Левин М.Б.
Искам да популяризирам темата на Еволюционната астрология. Мнозина говорят за развитие, разширяване на съзнанието, но много малко споменават в какво всъщност се състои то. Как да различим развития от недоразвития човек? По какви критерии? При това те би следвало да бъдат астрологични от типа: ако имате Юпитер в 9 дом, сте много развит, а ако ви е в 3 дом, сте недоразвит… Астрологията е цял един свят. В него може да живеем, без дори да го напускаме. В определен смисъл той е самодостатъчен. Астрологията няма нужда от обичайния живот. Казваме, че астрологът изучава хороскопа. Щом го прави, друго не му трябва, клиентът даже ще му пречи. Но разберете, при вас на консултация няма да дойде хороскоп, а клиент и той ще иска да получи отговори на въпросите относно себе си. Пък и човекът е не по-малко интересно явление от неговия хороскоп. Затова аз предлагам нещо много просто: ако изучаваме нещо, нека опитаме да го съотнесем към живия човек. С други думи – можем ли да различим хората по тяхното ниво на развитие, без да гледаме хороскопа, а като опознаем самите тях? Ако не можем, тогава нямаме никакви критерии за проверка на хороскопа. Критериите са ни необходими, за да разберем дали концепциите ни са верни или са измислени. Ще ви предложа някои варианти на тази скала. Тя е груба. Ако има желание, може да се детайлизира.
Седем стъпки на развитие
Три свята
Четири нива на битие
Съществуват три вида закони: Механични, Органични, Психични. Нашето ниво на битие е свързано с принципа на вибрация. Нивото на битие се характеризира с нивото на вибрация. Колкото е по-фина вибрацията, толкова е по-високо нивото на битие. Колкото е по-висока вибрацията, толкова е по-висш светът, с който е свързан човекът. По тези нива на вибрация ние разграничаваме трите свята.
Всемирът се състои от три свята: Божествен, Духовен и Материален. На материален план действат механичните закони, на духовен план – органичните, а на Божествения план – психичните.
Механичните закони са външните сили: физичните, химичните и др. видове закони, които не зависят от нас и е необходимо да им се подчиняваме. Има ли някой от вас, който не желае да се подчинява на закона за всеобщото притегляне? Това е външна сила, която не можем да управляваме и сме длъжни да й се подчиним, светът на механичните закони, който е изцяло предсказуем.
Духовният свят е този на органичните закони. Целият органичен живот се ръководи от тях. С какво се различава механичният закон от органичния? Органичният закон е вътрешен и може да оказва съпротивата спрямо външните закони. Може да огънете и пречупите ябълковото дърво, но не е възможно да го превърнете в смокиня чрез прилагането на механични закони. В ябълката има вътрешен закон, който й позволява да запазва себе си, да остане вярна на себе си. Въпросът е в това, че и тя сама себе си също не може да превърне в смокиня. Възможно е обаче да я накарате да дава плодове на друго дърво, като я ашладисате. За да се случи това, трябва да дойде разумен човек, разумна сила и да извърши разумна работа. При това ябълковото дърво трябва да приеме ново клонче, да не го отхвърля и след това да го въплъти. Психичните закони позволяват да си поставиш цел и да променяш себе си в съответствие с нея. Това наричаме развитие.
Духът на човека живее в Божествения свят, Душата - в Духовния свят, а Тялото - в материалния свят. Докато човек е обусловен от импулси, които идват от материалния свят, това е материален човек.
Съществуват три нива на битие, три плана: Материален, Сърдечен, Умствен. Каква е разликата между тях? Достатъчно е да погледнете как живее човек. Той притежава два инструмента: Ум и Сърце. Умът определя реалността, в която съществува. Сърцето определя стремежите, т.е. системата на ценности, от която се ръководи. Заедно те определят целите, а целите и ценностите определят нивото на битие на човека. Това е един от основните критерии: развитие на ума и развитие на сърцето. За хората на ума реалността е изцяло материалистична. Те може да вярват в Бог, но какво е Бог, всеки разбира по своему. Може да вярвате в Бог, но това да не е мотив на вашия живот. Материалистът казва: има Бог и аз вярвам в него и дори на Великден ходя на църква. Познавате такива хора, нали? Някои всяка седмица ходят на църква, но мотивациите им са елементарни. За тези мотивации ще поговорим.
Обособихме седем стъпала на развитието на човека.
МАТЕРИАЛНЕН ПЛАН:
Стъпало 1 – Спяща душа
Стъпало 2 – Homo Ludens (подгрупа на първата група)
Стъпало 3 – Пробуждане на обективния ум – стремеж към постижения.
Стъпало 4 – Съзидаващият човек
ДУХОВЕН ПЛАН:
Стъпало 5 – Творческият човек
БОЖЕСТВЕН ПЛАН:
Стъпало 6 – Развиващият се човек
Стъпало 7 – Съвършеният човек
Стъпало 1 - Спящата душа
Това е, когато в човека изцяло отсъства мотивацията за развитие, дори за израстване. Той се е родил и живее, защото се е родил. Има си начин на живот, към който се придържа. Ако си смени средата, ще промени и начина си на живот. Той е част от средата, в която живее. Всичко, което представлява, се предопределя от възпитанието, детството, средата. В този живот нищо не му трябва, освен благополучие. Ако това е среда на селяни от края на XIX век, тогава за него ще е важно да доживее до следващото лято, до следващата реколта. Ако е градска московска среда на ХХ век, тогава ще му е важно да си купи кола и това ще е условие за неговото благополучие - да видят останалите какво притежава. Ако това е съвременна градска английска среда, тогава той ще се стреми да живее не по-зле от съседа. Или както казват китайците: всички да са живи и здрави, яденето да стига и да умрем навреме.
Тези, които принадлежат към това ниво, са много, това е широк спектър хора. Ние не слагаме оценки на хората, това е просто определена възраст на душата. Не свързвайте тези нива с развитието на интелекта, който зависи от общото ниво на дадената раса, а не от индивидуалното ниво на развитие. В днешно време учениците могат да извършват неща, на които не са били способни членовете на питагорейските школи. По времето на Платон не са можели да решават квадратни уравнения. Но се замислете дали често срещате хора с умове от ранга на Платон и Сократ…
Стъпало 2
Това е явление на Новото време, когато всички сме сити, имаме от всичко по много и затова се явява homo ludens - играещият човек (по Хьойзинха). Това е същият материалист, но у него има нова потребност – да живее весело, да му е забавно и разнообразно. Централна тема в живота му са различни пътувания, развлечения. Мотивацията е да живее интересно и весело. Но въпреки всичко това е форма на потребление.
Стъпало 3
Тук имаме нещо като раздвижване на материалния свят. Ако първите две нива са пасивни, тук, на третото ниво, имаме пробуждане на обективния ум. Има два пътя. Това ниво също е материално. Не може да се каже, че стои по-високо от предишните две, но то е по-встрани от тях, защото, за да се развива, човек може да заобиколи това ниво, преминавайки към следващото. На това стъпало говорим за социално ориентирания човек. Той иска успех и постижения, но те се осмислят в контекста на обществото, в което живее; човек, който желае да е първи, да е забележим. В него започва да се активира Слънцето, но първо той се изявява чрез Юпитер и Сатурн. На човека вече не му е достатъчно да заема сигурно място в някаква лунна среда, той има необходимост да го направи в сатурнова структура и там да постигне стабилност. Ако в него има силни юпитериански потребности, тогава ще иска да се изкачва високо и по сатурновата структура. Това зависи от силата на Юпитер и нивото на амбиции. Сатурн е социална пирамида, а Юпитер се катери нагоре по нея. Преследва някакво постижение. Не е задължително да изкачи самия връх. Просто да се изяви в обществото по някакъв начин. Не е и задължително да се стреми към социален успех, той иска да утвърди, да заяви себе си. Разбира себеутвърждаването единствено през достойната оценката на обществото. Иска да се гордее с работата си и прочее. Това е групата на социалните лидери - хората, които структурират обществото и искат да постигнат нещо. От дребния до големия чиновник.
Първите три категории обобщено може да наречем „потребители“. Първата - пасивен потребител или неутрален. Втората и третата – активен потребител. Всички тези категории принадлежат на Материалния план. Цялата обективна реалност, в която живеят, са формите.
Стъпало 4
Това е човек, който преминава от формата на живота към съдържанието. Нарекох го Съзидаващият човек. Тук имаме вече сформирана личност. На всички предишни нива личностите са аморфни в смисъл на това, че човек е продължител на средата, в която живее, и не е в състояние да заеме независима критична позиция. Той споделя общото мнение, има сходен начин на реакция с другите. Както пишеха философите материалисти от по-миналия век - човек представлява съчетание от биологично и социално начало. Те категорично отричаха индивидуалното психично начало, самостоятелното, независимото от социалното - както го възпиташ, такъв ще бъде. До определена степен това е така. Но когато човек достига по-високо ниво, когато личността му е сформирана, между него и външната среда вече има защитна преграда. По-трудно е да му се пробута общото мнение.
Ако човек е роден с това ниво и е сформирал защитна преграда в миналите прераждания, той от малък притежава много мощен филтър. Приема само онова, което съответства на вродената му позиция, която с годините става достатъчно твърда. Това му дава възможност да се развива по-нататък. Ако личността на човека е сформирана, той може да премине от първото стъпало директно към четвъртото. Това обаче винаги става чрез тежка криза, изпитания, които могат да продължават години наред, дори цял един живот или няколко живота. Наричам този процес „Сатурново гърло“. Виждали сте пясъчен часовник. За да преминете от едната в другата му част, трябва да се промушите през много тясно пространство. Може да прекарате не един живот в такъв проход – изолация, самота, изгнание, тежка болест – човек е сам в целия свят. Това е задължително условие, за да се постигне преходът от външното към вътрешното – пълна изолация. Тежък период е. Ние като астролози често се сблъскваме с хора, които наскоро са преминали през сатурновото гърло. Има такива, които се раждат нещастни, живеят нещастно и умират нещастни. Именно срещите с такъв тип хора, когато се вижда, че нищо не може да се промени, ме накара да се заема с тази тема, защото осъзнах, че това просто е период на развитие. Има хора, които наскоро са минали през това и носят в себе си тежестта на затвора. Не говорим за формален затвор. Тъмниците може да бъдат най-различни: болест, парализа. Тези хора имат усещане за страх от света, затвореност, твърда изолация, настървили са се срещу всичко, но постепенно започват да се откриват. Преходът към това стъпало, за да се открие съдържателната страна на живота, може да се постигне от първото или от третото стъпало. От второто е трудно. Това е, защото винаги се минава през криза, а когато човек живее с цел развлечение, той не е готов за тези кризи.
На четвъртото стъпало човек е различен. В него се появява потребност от съдържателност на живота. Той не гледа вече на света като разнообразие от форми, длъжности, чинове, звания, а като многообразие от връзки и отношения. За него животът е съвкупност от преживявания и дейности. В по-голяма степен това е водно-въздушен свят, отколкото земен.
При такъв човек възниква съвсем друга цел в живота – себереализация и съзидание. Може да кажем, че е като едно яйце. На предишните нива яйцето се намира още в кокошката и е без черупка. Личността е черупката, която позволява известно време да се защитаваме от света, за да може във вътрешността, в жълтъка да започнат процеси на формиране. Докато няма черупка, светът постоянно консумира човека, пречи на развитието му, като постоянно се меси, задържайки го на средно ниво. Затова, преди да развиваме вътрешното, трябва да формираме черупка. Личността е черупката, която разделя човека от света. Когато я притежава, той може да ограничи нахлуването на света в себе си, а вътре да протичат процеси на формиране, които също са продължителни. Процесът на формиране е, когато жълтъкът се превръща в пиленце.
На четвъртото стъпало нещо започва да се мърда в неговото слънчево ядро, да се активизира. Допреди това Слънцето съществува като източник на жизнена енергия и почти не участва във формирането на човешките мотивации. Но когато то започва да се проява, първото нещо е съзидателният импулс: човек иска да направи нещо свое. После вече самото желание да създава му доставя радост, наслада и в крайна сметка се превръща в мотивация на неговия живот. Системата на отношения вече се променя – те не са нещо формално, а много по-сърдечни. За човека става важна сърдечната съставляваща на отношенията, а не формалната.
Стъпало 5
Това стъпало е духовно или сърдечно, астрално ниво. То е многопластово. Наричам човека на това стъпало творчески. Може да ви се стори, че е същото като предишното, но не е. Разликата между творчество и съзидание е в това, че можеш да съзиждаш, опирайки се на Слънцето, докато за творчество е необходим и Уран. Това е, защото творчеството, за разлика от съзиданието, не е дело на личността, а е съвместна работа между небето и автора, сътрудничество между Бога и човека. Може да се каже, че истинната реализация на човека е в творчеството и той става човек, когато твори. Както са казвали гърците – боговете създали човека, за да слизат на земята чрез него. Творчеството дори не е водеща потребност тук, а естествено състояние на живота. Колкото повече се развива творчеството в човека, той е толкова по-творчески във всичко. Талантливият човек е талантлив във всичко. Защото творчеството не е способност, а стъпало на развитие. В какво ще бъде творчески човекът зависи от способностите на неговия ум.
Стъпало 6 – развиващият се човек.
В определен момент творчеството подбужда човека към развитие - състояние, когато самият факт на това да се развива се превръща във водеща потребност. Тук не говорим за развиващи занятия в групи по психология, психодрама и прочее. Те са изключително полезни, защото благодарение на тях човек може да премине към духовното стъпало, но когато животът е подчинен на мотивацията за развитие, е нещо съвсем различно. Развитието става централна тема на живота, а всичко останало е допълнение към това.
Стъпало 7 – съвършеният човек. То е въведено, за да направим класификацията пълна. Много малко може да се каже за душите, които са на това ниво на развитие.
Седемте стъпала са разделени на четири плана. Аз ви казах за трите свята - материалният - светът на формите, духовният - светът на съдържанията, божественият - светът на смислите. Наричаме ги още физически, сърдечен и умствен свят. Мисълта е форма, която идеята ползва, за да се материализира. Идеята няма форма, тя се изразява чрез мисъл. Затова мисълта е външният, умственият свят, външната страна на божествения свят. Светът на идеите е вътрешната страна, а светът на мислите, умственият свят – е външната страна. Заедно те формират света на идеите. Това е най-горната, върховната съставляваща на човека, която не е налична при животните.
Предишното стъпало е светът на душата, сърцето е външната страна на душата; сърдечните ни преживявания, емоциите, желания са формите, чрез които се изразяват движенията на душата. Ако го нямаше сърцето, ние нямаше да можем да осъзнаем движенията на душата си. Сърцето обективизира това, което се случва отвътре. Мисълта обективизира идеята.
Последният свят е този на тялото, както и свързаната с това мотивация.
В по-малко развита форма душевният (астралният) свят съществува и при животните. Те са развили емоции. В този смисъл в някои отношения дори човекът от духовното ниво не се различава много от животното. Истината е, че най-висшето призвание на човека е мисленето и творчеството.
Съзидателното начало се проявява дори и при бобрите; птиците вият гнезда – това разбира се е в много по-примитивна форма, но ако се вземе предвид същността, човекът на материалното ниво изобщо не се отличава от животното, единствено по сложността на конструкциите. Говорим по същност, не по форма, защото мотивациите са едни и същи. Ако искате благополучен живот, помнете, че това е този на кравата в стадото – хранят те, дават ти вода, предпазват те от проблеми, къпят те, решат те, когато трябва и бик ти докарват. От теб се иска да седиш и да даваш мляко.
В това отношение бялата раса е малко по-развита от предишната, не защото е бяла, а защото при нея идва Христос. Този мощен тласък към развитие се случва след Неговото Пришествие. Един от най-мощните резултати, който се е проявил и е станал видим, е появата на линията на съдбата на дланта, тоест появата на личността като такава, начало на формиране на характера. Съдба имат само хора, които притежават оформена личност. Докато нямате вътрешна твърдост, всяка външна сила може да ви размаже като медуза. Сега има много личности в нашата Християнска суперкултура.
(...)
Например лунната любов е до-личностна форма, венерианската любов е вече личностна форма, нептунианската е над-личностна форма. За човека, който живее на чисто материален план, не е важна любовта, а бракът като такъв, семейството. За него другият човек е функция: грижа, утеха, подкрепа, компания, сексуален партньор, сигурното рамо. В брака съществуват множество подобни функции. Такъв човек сключва брак, защото така трябва, така е прието. От нивото на духовния човек да се избира партньор по такива критерии изглежда ужасно, но на материалното ниво това е идеално, особено ако и родителите изберат жениха вместо вас, както е в някои общества. Човекът на материалното ниво търси формата във всичко: в работата цени това да му е удобно, началството да не го санкционира, да не се натоварва твърде много, да получава добра заплата, работата да е близо до вкъщи.
Смисълът в работата за човека от духовното ниво се изразява в това: аз си обичам работата и друго не мога да правя. Това е усещане на нивото на сърцето и не е продиктувано от удобството или възможността да прави кариера – това са форми и обективни показатели. Субективният критерий е само един: обичам или не обичам. Ако работата нищо не ми носи и не ми е интересна и не желая да я работя до пенсия, избирам онази, която ми е по сърце, въпреки изгубените социални облаги – това означава, че човек е преминал към духовното ниво.
На материалното ниво той може и да няма конкретна цел, защото тя присъства само у човека, който притежава своя вътрешна твърдост. Дървото расте на височина, а мъхът се разпростира по повърхността.
Едуардо Галеано пише: „Живеем във времена, в които погребението е по-важно от покойника, сватбата е по-важна от любовта, външността е по-значима от ума. Живеем в култура на опаковката, презираща съдържанието“.
Искам да отбележа, че само по себе си това, че човек принадлежи на духовното ниво не го прави добър или лош. Именно на това стъпало се случва поляризацията. Светлият полюс тук е да живееш пълноценен живот, да обичаш и бъдеш любим, да се занимаваш с любимата си работа, а тъмният е да утвърдиш себе си и да проявиш своя Аз. Висшата мотивация на светлия полюс е любовта, а на тъмния – себеутвърждаването. Хитлер и Мусолини са били хора на духовното ниво. В никакъв случай не са били на материално ниво. Те са подчинили живота си на една идея. Човекът от материалното ниво е обикновен, както и чиновникът от социалното ниво също е такъв, докато човек на идеята е опасно явление, защото идеите могат да бъдат различни. Хора на идеите са описани в романа Бесове, готови да пожертват и своя, и чуждия живот в името на идеята си. Това е тъмният полюс. Човек има потребност да утвърди своето Аз, защото, когато личността вече се е сформирала, Азът започва да се уголемява до неимоверни размери. Тук смирението е много по-трудно, отколкото на материалното ниво. Именно на духовното ниво в Ангелския свят се е случила поляризация, а не на божественото. Девизът на светлия полюс е обичай и прави това, което обичаш, а на тъмния – Аз направих това - подчертано авторско чувство. Голямо е изкушението да поставиш авторския подпис под делото си. И в науката, и в изкуството, когато се показва Азът, идват много проблеми.
На божественото ниво нещата са различни. Човек започва да усеща единството в света, своето място в него. Неслучайно Микеланджело твори и казва, че не той го прави, а чрез него се върши. Всички хора от високото ниво на творчеството са отричали своето авторство. Те са усещали, че Единното работи посредством тях. На духовното ниво човек осъзнава, че в резултатите на неговия труд от него има много малко.
Това в общи линии беше скалата на човешките нива. За домашно имате да направите астрологичните съответствия на тези седем нива.
Доклад, изнесен на 11-та академична конференция „Астрология в XXI век“
Превод от руски език: Иванова К.
