Открит урок за начинаещи № 1 на М.Б. Левин
Астрологията е свят, който се основава на едно напълно различно мислене.
Това е наука за времето и човека, за човека в космоса, за човека извън времето, за човека в безкрайността. Хуманитаристите знаят, че не е възможно човек да бъде изучен напълно. През периода на цялото си съществуване опознаваме себе си – човека в нас и себе си в социума.
Астрологията е духовна наука. Затова при нея има някои по-различни правила от тези при естествените науки. За да изучите физиката или инженерната химия, е необходимо усърдие, но в астрологията като окултна наука, освен необходимото старание има и други закони. Водещ е този на любовта - за да разбереш нещо, първо трябва да го обикнеш. Ако искате да изучите тази наука, трябва да се влюбите в нея. Казвам го, защото много хора ми задават въпроса дали имат показатели в хороскопа да станат добри астролози, а аз винаги им отговарям, че ако обикнат астрологията, ще я изучат. Тя ще се настрои на тяхна честота, ще им се открие, ще се засели в тях и ще им помогне да живеят по-хармонично. Във всички области, които се намират по-високо от въплътения свят, това правило е валидно. То важи и за човека – ако го обикнете, ще го разберете.
Второто изискване е да притежавате способност да казвате истината. Човекът е живо същество, което може да изучавате чрез себе си или чрез другите. Не е достатъчна единствено теория, защото това е само информация - тя може да оживее и да се превърне в познание, когато видите как се проявява в другите хора и в самите вас. Важно е да можете да казвате истината на себе си, без да се страхувате от недостатъците си, като ги изтласквате в някой тъмен ъгъл. Трябва да ги приемате. Ако не го правите, ще виждате всичко през криво огледало. Ние, хората, по-рядко успяваме да излъжем другите, но себе си често залъгваме.
Способността да казваш истината, е свързана с Марс. И едно от нещата, които всеки, който иска да развие волеви качества, трябва да постигне, е да бъде правдив. Това не означава, че трябва да изричаме всичко, защото има неща, които не се казват. Затова човек трябва да притежава и способността да мълчи. Две умения - да кажеш това, което виждаш, но невинаги.
Нека да поговорим за планетите. Започваме да изучаваме човека не от зодиака, а от планетите. Преданието на Хермес Трисмегист гласи, че онова, което е горе, е подобно на това, което е долу. Човекът е отражение на великия свят. Цялата вселена с всички галактики в нея е подобна на него, както и той я наподобява. В какъв смисъл? Галактиката няма ръце и крака. Подобието е в това, че са съставени от едни и същи действащи сили, защото битието на всичко е формирано от седем главни действащи сили. Няма как астролозите да работят с цялото мироздание, защото то съдържа милиони звезди и галактики. Ние разглеждаме човека като Слънчева система. Това е най-близкият до нас свят. Всекидневно вие взаимодействате с това, което виждате и осъзнавате – вашите близки, съседи, колеги, министъра или президента дори. Всичко това е във вашето полезрение, в обсега на вашето съзнанието. Именно то съответства на Слънчевата система. После следва връзката с далечните невидими пространства – свръхсъзнание, подсъзнание, безсъзнание. Далечното безсъзнание, далечните енергийни източници имат влияние върху нас, но кое ни въздейства по-силно – малката планета близо до нас или далечната звезда? Кой влияе повече в живота ви – Доналд Тръмп или вашите съпруга, майка, баща, деца?
Подобна е аналогията и в нашата Слънчева система. Звездите са огромни, но те са твърде далеч, а всички ние живеем в пространство, което е формирано от Слънцето. Ние се намираме във финото тяло на дневното светило. Затова всичко, което идва към нас, преминава през неговия филтър. Първоначално пронизва планетите в Слънчевата система, а след това стига до нас и започва да ни въздейства. Затова първото, с което един астролог започва да работи, са планетите, като се опитва да проумее как животът на човека е свързан с тях, с тяхното движение и взаимно разположение.
Но астрологията не изследва само човека. В най-голяма степен тя изучава влиянието на времето върху него, защото ритмите му са свързани с тези на човешкия живот. Всички наши проявления са с ритъма на космоса, защото той поражда основната вълна, в синхрон с която може да действаме. Когато се опитваме да вървим срещу нея, хабим твърде много сили или нищо не се получава. Тази вълна на времето на първо място се определя от движението на планетите в Слънчевата система.
АСТРОЛОГИЯТА Е МНОГО ДРЕВНА НАУКА. Според преданието е възникнала по време на първата човешка раса - това са били хора, които бавно са слизали на земята, постепенно са се въплъщавали във физически тела и са имали развити висши способности. Не са владеели добре физическото си тяло, защото нервната им система била все още несъвършена. Имали са слабо конкретно мислене, но това, което сега знаем, те са го виждали чрез онези потоци, които се спускат от звездите към човека и обратното. Виждали са непосредствените астрални връзки между хората, астралната обвивка на човека. За тях астрологията е била най-естественото нещо. В онези далечни времена са се формирали първата система от астрологични познания, както и първите астрологични школи. Тази наука се е предавала като традиция на всяка следваща раса. Оформила се е като единна и развита система по времето на Атлантида. От шумерите сме наследили съвременната астрология. Но не само шумерите са ни предали това познание. Имало е астрология и в Индия, и в Китай, дори и в древна Африка, но това е била различна астрология. Системността е била най-развита при шумерите. Никой не знае откъде е дошъл този народ, който е оставил след себе си функционални градове с канали за напояване и др. Покорен е от северните акадски племена, като по този начин на бъдещата култура се предават местните знания, които Вавилон и Асирия усвояват. Шумерският език се е смятал за свещен и не е приличал нито на семитските, нито на индоевропейските езици. Впоследствие знанията се предават в Египет, а по-късно чрез Гърция заедно с войските на Александър Македонски астрологията стига до дневна Индия. Индийците, както и дневните китайци и африканци, са имали определени познания по астрология - следели са слънчево-лунния цикъл, имали са представа за планетите, но онази развита система, в която има дванайсет зодиакални знака, планети и аспекти между тях, таблици, в които да се наблюдава тяхното движение, не са притежавали. Затова може да се смята, че индийската и западната астрология имат общ корен – шумерската астрология.
Според духовното предание шумерите са колонисти на Атлантида. Когато мъдреците на Атлантида предвиждат гибелта на своята цивилизация, започват да създават колонии, които да запазят и да предадат техните знания. Затова официално астрологията е на пет-шест хиляди години, а неофициално е на повече хилядолетия. Тя е прогресирала през цялото време. Например индийците развиват математиката, която им е била необходима. Предали я на арабите, а те от своя страна създали сферичната геометрия. Това им позволило по-добре да пресмятат движенията по сферата; започват да работят с динамичните методи, като оставят в наследство това познание на Европа от средните векове. След тези големи успехи в математиката, астрологията получава тласък в развитието си. Хората се научават да изчисляват движението на планетите отпреди хиляди години, както и напред във времето. Появява се теория за движението на планетите. Астрологията вече не се ограничава в непосредственото наблюдение на небето и в приблизителното отчитане на положението на небесните тела. Появяват се особени динамични методи на прогнозиране, като това се е постигнало относително наскоро. В древността астрологията е била повече наука с препоръки за избор на благоприятно време за действие. Но прогностиката значително е напреднала през последните сто години. Появата на компютрите я превърна в статистическа наука. Поради това тя в момента е в разцвет, развиваща се област на познание, но в нейната основа лежат великите познания от старите времена – това са планетите от Слънчевата система и дванайсет зодиакални знака.
Нека преминем към планетите от Слънчевата система – това е пространството, което определя полето на живота на всеки човек. Вътрешният му свят, това, което осъзнава, основните функции, които действат в него, са свързани именно с планетите на Слънчевата система. От друга страна, дълбоките подсъзнателни функции имат общо с галактиките, далечните звезди, но това, което можем да "управляваме", е Слънчевата система.
Човекът е микрокосмос. На всяка планета в него съответства определено начало. За понятие като Слънчева система говорим сега, разбирайки, че тя е една от многото в мирозданието. По времето на Птолемей Земята е била неин център. Но след Коперник този модел е сменен и вече в центъра се намира Слънцето. Това може да бъде свързано с определена представа за света и за мястото на човека в него. Ако говорим чисто формално на езика на физиката, без значение е коя начална точка на отчет ще се вземе. Координатната система може да се построи, считано от Земята, или пък Слънцето да бъде начална точка. Ще се усложнят едни формули за пресмятане, а други ще се опростят. Но от философска гледна точка за нас е по-важно това, че Слънцето е в центъра.
До XVII век са били известни 7 видими планети. Думата "планета" идва от planeticus, което означава блуждаещо тяло, за разлика от неподвижните звезди, които едни спрямо други не си сменят положението. Било забелязано, че сред хилядите неподвижни звезди имало няколко планети, които се придвижвали на техния фон. Блуждаещите тела включват Луната, Слънцето и още пет видими планети. Сега вече не отнасяме Слънцето към планетите - знаем, че то е звезда и че Луната е спътник на Земята. В йерархично отношение Слънцето заема най-високо положение, а след това са планетите и накрая - спътниците. Но за нас, земляните, Луната е по-важна от всички останали блуждаещи тела. Тя играе ролята на родна майка - по-значима от останалите хора. Това е традиция.
През XVIII век е открит Уран, следва Нептун и Плутон, а през нашия век - и Ерида, както и много астероиди, метеоритни потоци и др. Изясни се, че в Слънчевата система има огромно количество материал и в нея се движат най-различни тела. Но въпреки това планетите, заедно със Слънцето, са тези, които формират структурата на системата. Ако видимите 7 планети са свързани с индивидуалната осъзнаваема психическа реалност на човека, то невидимите – Уран, Нептун и Плутон, са колективното пространство, колективното безсъзнателно, от което човекът също е част.
Както голям брой мелодии се формира от 7 ноти, така и от 7 планети може да се постигне фантастично съчетание от човешки типове. Цялото разнообразие от характери се гради на тези 7 начала – на тяхната сила или слабост, както и на взаимодействието помежду им.
Въпрос: Защо астрологията е престанала да бъде университетска дисциплина?
Отговор: През Средновековието са противоборствали три системи за описание на мирозданието: магическата (висшата духовна), органичната и механичната. Последната побеждава. В резултат на това от съвременната наука постепенно бива изтласкано всичко, което излиза извън границите на механичните закони. Астрологията има общо с органичната и психичната природа на човека. Но сега живеем в ново време и интересът към духовната страна на живота се връща.
Нашата психика притежава 7 водещи функции, свързани със 7 видими планети. Но се знае, че още в древността е имало хора с изключително добро зрение, които са можели да виждат с невъоръжено око дори и Уран. Например, когато Галилей показва на майка си Венера в телескопа, тя се учудва на това, че се вижда наопаки. При Венера, както и при Луната, има фази. Можем добре да наблюдаваме всички лунни фази, но почти никой не успява да направи това по отношение на Венера. Но ето че майката на Галилей имала толкова остро зрение, че наблюдавала Венера не само като звезда, а като малък диск, който има фази. Знаете, че телескопът обръща изображението и майката се учудила, че я вижда наопаки. Тогава вече се удивил и самият Галилей.
Планетите от Септенера са свързани със 7-те нива на човешкото съществуване, 7-те чакри, 7-те съзидателни сили, 7-те дни от седмицата – това е универсалният закон на мирозданието. Както се казва в Библията: „София (мъдростта) си построила дом, който се крепи на 7 стълба“. Във всяка самостоятелна същност ще откриете тези 7 стълба, 7 начала.
Не разглеждаме Земята като планета, тъй като не я виждаме като блуждаещо тяло. Тя има особено значение в астрологията. По отношение на Земята се построяват 12 сфери на битието, които наричаме домове. Тя не влиза в броя на небесните начала, а представлява самостоятелно начало, което е фундамент на нашия живот и образува всички негови форми. С тъмносиния цвят е отбелязана орбитата на Земята. Всички планети обикалят Слънцето приблизително в една обща плоскост – тази на еклиптиката. Както се вижда на графиката, 3 от планетите са в рамките на земната орбита, а други 3 са извън нея. По този начин планетите се разделят на вътрешни и външни. Луната обикаля около Земята, като в две от фазите си е вътрешна (I и IV), а в другите две е външна (II и III). Тя играе ролята на връзка между вътрешното и външното. В съответствие с модела на Слънчевата система, при човека има 3 важни вътрешни функции, на които съответстват вътрешните планети. Това са психични, а не физиологични процеси. Съответно 3 от планетите са свързани с начина на изява на човека във външния свят. По неговото поведение можем да съдим към какво се стреми, какво иска и от какво се страхува. Вътрешните прояви не виждаме, но всеки знае, че преди действието, в човека има импулс, мисъл, желание, които после се изявяват външно.
ВЪТРЕШНИТЕ ПЛАНЕТИ
СЛЪНЦЕ
В центъра на Слънчевата система е разположено Слънцето, от което са се образували всички планети. То ги държи със силата на своето притегляне и хвърля светлина към тях. Аналогично и в човека има такова начало, което може да се нарече вътрешно Слънце. Много хора го смятат за висше Аз, божествено начало, индивидуалност, самосъзнание. Всичко това е нещо, което формира самия човек. Ако го няма Аза, всичко останало е само функции. Ние казваме: аз искам, аз мисля, аз върша. Ако не съществуваше този център, нямаше да се разбира кой мисли, от кого се упражнява волята и т.н. Именно това, което свърза в едно цяло около себе си всички страхове, желания, мисли, постъпки, е главното действащо лице на нашето психично пространство.
Слънчевото начало прави човека центриран и насочен към нещо конкретно, дава му самосъзнание, което го отличава от животното. Въпреки че съзнание има и то, иначе нямаше да може да разбира това, което се случва в заобикалящия свят. Но животното не притежава самосъзнание. Съзнанието дава на човека възможност да проумява не само това, което се намира извън него, но и онова, което се случва вътре в него. Животното не може да си каже: „Аз искам!“. Неговото желание моментално се превръща в действие. Види ли кокал, се хвърля към него, защото изборът се прави автоматично, на ниво емоции, без участие на самосъзнанието. Докато човекът може да разбере и диференцира чувствата в себе си, дори да насочи развитието им в определена посока. Самосъзнанието му помага да управлява вътрешните си процеси, а не само да действа във външния свят. То е опора, на която се основава и поддържа неговата цялостност.
МЕРКУРИЙ
Там почти няма атмосфера. Меркурий е гореща пустиня. Първичният творчески импулс идва от Слънцето, но както и белият лъч светлина, той не е поляризиран. Аз мога да чувствам, че искам да се изявя, но за да открия подходяща област, ми е необходим ум, който да „поляризира“ (представя като спектър от възможности) този първичен импулс. Разделя го на части и го насочва към максималните способности на човека – към това, което знае и умее. Умът на първо място е свързан с Меркурий (нашето мислене в най-широк смисъл). Също и конкретното мислене е в основата на способността ни да създаваме контакти с околните – взаимодействие, познание, учене, взаимообмен.
ВЕНЕРА
Венера през голяма част от времето е покрита с облаци – красавицата не желае да виждат лицето й. Тя отговоря за сърцето. Ако умът знае, то сърцето (Венера) иска - всичко, което желаем, произлиза от него. Когато пазарувате, Меркурий ще ви информира за качеството, цената, съставките на продуктите, но едно е да знаеш, а съвсем друго е да избереш. Казваме си, че искаме това сирене.
Сърдечната близост, чувствата, желанието, влечението и отвращението, любовта се раждат от сърдечното начало (Венера).
Въпрос: Ако бяхме жители на друга планета - например на Венера, какво значение щеше да има за нас Земята?
Отговор: Щяхме да виждаме света съвсем различен, щяхме да сме устроени по различен начин. Земята щеше да представлява волева планета за нас, защото първата външна планета, която се намира отвъд орбитата на Земята, е свързана с изявата. Тогава Земята спрямо Венера щеше да е такава. Земята и сега от гледна точка на физиогномистите се разглежда като волеви тип (низшият волеви тип е Земята, а висшият - Марс). Волята на Земята е свързана с примитивните желания, които са чисто материални. Погледът на човека от хоризонта на други планети е много интересна тема.
Разгледахме 3 вътрешни планети: 1) първичното Аз в човека – неговото самосъзнание; 2) неговия ум; 3) неговото сърце.
Сега нека да насочим вниманието си към външните планети. Те също са 3: Марс, Юпитер и Сатурн.
МАРС е първата планета, която се намира отвъд орбитата на Земята. Първото движение във външния свят е волевото, т.е. от Марс започват нашият живот и всяко външно проявление – жест, постъпка, изречена дума. От първия вик на детето, което излиза от корема на майката, започва да работи неговата воля. Ако го няма това волево действие, няма да го има и самия човек на този свят. Насоченото внимание също е волеви акт и е свързано с Марс.
И така, Марс представлява действената воля, която трябва да бъде насочена и организирана. Докато бебето не може да управлява тялото си, то е подвластно на стихийната воля. Така и Марс – тръгва, но за да се насочи действието и от една крачка да се формира посока, а не просто разходка, е необходима особена сила, която се нарича "насочваща".
Двете сили, които организират човека във външния свят, са Юпитер и Сатурн. ЮПИТЕР задава посоката на движение. Първоначално човек просто се движи, но с възрастта у него се поражда потребност от целенасоченост. Стремеж, който не идва от сърцето, а от ума – представата за това, че трябва да се следва определен курс, посока. Израстване, постижения, цели – това са теми, които се задават от Юпитер. Доколкото всички наши граници се определят от Сатурн, защото всяка свобода има своя граница.
Юпитер е свързан е етичното мислене. Той е гигант, най-голямата планета на Слънчевата система. Както знаете, планетите се разделят на две групи – от земен тип и планети гиганти. Към земния тип спадат Марс, Земя, Венера, Меркурий. Те са близки по размер и са разположени една до друга. Гигантите са Юпитер, Уран и Нептун.
Планетите от земната група за свързани с индивидуалните способности, които човек притежава. Меркурий е умът, Венера – сърцето, Марс – волята. Те са свързани с трите главни функции, които определят нашия живот.
Да знаеш и да умееш – това е Меркурий, да искаш – Венера, да правиш – Марс.
Човек може да знае, но да не иска; може да знае и да иска, но да не му достига воля да го постигне; може да иска, но да не знае как да го постигне; или пък да не умее нещо, та дори и да има волята да го направи. Тоест за хармоничен живот са необходими 3 начала. Вече целта на действието се поставя от Юпитер, а пределът – от Сатурн.
В какъв смисъл Юпитер обозначава етичното мислене? Той посочва на човека към какво трябва да се стреми, кое е добро, какво е нужно да постигне, накъде да се движи с оглед на неговата Дхарма. Всички наши постижения се определят от Юпитер.
САТУРН – първата планета, която е обгърната с пръстени. Той е пределът на нашите възможности, горното ниво, което можем да достигнем, граница, която не можем да преминем. „Свободата на всеки свършва там, където започва свободата на другия“. Благодарение на Сатурн ние не прекрачваме границите на другия. Светът поддържа равновесието. Всеки има зона на свое право.
Ако Юпитер е Дхарма – висшият дълг, път, цел, успех, то Сатурн представлява Кармата – нашите ограничения, норми и правила. Тези две планети определят това, на което се базира поведението ни в социума – за всеки конкретен човек по свой начин.
Луната има специална роля. Тя осъществява връзките между вътрешното и външното. Попива впечатления отвън и ги насочва навътре, като през нея минават и импулсите, стремежите и желанията, породени вътре. Тази планета е свързващ канал между вътрешното и външното. Това е ефирното тяло, чрез което реализираме нашите желания и през което минават възприятията ни.
С Луната е свързана способността да се адаптираме към света, защото, след като тя ни донесе нещо отвън, ние го поемаме и във връзка с него се преустройваме, за да се приспособим. Фактически това е нашата способност да живеем в условията, които ни предоставя светът.
Луната ни помага да продължим да живеем, да се проявим в света, да изразим себе си. Тя предопределя живата ни реакция на външните и вътрешните промени и е свързана с настроението на човека. Тези 7 основни функции се откриват във всички дялове на астрологията и на познанието изобщо.
ПЛАНЕТАРНИ ТИПОВЕ
Когато у човека е силно изразено слънчевото начало, той е ярка личност - открит, деен, директен, склонен да дава повече, отколкото да взима, желае да прави нещо свое. В него е развито съзидателното начало и не му е безразлично как постига нещата. Ако получи нещо наготово, няма да изпита удовлетворение. Притежава чувство за собствено достойнство. Ако усеща нещо като свое, го отстоява тихо и упорито. Чувства кое е негово, кое не. Понякога е с другите, друг път - самостоятелно. В митологията това са боговете Аполон и Хелиос.
Лунният тип обикновено е психически зависим. В професионален план следва другите, а в личен е много грижовен. Чувствителен, много подвижен. Подхождат му ролите на любяща майка или капризно дете.
Меркуриевият тип е вечният любознателен ученик, който иска да узнае нещо ново. Той е подвижен, контактен, посредник, слуга, пакостник, измамник, фантазьор.
Венерианският тип е много фин - нежна и чувствителна девойка с изящен вкус. Добър партньор, който може да смекчава противоречията.
Марсовият тип е „мачо“ - решителен, активен, конкурентен, напорист, рисков. Предприемач, играч, воин, каубой, престъпник.
Юпитеровият тип е социално успешен, целеустремен, авторитетен. Наставник, покровител, философ или вечно завиждащ, ако не се е реализирал. Той е цар на боговете.
Сатурновият тип е консервативен, отговорен, предпазлив, сдържан, студен, страхува се от хаос, изгражда граници. Педантичен чиновник, учен, монах, фанатик, ментор или многострадален. Обича властта, защото се страхува от хаоса. Иска да нарежда на всички.
Надявам се направих едно въведение в темата за планетите. Те се изучават дълго, докато не започнете да ги чувствате. Някой път си правя такава шега: „Кажете какво е общото между брадвата, елдата, червения флаг и вторника?“. Всички отговарят:" Марс!".
Източник: https://www.youtube.com/watch?v=jyCnPurzcek&feature=youtu.be
Превод от руски: К. Иванова
