свързана с материалния свят, с времето, това е число на материята, на структурата, на ограниченията; фигурата му е квадрат – устойчива и напрегната. Числото три е свързано с триъгълника, с възможностите, с духовния свят и развитието – то е много по-свободно, отколкото четворката. 12-те фази на цикъла описват възможностите на нашето развитие в материалния свят – четворката е въплъщението, а тройката е духът. От една страна, 12 е число на цикъла, число на началото и края, от друга – 12-те знака описват потенциалите на този цикъл, на нашето развитие във времето. Времето е подчинено на закона на цикъла. Възможностите, които се пораждат в рамките на планетните цикли, се описват от 12-те зодиакални знака. Всичко, което се въплъщава на Земята, в материалния свят, онова, което е подчинено на законите на времето, в своето еволюция преминава през 12 фази на цикъла. 12-те зодиакални знака са архетипен модел на цикъла.
Превод от руски език: К. Иванова
