Открит урок за начинаещи № 3 с Михаил Левин
Нека започнем с вашите въпроси.
Въпрос: Може ли по хороскопа да се определи дали на човек му е била направена магия?
Отговор: По-скоро налични ли са предпоставки за това да се разбере дали в картата има показатели за външни влияния. Ако има, възможно е чрез прогностичните методи в астрологията да се определи дали това се е случило и евентуално кога. Но по принцип изграденият човек не може да бъде изложен на магически въздействия. Ако обаче при него все още защитната обвивка не е формирана достатъчно добре, той наистина може да бъде податлив на влияния. Но има хора, срещу които и сто магьосника да се обединят, нищо лошо няма да им причинят, защото те имат непробиваема психическа защита.
Въпрос: Размишлявали ли сте за жертвоприношенията като компенсация на негативни точки в наталната карта?
Отговор: Не може да се каже, че в картата съществуват негативни точки. В нея, както и в организма на човека, има негативни точки. За вас черният дроб каква точка е - негативна или позитивна? Когато има болест, нарушаване на баланса, обикновено целият организъм участва. Ако сте запознати с теорията за стресовите заболявания на Ханс Селие, знаете, че болестите възникват поради нарушено функциониране на организма и когато има проблем в някоя система, това се отразява върху конкретен орган. Тоест не органът е виновен (въпреки че има слаби органи по рождение). Организмът избира такъв тип орган, за да предпази останалите, като насочва напрежението към него. В този смисъл негативни точки в картата не съществуват. Но може да се открие, че цялото напрежение на хороскопа се концентрира на определено място.
Да, съществува понятие като жертвоприношение. Имало е времена, в които дори деца са били принасяни в жертва, но с появата на Мойсеевите закони това приключило. В християнството и мюсюлманството човешките жертвоприношения не са приемливи. Сега в юдаизма се принася хлебна жертва, цветя, пари или друго. Но за какво е необходимо това? Неправилната постъпка нарушава световното равновесие, като заедно с това се излъчва груба и твърда енергия, която трябва да бъде трансформирана. За целта е необходим огън, който да го направи. В астрологията може да го осмислим през разбирането, че понякога е по-добре да дадеш едно, за да не изгубиш друго. Например даден човек нарушава баланса – взима повече, отколкото му е необходимо. Това се натрупва и може да завърши или с тежка болест, или с обир, или с нещо друго. За да не се случи, трябва да се освободиш от натрупания излишък например чрез благотворителност.
Въпрос: Кое в наталната карта говори за таланти, които човекът притежава?
Отговор: Човекът не е механична машина, която да се задейства с натискане на един бутон. В компютъра си може да подмените дадена част и той да започне да работи по-бързо и по-добре. Хората са под влияние на много по-сложни закони – органични и психични. Няма как да откършите клон на дървото, да поставите друг на негово място и да очаквате, че ще започне да дава по-добър плод. Ако искате това да се случи, е необходимо предварително да го посадите в подходяща почва, да го подхранвате, наторявате, поливате и да чакате да се развие. Това се отнася и за талантите. Няма копче, което да ги задейства. Те израстват като дървото, Този процес може да бъде подпомогнат, ако се развиват в подходяща среда. От астрологията научаваме при какви условия трябва да се развива детето и как това да се постигне. Тук става въпрос за човека като цялост, а не за негов отделен талант, който не е достатъчен, за да го считаме за талантлив. Човекът представлява единно цяло и по същия начин хороскопът не се състои от отделни елементи. Наивно е да се мисли, че с отделен показател в наталната карта може да се обозначи някаква способност. Всяка способност, всяка сила е породена от съчетание на поне четири - пет елемента, за да възникне едно умение. Само астролог, който владее на високо ниво изкуството на интерпретацията, може да разбере кои сили се съчетават и как те оформят една цялост. (…)
Продължение на темата от миналия път: http://uraniabg.com/news/Levin-otkrit-urok-2
Минаваме към астрологията. Останаха Сатурн, Слънце и Луна, за които не сме говорили. Това са трите планети, които формират съдбата на човека.
Нека продължим със Сатурн - един от най-сложните типове. Светът на формите е свързан с него. Съществуват три етажа на мирозданието и в тях има неща без материално изражение. Например преживяванията, любовта, нежността, дружбата. Но когато изпитвате някакво конкретно чувство, което можете да назовете, това вече е форма. А когато се срещнете лично с приятеля си и му занесете подарък, това е постъпка. Дружбата съществува на още по-високо равнище. Тя може да се прояви като мисъл, като чувство или като постъпка. Може да не мислите постоянно за идеалите, в които вярвате, но въпреки това те присъстват във вас през цялото време и също са реалност като всичко, което ни заобикаля. Дори са по-истинска реалност от мебелите в дома ни, защото и тях някой ги е измислил. Дали фантастично сложният човешки организъм с функционираща психика би могъл се породи в резултат на случайност? Всички форми представляват идеи, въплътени във физическия свят.
Сатурн е господарят на формата и неговата функция е да обозначи границите на всичко в този свят. Първата граница, която поставя, е тази на времето – начало и край, рамките на нашия живот. Сатурн е свързан със зачатието и смъртта. Неслучайно той изяжда своите чеда. Това е Кронос, който детронира баща си Уран, като го лишава от творческа сила и сяда на неговия престол. Но и на него му е било предсказано, че едно от децата му ще го детронира. Така и станало. Синът му Зевс, след като се родил, бил скрит в пещера, а вместо него баща му глътнал камък, без дори да забележи подмяната. Замислете се какво символизира това поглъщане на собствените деца? Всичко родено ще бъде унищожено от времето. Всичко, което има форма и граница, е под управлението на Сатурн.
Психичните ни граници също са под въздействието на Сатурн. Какво разбираме под понятията форма и граница? Те са предел, отвъд който не може да се придвижим. Границата ни защитава от външни въздействия, но и ограничава нашата свобода. В човешките взаимоотношения тя представлява общовалидната норма. Законът е нормата за границите на всеки човек. Да го престъпиш, означава да прекрачиш отвъд позволената линия, да извършиш нещо извън пределите на твоето право. Подобни граници има и в човешката психика. От раждането си човек се формира, като създава рамки. И кожата в определен смисъл е подвластна на Сатурн, защото е граница на тялото и същевременно има защитна и задържаща функция.
Но става въпрос и за други граници – тези на поведението. Сатурновият тип е човек на нормата, на закона, на правилата. В литературата има много подобни образи. Най-изразената психична граница, която присъства както при човека, така и при животното, е страхът. Първоначално именно под заплаха от наказание се учим да изпълняваме нормите и правилата. Човек, който се намира в ранен стадий на развитие на своята душа, живее със страха да не наруши закона. С годините маската се сраства с лицето и този страх се интернализира, а нормата се превръща в нещо абсолютно. Сатурновите хора са скучновати, но замислете се, колко силно правилата потискат живия живот. Разбира се, че те са необходими, защото допринасят за равновесието в света.
Сатурновият човек се страхува и от собствените си чувства, защото не може да ги контролира. В общуването е затворен, студен, формален, обичащ ритуалите - ако те не са изпълнени спрямо него, смята, че партньорът му не го обича, не го уважава. Когато отношенията са живи, те нямат необходимост от формалности като цветя за 8 март. И без това партньорите усещат дали има любов помежду им. Ако хората се обичат, от тях струи слънчева топлина. Но когато това чувство отсъства, е необходим ритуал. В определен смисъл той е негов заместител. Но щом човек се въплъщава във физическия свят, няма как да мине без Сатурн, защото много неща се постигат чрез формата - просто тя не бива да е водеща, а такава трябва е идеята.
Със сатурнови хора е леко да се работи, защото те са отговорни, изпълняват всички правила, изисквания, винаги идват навреме, около тях е подредено, отлично знаят задълженията си. Но с тях е много трудно да се съжителства. Разбира се, зависи какво искате от живота. Ако желаете да е предвидим и спокоен, тогава ще ви е добре с такъв човек - възлагате му отговорности и той ги изпълнява. Но ако искате да усещате пълнотата на битието, да се радвате, че живеете, тогава ще ви е трудно да съжителствате със сатурновия тип. Често се случва в такива отношения хората да живеят не като партньори, а като съседи.
Върху Сатурн е безсмислено да се оказва натиск. Слънцето не е способно да го постигне. Ако Марс се опита да направи това чрез волево усилие, няма да се получи. Също и Меркурий не може да му повлияе с никаква логика. От натиска Сатурн се свива, по който начин му противостои. Юпитер също не би могъл да се справи със Сатурн в директен сблъсък. Единствените, които могат да му въздействат, са женските планети – Луна и Венера, защото той има необходимост да усети топлина, за да се сгрее. Само любовта и нежността са инструментите, чрез които може да му се въздейства.
Ние, хората, поставяме себе си в ригидни (непластични) граници на собствените представи относно нашата личност. Светът, в който живеем, е достатъчно строг и плътен. Сатурновият тип е човек, който винаги търси възможност да се вклини в някаква структура. Затова е ориентиран по посока на обществения живот, за да заеме сигурно място в него и там да се установи.
Въпрос: Къде е любовта в наталната карта?
Отговор: Ако говорим за любовта, тя е навсякъде и колкото и да ви е странно, се проявява дори чрез Сатурн. Любовта е в основата на нашето мироздание. Това не е чувство или някакво преживяване, дори не е сила, а универсално начало. Неслучайно е казано, че Бог е Любов. Затова тя се проявява чрез всяка от планетите по различен начин.
Слънцето пропуска любовта чрез творчеството като щедрост и желание да дава. Луната го прави чрез грижата, приемането, готовността да помага – майчинската любов. На първо място Венера изразява това велико чувство, като свързва душите. Тя може да обозначава любовта между приятели. (...) Марс проявява любовта като страст, силно желание, Меркурий – като стремеж към познание, към истината. Замислете се. Ако не обичате дисциплината, която изучавате, никога няма истински да я усвоите. Можете да разберете техническата страна, но не и дълбочината. Най-интересното е, че дори и Сатурн е проводник на любовта. На физически план, където всичко е ограничено, тя може да се проявява като справедливост. Законът и нормата са прояви на любовта. По този начин тя поддържа световното равновесие и огражда всяка една същност – затваря я в себе си, но я и пази.
Слънчевата любов е, когато човек се чувства преизпълнен с усещане за живот и радост. За да е щастлив, трябва да обича. В определен смисъл Слънцето „затрупва“ с любовта си онзи, когото обича. То има нужда от зрител, от това някой да приеме обичта му и разбира се, понякога да му благодари. При Венера е друго – това са отношения между равни, взаимообмен и контакт. Венерианската любов се проявява чрез диалог, чрез взаимно разбиране, чрез споделени чувства, чрез съзвучие. Слънцето също дава любов, но като артист от сцената. Любовта е невероятно многолика в своите прояви.
Въпрос: Необходим ли е Сатурн в семейния живот?
Отговор: Сатурн е нужен, защото живеем във времето. Рамките и нормите ще са необходими до момента, в който не преминем на друго ниво– това на вечността. Що се отнася до семейния живот, разпределянето на общите задължения изисква Сатурн. В света на формите всеки има отговорности. Сатурн дава бащинското чувство за грижа, подкрепата към човека, сигурността на формите. Но ако вашето чувство е дълбоко и е преминало във вечността, за изразяването му Сатурн вече няма да е необходим. Семейният живот е нещо различно от това, което е любовта, защото в голяма степен представлява сътрудничество. В астрологията бракът и служебното партньорство се описват от една и съща планета – Сатурн. (…)
Въпрос: Какво ще се случи с душата, ако човек не изпълни своето предназначение?
Отговор: Човекът минава през различни нива, а душата расте и се развива. Преди да стигне човешкото равнище, душата преминава няколко етажа на битието. Но когато се въплъщава в човека, условно казваме, че тя започва да се развива от младенческото ниво до това на възрастния. Тя никога не може да остарее, но може да достигне зрялост – до пълнота на творческите сили. Задължение на душите на младенческо ниво е да се учат на най-елементарни неща. Човек може да прекара живота си напразно. Нашето космическо пътешествие е низ от въплъщения, като във всяко прераждане събираме вътрешен опит и растем. Има такива, в които човек нищо не натрупва за вечността. Ние съществуваме във времето, а резултатът на нашия опит се събира в храма на вечността. Може да се окаже, че в даден живот човекът не е положил нито една тухла в това здание. Може да е свършил много дела, но сред тях да няма нищо истински вечно. Душата не се наказва за това, че не е изпълнила своята задача, но тя страда, когато осъзнае, че се е случило така, защото ще й се наложи да започне всичко отначало.
Да поговорим за лунния тип. Луната е живот. Ако през пролетта излезете на разходка сред зеленината, ще се насладите на най-ярката проява на лунната природа. Затова цветът на Луната е зеленият – този на живота. Тази планета е променлива като живота, но притежава и невероятна устойчивост и сила. Като небесно тяло тя е зависима– спътник е на Земята, свети с отразена светлина, но въпреки това прокарва през себе си силата на живота (Слънцето), като й дава възможност да се превърне в ръст. Цялото растително царство е под управлението на Луната. Въплътеният живот, жизнените форми са свързани с нея. Ако Слънцето е "да бъдеш", Луната е "да съществуваш", да живееш във времето, в пространството и във формата. Една от главните й функции е да поддържа живота навсякъде, където е възможно. Стреми се да се приспособи към всякакви условия. Затова изявеният Лунен тип притежава развита способност за оцеляване и жизнена устойчивост. Луната е женското начало. Истинският център е Слънцето, а тя е негов проводник, затова често е зависима. Нуждае се от подкрепа. Чувствителна, сантиментална, нежна, мека, пластична и податлива като водата, която не притежава собствена форма и заема тази на съда, в който е налята. Ако се намира високо, някъде в космическото пространство, ще се превърне в сфера, в капка. На Земята Луната заема най-ниското енергийно ниво – отпуснатост, почивка. Тя има две роли – на дете и на майка, които са свързани с живота. Детето е самият живот, а принципът на майката е този, който го поражда и поддържа. При цялата си слабост и чувствителност Луната притежава удивителна издръжливост и жизнеспособност. През нея може да мине валяк и дори когато се оплаква, тя ще се изправи и ще продължи напред. За разлика от нея Сатурн може да бъде разрушен. Някоя голяма житейска криза може да го сломи и след това той да не успее да се възстанови. Ще се движи като страдащ инвалид или ще погине. В подобни кризисни ситуации Марс може да прегори, но после ще се съвземе. Докато Луната не само ще се изправи и ще продължи, но след определено време ще заживее така, сякаш нищо не се е случило. Тя се сблъсква с тежки ситуации, преживява ги и продължава напред, без да таи обида или яд. Удивително адаптивна е. Надарена е с главното свойство на живота – да се приспособява към всякакви условия. Лао Дзъ казва, че твърдото погива, а мекото и слабото остават да живеят. Символ на Луната е тревичката, която си пробива път през дебелия асфалт. Ярко изразените лунни типове са два: детето и майката. Детето, което е жизнерадостно и непринудено, изискващо грижи и внимание, и майката, която му ги дава. Докато душата е още млада, Луната в нея се проява като малко дете. Това е жив, подвижен и радостен човек, който донякъде е твърде егоистичен, защото все още не се е научил да мисли за другите. Когато нещо не му харесва, не му изнася, той плаче и зове целия свят да го спасява. Неговата противоположност е грижовният майчински тип, който е в състояние да даде всичко от себе си, не спи цели нощи, за да се грижи за някой болен. Именно тези два полюса ни показват доколко е пораснала душата. И двата типа се приспособяват лесно, но вниманието на единия е насочено предимно към себе си, а на другия – към околните. Луната има силно развито чувство за притежание и ако възниква проблем, свързан с нейните близки, тя проявява огромна сила, за да ги брани. Тези два типа – Луна и Сатурн, се допълват. Луната се нуждае от форма и често се чувства привлечена от Сатурн, за да я получи. Тя може да разчита на него, защото е устойчив, сигурен, предвидим. Има силата и постоянството да обгрижва хората, които обича, и ще го прави по отношение на Сатурн. Ако той се срине, тя ще се грижи за него, докато не се възстанови. Надява се, че той ще бъде в състояние да реши всичките й проблеми. Затова те са добър тандем. Тези типове имат психологическо сходство – и двамата са изключително консервативни. За Сатурн е ясно защо е така – той обича правилата, нормите, закона и всичко да бъде според неговите очаквания. Изглежда, че Луната е подвижна и пластична, но замислете се колко много е обвързана с навиците от всекидневието (детето, което постоянно настоява да му четете една и съща приказка). (…) И така, Лунните типове са меки, пластични, външно податливи, но вътрешно много устойчиви. Водата не може да бъде смачкана. Съзерцавайте морето – всеки ден има различни вълни, но в дълбочина Гълфстрийм се движи в една и съща посока от хиляди години. Дълбинните процеси при водните типове са изключително устойчиви – тишина и стабилност.
Въпрос: Колко прераждания са необходими, за да порасне душата?
Отговор: Будистите казват, че за да се формира съвършеният човек, са необходими десет хиляди живота. Но има случаи, когато човек попада в сектор на ускорено развитие. Тогава е в състояние за един-единствен ден да придобие опитност, сравнима с натрупаната за цялото прераждане. Но подобни дни не се случват често и не са поредни. Опитът представлява интензивност плюс енергия. Преди да се сгрее водата в тенджерата на котлона, е необходимо да се отдели определено количество топлина. Така е и с човека. За да се подготви, да се стопли, също е нужна енергия. Ако целта е това да стане за секунда, представете си колко топлина трябва да се генерира. А топлината е страдание. Всяка интензивност е вътрешно преживяване. Човек не може да издължи толкова страдания, че за един живот да отработи кармата си, натрупана през всички предишни прераждания. Ще се разруши, няма да оцелее. Затова го подготвят постепенно чрез усилия и болка. Несъмнено те имат позитивен завършек, но е необходимо да се мине през тях, за да се израсте. Затова смятам, че „небето“ (висшите сили) предпазва човека от свръхдинамичен ръст. Единствено на тези, които имат подобна готовност, се дава интензивен живот.
Въпрос: Кажете нещо за електрическите и магнетичните планети?
Отговор: Електричността е активно, право движение навън, експанзия. Електрическите планети са три: на първо място Слънцето, следва Марс и третият е Юпитер, който е с най-малък заряд. За разлика от тях движението на магнетичните планети е кръгово, възприемащо и притеглящо. Към тях отнасяме преди всичко женските планети – Луна и Венера. Сатурн не е нито електрически, нито магнетичен. В Меркурий има и магнетизъм, и електричество, защото е двуполов. Висшите планети са носители и на двете начала – възприемчивост и активност. Най-електрически е Уран, най-магнетичен е Нептун, а Плутон съчетава в себе си и едното, и другото.
Най-сложният тип е слънчевият. Той е по-лесен за описание. Изцяло слънчевите типове са рядкост. За да живееш като такъв, е необходимо да имаш определено ниво на развитие. Затова, преди да разкажа за него, трябва да спомена няколко думи за еволюционните нива.
Малкото дете винаги е в ролята на потребител. То може да ни се отплати, като му се зарадваме, защото, без да го съзнава, пропуска през себе си много високи енергии. Но психологически то е ориентирано не към това да дава, а да взима. По същия начин постъпва младата душа – тази на потребителя, който мисли как по-приятно и благополучно да изживее живота си. Такива души, като малкото дете, не се замислят за бъдещето. Те просто живеят. Стремят се да бъдат не по-зле от околните. Докато потребителските души, имащи по-високи стремежи, се насочват към по-ярък, весел, активен живот – това е по-високо ниво на едно по-голямо дете, което иска да му бъде забавно и интересно. Животът за него е игра, от която иска нещо да спечели. Това е играещият човек, които се стреми да живее красиво и ярко. Той очаква повече от живота. Човекът от следващото по-високо ниво на развитие има нужда да постигне нещо, да бъде първенец, стреми се към слава и богатства. Въпреки всичко тези три типа се обединяват под общ знаменател – потребители. Те притежават таланти и способности, а животът за тях е като голям магазин. Чрез полагането на усилия се стремят да получат повече притежания. Красота, успешност, интелектуални способности са разменни монети, които обменят за стоки като слава, пари, уважение, комфорт, благополучие. Усещат, че са родени за охолен живот, с който да изпъкват пред другите.
Всичко това ви го споделих, за да кажа, че човек, който има силно Слънце, не е потребител. По своята природа слънчевите хора са по-зрели в сравнение с околните. Другите планети са на едно равнище, защото са членове на слънчевото семейство. Единствената звезда е Слънцето, създала останалите планети. Това е центърът в човека. Човек, при който водещата планета e Слънцето, няма необходимост да потребява, а обратното – да създава. За него животът не е супермаркет, в който може да си хареса различни стоки и да плати на касата с пари, време, усилия, талант или красота. За него животът е работилница. Той притежава способности и иска да ги реализира. От най-ранна възраст желае да прави нещата сам, да върши нещо свое – сам да го измисли, сам да го направи. Така се чувства щастлив. Притежава силно изразено даващо начало. Слънцето свети със собствена светлина, без да очаква отплата. Всеки ден приемаме светлина и топлина, без която не можем да живеем. Слънчевият човек свети. Това е съзидателен и творчески тип. Сред хората, които са оставили следа в историята, особено в изкуството и науката, най-изявени са тези със силно Слънце. Интересно е, че богът Слънце в повечето митологии не е върховен, не е управител. Аполон твори и съзижда, но не ръководи хората. Сред днешните управници почти или изобщо няма слънчеви типове, защото подобни хора не се насочват към това поприще. Там преобладават юпитериански и сатурнови типове. Някога, по време на древната история, царете били слънчев тип. Фараонът е син на Слънцето.
Въпрос: Доколко изучаването на астрология подпомага развитието на душата и изисква ли се някакво определено ниво на душата/личността, за да стане човек добър астролог?
Отговор: Какво означава добър астролог? Добър за себе си или за околните? Астрологът не е човек, който владее добре астрологичната техника, а такъв, който има астрологична мисъл. Да мислиш в парадигмата на астрологията, означа да виждаш всичко от различна гледна точка, от височината на друго равнище, да не се потапяш в ненужните, незначителните нюанси. Тези дни разбрах, че съм добър астролог. Обади ми се приятел, който е по-млад от мен. Започна трескаво да ме пита какво ще го сполети. Аз му казах да дойде да поговорим. Днес се видяхме и го попитах какви са неговите въпроси, а той ми отговори: „Знаете ли, след като поговорихме, се успокоих и вече нямам въпроси…“. Откъде у мен има подобно спокойствие? Аз просто гледам на света от небето. Виждам, че в момента протича определен процес и няма нищо страшно.
Всяко висше познание е предпоставка за развитието на ума. Уран, който управлява астрологията, в символа си съдържа точка в центъра на кръга, затова той може да събуди индивидуалността у човека, да подхранва слънчевото му начало. Аз смятам, че човек се превръща в такъв, когато започва да твори. Творчеството е многообразно занимание. И с ръцете си може да правите нещо. Дърводелецът и стругарят също могат да бъдат представители на слънчевия тип. Представете си как с една брадва и без един пирон може да се построи цял храм (…). Слънчевият тип усеща пътя си. Както знаем, всеки човек има Слънце в хороскопа, но за повечето хора от средно и ниско ниво то просто дава жизнена енергия. Човекът не чува гласа на собственото си Слънце и основно живее под въздействието на ума, на сърцето си, но не и на собствения си дух. Повече следва чужди пътища, отколкото свои. Когато израства до нивото на Слънцето, той придобива така наречена звездност, тоест започва да следва единствено своя път. Обикновено пълнотата на слънчевото проявление е във възрастта на Христос. Към това време човек тръгва в своята посока, започва да върши нещо, подтикнат отвътре. Обикновено този тип хора са спокойни и недемонстративни. Изкуствената важност произлиза от вътрешната неувереност. Слънчевият тип човек има увереност в собствената си правота, като той меко и ненатрапчиво върши своето дело. Не се влияе от мнението на групата. Разбира се, може и да бърка. Слънчевостта не дава абсолютно знание. Докато не стигне съвършенство, ще греши много пъти. Но когато се натъква на своя грешка, има кураж да я признае, защото носи отговорност за собствените си дела – това е мъжество. Персите смятали, че мъжът трябва да умее три неща: да язди, да стреля и да казва истината. (…) Астрологията е сериозно нещо. Това е дълбоко познание. Астрономията изучава света на формите, а астрологията – този на съдържанието и смисъла, на най-дълбокото, което присъства в нас, на законите, които са в основата на човека и на света.
Превод от руски: Иванова К.
